ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Blog

Home » 2016 » June » 21 » Полковник Петко Цанев
6:39 PM
Полковник Петко Цанев

Има личности, произлезли от стари великотърновски родове, които отдават целия си живот в служба на Отечеството и чиито имена не трябва никога да бъдат забравяни. Един от тях е героят от Балканските и Първата световна война - полковник Петко Цанев.
Петко Цанев е роден през 1870 г. във Велико Търново в семейството на търговеца на кожи Цаню Тодоров и Мария, произлизаща от стар търновски род. За съжаление нейното фамилното име засега остава неизвестно. Знае се, че родът на Петко Цанев има общи родови корени с рода на д-р Марин Русев, както и с този на светлия възрожденски писател и деец - Цани Гинчев. В семейството, в което Петко е израсъл, цари дух на висока нравственост, възрожденски патриотизъм и отговорност, стремеж към образование. Къщата, в която е живял с родителите си и двете си сестри- Евгения/ 1874-1956г./ и Кинка Цаневи, се е намирала в района на читалище "Надежда", има сведения, че е запазена и до днес. Гимназиалното си образование той получава във Велико Търново. След това продължава да учи в Киев. Не е ясно къде точно получава военно образование, но съвсем млад става офицер и участва в почти всички славни боеве по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световни войни. Притежавал е отлични знания в точните науки, владеел е руски, немски и френски езици. Участва в тържествата при обявяване на Независимостта на България през 1908 г. във Велико Търново. На по-късен етап, около 1912-та г. се изселва най-напред в Шумен, където живее със своята съпруга Райна Захариева Жандова. Впоследствие семейството му отива във Варна и там остава да живее до края на живота си. Имаме някои данни за неговото участие в определени битки на нашата войска, но точните сведения за тези събития би трябвало да се съхраняват във Военен архив, би трябвало да бъдат открити и публикувани в бъдеще. Засега данните, с които разполагаме, са преди всичко по думите на неговата дъщеря Лиляна Жандова и някои негови родственици. Петко Цанев е притежавал изключителни морални и физически качества, бил е много уважаван на постовете, които е заемал и се е ползвал с беззаветната любов и преданост на войниците. Те са спасявали много пъти живота му в боевете, следвали са го безпрекословно в сраженията. За него се разказва, че е бил изключително силен и пъргав, както и че е бил най-добрият гимнастик в полка, където е служел. Прескачал е големи препятствия, а като си опънел ръката, на нея можело да се играе като на лост. Запазен е спомен на неговия ординарец. Когато Петко се разболява от холера по време на Балканската война, войниците са го носели на ръце, всеки ден са отделяли от оскъдните си дажби за него, за да го спасят, не са го изоставили. Ботушите му били редовно запълвани с покълнал ечемик, за да бъдат краката му винаги топли. Трогателно мили грижи по време на война, когато всеки един живот е бил изложен на риск. До края на живота му тези войници са идвали да го посещават в дома му и не са преставали да изказват своето възхищение и обич.
Знае се, че Петко Цанев е участвал при превземането на Одрин през 1913 година. По време на Първата Световна война е участвал в сраженията на Северния и Южен фронт. Бил е в състава на Осми приморски полк. Имал е пет ордена за храброст и железен кръст, бил е "Кавалер на бойците", притежавал е най-високото отличие за храброст. В сраженията е бил винаги на първо място, проявявал е изключително безстрашие. В един момент, когато в боевете били избити много командири, на него е било възложено ръководството на полка, с която задача той се е справил превъзходно.
През 1917/18-та година е бил Командир на Трети планински/ 67-ми пехотен полк/. При пробива на Добро поле е бил един от малкото командири, които са успели да върнат успешно войниците във Варна, без да се дават никакви жертви. Описана е една случайна семейна среща след много години между него и цар Борис. Петко поправял лодката, с която семейството му било тръгнало на излет в района на Евксиноград. До него се приближил цар Борис в работни дрехи и поискал да му помогне. Веднага си спомнил за полковник Цанев, с когото се е срещнал на фронта при Дойран и го назовал по име, въпреки, че тогава той бил по-млад, с мустаци и е изглеждал доста по-различно. Тогава Петко Цанев бил изразил несъгласие с действията на Царя, но независимо от това, явно в същото време е бил оценен по достойнство. При настоящата им среща цар Борис проявил много почтително отношение към него.
Поради дългото си участие във войните, болести и наранявания, здравето му било силно увредено. След войната е бил пенсиониран и до края на живота си останал да живее със съпругата и дъщеря си във Варна. Проявявал се като изключително добър родител и благороден човек в отношенията си към всички близки, много внимателен и грижовен. Знае се, че с риск на живота си успява да издири и спаси брата на своята съпруга, който е бил пленен от французите по време на войната. Добротата и благородството остават отличителен белег на неговата личност, всички, които са го познавали, говорят за това. В знак на уважение към него под прозореца на къщата им на ул. "Славянска" на Гергьовден е изпращана да свири военна музика, което е трогвало до сълзи безстрашния български герой. Почива на 19-ти юли, 1948 г. в дома си в град Варна на 78 годишна възраст.
На снимките виждаме Петко Цанев в различни периоди от живота му във Велико Търново и Варна, както и снимка с неговата сестра Евгения Цанева.
Подготвила: Евгения Гунчева, внучка на Евгения Цанева

Старо Търново

Полковник Петко Цанев на фронта, Македония, 1918 г.

Views: 208 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ