ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Blog

Home » 2015 » November » 17 » Методи Хаджипетков
1:29 PM
Методи Хаджипетков

Първата колоездачна група в България. Най-вляво е Методи Хаджипетков, а до него е съпругата му Недялка

Методи Хаджипетков е изключително интересна и колоритна личност в новата история на Велико Търново. Едва ли има по-отворен, по-предприемчив и амбициозен човек, така отдаден на родния град, със съществен принос в икономическото и стопанското му развитие, популярен както в търговския свят, така и в обществения живот. Търновецът Методи Хаджипетков, макар в много неща да е пръв, днес името и делата му са напълно забравени.  Роден е през 1861 г. в семейството на търновския търговец Хаджи Петко Косев, който имал магазин за галантерийни стоки. Майка му Теодора Кисимова е дъщеря на Георги Кисимов - търговец, абаджия, участник във Велчовата завера. Тя е известна с бродирането на икони с материали, доставени от Йерусалим. В края на живота си става монахиня. Методи Хаджипетков завършва взаимното и класно училище „Св. Кирил“, но още от дете е ангажиран в галантерийния магазин на баща си. Малкото и паметливо дете често го придружава на панаирите до Ески Джумая, а по-късно като юноша самостоятелно пътува до Цариград, Будапеща, Виена с препоръчителни писма до някои големи, талантливи търговци. Надделява желанието му да учи и склонява баща си да замине за Одеса. Малко известен факт е, че първият задграничен паспорт, издаден на търновец е този на Методи Хаджипетков във връзка с пътуването му до Одеса и носи датата 12 септември 1878 г. По настояване на баща си скоро се завръща в Търново и развива активна стопанска дейност. Методи Хаджипетков вероятно е търновецът с най- многобройните пътувания в Европа - Цариград, Виена, Берлин, Хамбург, Нюрнберг, Галац, Пеща. Виждайки нещо ново и впечатляващо по света, той се старае да го внедри в родното Търново. През 1886г. фабрикува полезната синилна хартия (индиго), което е истинска революция в живота на съгражданите ни, както и разноцветните мастила, производството на които усвоява в Германия. След посещението си в един стар манастир близо до Виена остава възхитен от качеството на 50-годишното манастирско вино. Особено го впечатлява рекламният етикет на бутилките. Връщайки се в Търново, започва да произвежда наши вина в бутилки и първи въвежда етикетирането с надпис „Старо натурално търновско вино - 1890 г.“ С тези вина участва в голямото международно търговско изложение в Лиеж (Белгия) през 1905 г.

Благодарение на предприемчивата му натура внедрява какви ли не новости. Магазинът му на пл. „Баждарлък“ бил съсредоточие на всякакви европейски стоки. При многобройните си пътувания той сам закупувал и снабдявал с чер хайвер и руска водка от Одеса, пури от Хамбург, риба от Франция, коняци и ром от Бордо, маслини от Испания, сирене от Швейцария и Холандия. Дори Европа се оказала тясна за неговата душа. През 1893 г. търновецът е един от малцината българи, дръзнали да пресекат океана и да „открият Америка“. Методи Хаджипетков посещава Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и прочутия Ниагарски водопад. Попада сред пъстрата въртележка на Чикагското всесветско изложение, докосва се до всевъзможните чудеса на техниката, изпитва удоволствието да се потопи в един „нов свят“. През това знаменателно задатлантическо пътешествие Методи се среща c именития ни писател Алеко Константинов. В своята книга „До Чикаго и назад“ за бележития търновец той пише следното: „Влязохме в турския ресторант. Запознах се с един търновски търговец - г-н X. Петков (забравих му името). Той самичък, без да знае думица от някой чужди език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал благополучно в Чикаго. Любопитен! И от любопитство беше събрал адресите и рекламите на всички експоненти в изложението; напълнил цял сандък с реклами. За каква потреба му са - не ми е известно: може би ще направи подробно описание на изложените предмети, нещо, за което аз не бих се заел“.

Цялото това пътешествие из САЩ води до ново изобретение на Методи Хаджипетков. Той решава, че може да произвежда безалкохолни напитки. При това не как да е, а затворени в бутилки със стъклени топчета и сифон. За тази цел строи фабрика, наема работници и в един летен ден едновременно на търновския пазар и из всичките кръчми на града, наброяващи по онова време над 100, се появява студена лимонада. Гражданите най-напред с недоверие, но после с удоволствие се гощават с непознатото им дотогава питие. Видял американския лукс, Методи Хаджипетков решава да го пренесе, доколкото е възможно, в България. В магазина му се появяват немски пури, моруни, обработени във френската фирма „Амио фрер", руски черен хайвер. Наред с отлежалото си вино предлага и „Малага" от Испания, а за мезе към него - ни повече, ни по-малко - холандски и швейцарски сирена, като заедно с тях внася коняци и ром от Бордо. Новаторът се захваща и с други първи дела в България. Започва със собствени средства да залесява големия и гол баир Боруна - там, където сега са паметникът на Асеневци и Художествената галерия. Това му добро дело обаче не е признато от общинската власт и когато засажда първите дръвчета, кметът го изгонва, защото мястото било общинско Цялата работа не е в принципи, а в това, че веднага след Освобождението Методи Хаджипетков бил избран за общински съветник и бил такъв в продължение на 4 години. След това обаче властта взели политическите му противници. Скоро се прехвърля на хълма Царевец и пак със собствени средства прокарва първите алеи около руините от Втората българска държава. Този път общината му благодари и го награждава, от което става ясно, че предишният кмет не е бил преизбран. Негов приятел е чехът Ото Хорейши, който живее в Търново. По поръка на Методи прави първата завеса на читалище „Надежда". Друг негов приятел, Йозеф Папоушек, най-напред живее в Ботевград, но се премества в Търново. На него пък Методи Хаджипетков помага с пари да направят паметник на Левски в Търново. За да подпомогнат начинанието си, издават стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова", продават я и добавят нужната сума. Още преди да замине за Чикаго, Методи си купува така наречените бициклети - английско производство, марка „Паяк“ с малко задно и голямо предно колело. През 1885 г. той става инициатор за създаването на първата колоездачна група в страната, а жена му е първата велосипедистка в България. Когато се връща от Чикаго, Хаджипетков докарва с багажа си и други три колела, детски шейни и кънки. С новите велосипеди вече започва по-големи преходи чак до Русе, който е на 100 километра от Търново. Така се създава и колоездачен клуб в Русе. През зимата пък става радетел за надбягване с кънки по замръзналата река Янтра. Както подобава на човек, бил в САЩ, когато организирал пързалянията и надбягванията с кънки, свиквал градската музика и правел бюфет на брега на реката. След това раздавал награди. Трайна се оказва и страстта му към колоезденето. Той е човекът, внесъл първия велосипед в България през 1883 г. Това му дава възможност да стане инициатор и създаде първата колоездачна група в страната, сред която е включил и първите две жени колоездачки - своята сестра Кинка и съпругата си Недялка. По неговия пример в България се зараждат и други дружества. През 1901 г. Методи, Недялка и Кинка правят първия колоездачен събор на всички клубове, по това време из България, и годината се смята за рождена за българското колоездене изобщо, а за негов основател официално е признат Методи Хаджипетков.   

Из книгата"Споменъ за Търново"- Катя Митова-Ганева

http://www.bg-voice.com

 
 
 
 
 
Филм за Методи Хаджипетков, първият търновец европеец
първият търновски европеец

 

Публикувахте от георги василев в 12 февруари 2010 г.
Описание Сума
Дарение BGN

Views: 398 | Added by: Gret | Rating: 5.0/1
Total comments: 0
avatar

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ