ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Blog

Home » 2016 » August » 29 » Пеньо Велков
3:19 PM
Пеньо Велков

   ПЕНЬО ВЕЛКОВ (1847 или 1850 – 7 авг. 1916) е търговец, индустриалец, дарител. Роден е в Дряново в семейство на търговец на добитък. Учи в родния си град и в богословското училище в Петропавловския манастир. Преди да завърши Духовната семинария, се завръща в Дряново и започва да се занимава с търговия. Заедно с братята си построява (1877) край с. Пушево, Търновско, първата модерна мелница в този край. Преселва се в Търново (ок. 1880), където открива магазин за продажба на брашно. През 1895 г., съвместно с други местни индустриалци, построява голяма мелница в местността Дервент. Прави дарения за читалището в Дряново (2 хил. лв.), за ч-ще „Надежда“ (2 хил. лв.) и за туристическото д-во „Трапезица“ в Търново (2 хил. лв.), за безплатните трапезарии при Мъжката и Девическата гимназия (4 хил. лв.). За тази си дейност е провъзгласен за благодетелен член на ч-ще „Надежда“ и за дарителен член на туристическото дружество. Умира в Търново.
Със завещание от 29 юли 1916 г. П. Велков оставя на Търновската митрополия 102 хил. лв. Желанието му е с тези средства да се построи и открие в Търново Девическо сиропиталище, което да носи неговото и на съпругата му име. Изпълнител на завещанието е иконом Теодор Хлебаров.
Част от средствата, възлизащи на 42 хил. лв., П. Велков дава още приживе. На 28 юли 1916 г. е закупена сграда за приют, намираща се в махалата Св. Троица. Нотариалният акт за собственост е на името на Търновския митрополит Йосиф. Тъй като размерът на дарението е недостатъчен за откриване и издръжката на сиропиталището, на 3 юни 1923 г. епархийският духовен съвет решава да се учреди фонд „Епархийско сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови“. Капиталът му възлиза на 60 хил. лв. През следващите години фондът нараства от лихвите на капитала и от ежегодните вноски, които Търновската митрополия прави за него. Сградата, закупена за приюта, се използва от фонда за сираците от войната при MB (вероятно от 1918 до 1933). Срещу това митрополията не получава наем. През 1926 г. с 85 хил. лв. от средствата на фонда на Епархийското сиропиталище са откупени съседните постройки и парцели. На 2 дек. 1929 г. фондът разполага с 203 хил. лв. През следващите години Търновската митрополия прехвърля значителни средства в него, за да открие приюта. Само през 1932/1933 финансова година във фонда са преведени 50 хил. лв. от фонд „Епархийски църковни нужди“.
На 26 май 1936 г. Търновският епархийски духовен съвет преценява, че вече е възможно да се пристъпи към изпълнение на волята на дарителя. За целта фондът разполага с ок. 300 хил. лв. Митрополията осигурява още ок. 350 хил. лв. за откриването на сиропиталището. Тъй като закупената през 1916 г. сграда се намира в близост до казарма, съветът взема решение в приюта да се приемат само момчета. Започва непосредствена подготовка за откриването му. Големи заслуги в тази насока има Търновският митрополит Софроний. Държавата също подкрепя материално подетата инициатива. През 1935 и 1936 г. от фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ са отпуснати 300 хил. лв. С помощи в пари и натура се отзовават и граждани на Търново. Сиропиталището е открито на 13 септ. 1936 г. в тържествена обстановка. То носи името на дарителя и на неговата съпруга. Първоначално приютява 26 деца, а впоследствие възпитаниците му нарастват на 32–33 момчета. Приютът разполага с две обширни спални, библиотека и голяма градина. Изработен е устав за неговото управление и функциониране, утвърден от МВРНЗ на 11 юли 1936 г. Според чл. 2 сиропиталището има статут на юридическа личност и се намира под ръководството на Търновската митрополия. Персоналът му се състои от директор, възпитателка, домакин, лекар и лектор, назначавани от митрополията. Приемат се момчета на възраст от 7 до 13 години, родом от епархията. Средствата за издръжката на приюта се осигуряват от доходите на благотворителния фонд, от ежегодните вноски на Търновската митрополия, на общинския съвет, на държавата, от дарения, завещания и пр. През 1939 г. за поддръжката му са изразходвани 320 хил. лв., като от тях 180 хил. лв. са осигурени от фонда. През следващата 1940 г. фондът отпуска нови 275 хил. лв. Сиропиталището е добре уредено и организирано. Децата посещават близките училища, а в свободното време се занимават по специална програма под надзора на възпитателка. В резултат средният успех на възпитаниците през учебната 1938/1939 г. е много добър 4,54. Ръководството на приюта и митрополията полагат грижи за продължаване на образованието или за настаняване на работа на децата, завършили III клас. Урежда се и лятно летовище в Плачковския манастир „Св. Илия“.
Постигнатото и нуждите на епархията подтикват Търновската митрополия да предприеме действия за разширяване на сиропиталището. Целта е в него да живеят 100–120 деца. Близостта на казармите принуждава епархийския съвет да се откаже от намерението за разширяване на сградата. Започват да търсят начини и средства за покупка на друг парцел и постройка на ново здание. Сградата на сиропиталището е отстъпена на Пета трудова дружина срещу 600 хил. лв. Трудоваците се задължават да отработят тази сума на новия строеж. Сиропиталището е включено в Петгодишния строителен план, приет на 9 февр. 1939 г. от Висшия съвет за обществено подпомагане. През 1940 и 1941 г. държавата отпуска 1 млн. лв. за постройката. През 1939 г. общината предоставя безплатно за приюта парцел от 30 дка в местността Кошарите. Търновският епархийски съвет не одобрява мястото и през 1941 г. купува нов парцел. Средствата са осигурени от благотворителния фонд „Епархийско сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови“. На 12 окт. с.г. е положен основният камък на новата сграда. Архитектурният проект е дело на Виктория Ангелова-Винарова. В общи линии сградата е завършена през 1944 г. Сиропиталището приютява нови деца, които през 1944 г. са евакуирани в Килифаревския манастир. Със средства на фонда довършителните работи продължават и през 1946–1947 г. През 1946 и 1947 г. от него са изразходвани съответно по 1,451 млн. лв. и 600 хил. лв. за довършване на сградата. През 1945 г. Околийският стопански комитет в Търново се опитва да вземе зданието за дневен детски дом. Благодарение на съпротивата на Търновската митрополия и на нейния духовен водач митрополит Софроний този опит е осуетен.
Фондът и сиропиталището са закрити през 1949 г. със Закона за изповеданията. Недвижимите имоти се изземват в полза на държавата.
В завещанието си П. Велков оставя 15 хил. лв. на църквата „Св. Никола“ в Търново. Желанието му е с 5 хил. лв. да се купи нова камбана. С останалите средства да се учреди фонд, чиито лихви да се използват за заплати на свещениците. Липсват данни за съдбата на това дарение.

(P. Стоянова) Източник: http://daritelite.bg

Views: 168 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ