ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Blog

Home » 2015 » January » 6 » Генерал – Майор Рашо Георгиев
12:54 PM
Генерал – Майор Рашо Георгиев

На снимката - Генералската арка във Велико Търново

 

 

 

 

 

 

Роден на 15 юли 1863 г. във Велико Търново. Подпоручик от 30 август 1883. Поручик от 24 март 1886 г. Капитан от 1 януари 1888 г. Майор от 1 януари 1899 г. Подполковник от 1 януари 1904 г. Полковник от 15 октомври 1908 г. Генерал- майор от 23 октомври 1918 г. Служил в 12-а пехотна дружина; 6-и пехотен полк; 17-и пехотен полк, 34-и пехотен полк. Уволнен през 1917 г.
Това сочат сухите сведения от служебната биография на генерал-майор Рашо Георгиев Георгиев - един малко известен на съвременната ни общественост виден старостоличанин. Скромен приживе и почти забравен от потомците, той заслужава да заеме достойното си място в пантеона на бележитите търновци.
По информация на изтъкнатия краевед Йордан Кулелиев Рашо Георгиев е роден в семейството на уважавания от своите съграждани свещеник Георги Рашев /1836-1898/. Той и съпругата му Николина имат още едни син и три дъщери. Децата израстват в атмосфера на обич и се възпитават в духа на най-добрите патриархални традиции. Обичта към родината и увереността, че също като баща си- “утешител на страдащи, болни и бедни, служител честен” трябва да бъдат полезни на обществото , става тяхно житейско кредо. Доказателство за това е фактът, че дъщерите Кина и Невяна се нареждат не само сред най-активните деятелки, но и председателки на женското благотворително дружество “Радост”, а двамата сина Михаил и Рашо достигат до чин генерали в българската армия. За съжаление и името на Михаил Георгиев Георгиев /1865-1920/ днес е напълно непознато за повечето търновци, а по-малкият брат на Рашо Георгиев също има запазена територия във военната ни история. Той е сред утвърдените офицери на 18-ти пехотен етърски полк, адютант на военния министър, началник на жандармерията /1919/. До 20-те години на миналия век Михаил Георгиев се счита и за един от най-добрите специалисти по военно-юридическите науки, тъй като е сред малцината българи, които, след спечелен конкурс и стипендия, следват в Петербургската военна академия. По- големият и известен приживе брат и бъдещ генерал Рашо Георгиев завършва трети клас в училището “Св. Кирил” в родния си Търновград, след което продължава образованието си в Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1880 г. обаче увлечението му към военното поприще надделява и той постъпва във военното училище. След три години вече е офицер от българската армия, на която не изневерява до края на живота си.
Търновецът, като повечето си съграждани – военни взема активно участие във войните за национално обединение. По време на Сръбско-българската война 1885 г. младият подпоручик командва рота. През Балканската война е командир на полк, а в периода на Първата световна война става бригаден командир. Навсякъде, където служи, Рашо Георгиев оставя добри спомени. Така например по време на проведения през май 1939 г. във Велико Търново областен културно-стопански събор, гостите от Ловеч и Троянско, където старостоличанинът е бил полкови командир, спонтанно засвидетелстват уважението си към вече покойния генерал. За трогателното им отношение към него красноречиво говори разказът на Йордан Кулелиев: “Оставените хубави бойни, другарски и човешки спомени, заставили дошлите тук ловчанлии, начело с кмета си и председателя на запасните офицери г-н Луков, придружени с войскова част и военната музика, да отидат и да се поклонят пред пресния гроб на своя всеобщоуважаван и незабравим полкови командир. Поднасят се венци, държат се трогателни речи, проливат се скъпи сълзи. “Великотърновци, казал кметът на град Ловеч, не познават покойника. Ние го познаваме, ние боготворим Генерала!” За това искрено чувство на признателност и уважение свидетелства и фактът, че при напускането на полка след повишаването му в бригаден командир Рашо Георгиев получава много подаръци, сред които и златна сабя. На нея са изписани местата и датите, на които командваният от него полк води героични сражение в името на националното единение. Тъй като прославеният търновец няма наследници, се предвижда тя, заедно с други негови бойни принадлежности, да бъде подарена на Търновския военен музей, който така и не се осъществява. До края на живота си Рашо Георгиев остава свързан и предан както на армията, така и на родния си град. Малцина знаят, че той е сред най-големите дарители на Велико Търново. С тайно завещание генералът оставя на Община Велико Търново имот с намиращата се в него къща на ул. “Силвестър Пенов” 20 за детски приют, с цел в него да се полагат грижи за деца на работнички, заети с труд извън домовете си. Освен това на туристическо дружество “Трапезица” той предоставя 23 дка ниви и гори.
С протокол № 46 от 1954 г. Общината приема завещанието и дълги години го използва според завещателните разпореждания. Вероятно много граждани все още си спомнят за Първа детска ясла “Детски свят,” закрита поради недостатъчно деца и лошото физическо състояние на сградата с решение № 508 на Общинския съвет от 7 август 1997 г. През пролетта на 2002 г. къщата на Рашо Атанасов, дарена от него за общественополезни нужди, е съборена и на нейно място започва строителство на нова жилищна сграда.
И до днес във Велико Търново няма траен паметен знак, посветен на забележителния български генерал и дарител на старата столица Рашо Георгиев Георгиев.


Тодорка НЕДЕВА

Views: 303 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ