Петър Дабков - 7 March 2015 - Blog - ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Blog

Home » 2015 » March » 7 » Петър Дабков
7:27 PM
Петър Дабков

Петър Дабков- щедър дарител за развитие на образователното дело във Велико Търново. Училище „Петър Дабков” - един от символите на образователното дело в града.

Петър Дабков е роден около 1840 г. Син е на известния папукчия и член на училищното настоятелство Дабко Петров. Той е един от родолюбивите търновски граждани, който е оставил добър спомен между съгражданите си със своето щедро завещание. Като вижда, че страда от неизлечима болест и че наближава края на живота му; като вижда, че няма наследници — деца, които да продължат рода му, написва си сам през 1884г. завещанието, според което дарява за училищата в града 100 000 гроша или 20 000 лева, къщата и покъщнината си, при условие, че докато бъде жена му жива ще ги използва. Волята му е тя да живее в къщата и за издържането ѝ градската община да дава 2/3 от лихвите на завещаната сума. Освен това, той завещал на махленската си църква Св. Константин и Елена 6000 гроша (300 рубли), за да се купи един полилей за църквата. Дапков е бил по занятие обущар, имал е първоначално образование, но е бил един интелигентен мъж със здрави идеи. Той е бил първият най-добър майстор на разни обувки. Със своя труд и пестеливост той е можал да натрупа богатство и чрез него да си въздигне един добър паметник в града: едно от градските основни училища (Марнополското) е наречено на неговото име — „Петър Дапков“.

За настойник на завещанието Петър Дабков посочва Търновската митрополия, която трябва да работи съвместно с настоятелството на училището „Св. Кирил и Методий”. Година след щедрия си дарителски жест съгражданинът ни умира в чужбина от рак. С протокол от 11 юли 1888 г. Общинският съвет приема предложението на Епитропията на гимназията „Св. Кирил” да поеме грижите за фонда, оставен от Петър Дабков, тъй като с издръжката на учебното заведение вече се ангажира държавата. С това може да се обясни и фактът, че няколко години по-късно общината предоставя средства от дарението на родолюбивия търновец за строеж на училище в квартал „Марино поле”. Между двете световни войни към Народно първоначално училище „Петър Дабков” се откриват много дарителски фондове, сред които „Недка и Ванчо Джоджонови”, „Данчо Томов”, “Велислав (Веско) Славев”. Според волята на дарителите средствата се използват за подпомагане на бедни, но с добро поведение и успех деца, както и за „украсяване на училището така, че да действа естетически по своята уредба на учениците”.

Училище „Петър Дабков”, в което се обучават и възпитават поколения боляри. Първоначално то е основано като църковно и в него се обучават на „ум и разум” децата от квартал „Марино поле.” През 1878 г. школото вече има светски характер, а през далечните 1880/1881 г. жителите посрещат с голям ентусиазъм завършването на двустайната постройка в двора на храма „Света Марина”. Събитието се превръща в истински празник на квартала - история, в която съвсем по нашенски ще се фокусират превратностите на времето от възрожденския ентусиазъм на търновци, даващи мило и драго за образованието на децата си. За кратък период от време скромната по площ сграда се оказва недостатъчна да приюти все по-големия приток на ученици. И през 1908 г. на възвишението грейва ново едноетажно училище с четири приветливи стаи. То носи името на изтъкнатия дарител, един от най-добрите майстори обущари в града, Петър Дабков, в чиято памет признателните ни предшественици поставят портрета му в коридора на сградата и то така, че той да се вижда още от входа. По този начин всеки, прекрачил местната „светая светих” на обучението, влизал в съприкосновение с най-стойностните ни добродетели - пиетет към образованието и уважение и признание към хората, дарили „с чиста съвест и добра воля” средства за народополезно дело. Новото училище приютява с любов и отговорност децата от квартала. Всеки ден малките болярчета старателно пишат и смятат на черни плочи с калем, рисуват, моделират с пластилин и глина, ръкоделстват, занимават се с дърворезба, уреждат различни по вид училищни сбирки, както и изложби, представящи тяхното творчество. И за всяко начинание учениците получават гореща подкрепа от своите родители, учители, общинското управление. Все още има възпитаници на Народно първоначално училище „П. Дабков”, които си спомнят с умиление и гордост за подетата през 1930/1931 г. акция „Помогни си!”. В резултат на тази благородна инициатива в училищния двор се засаждат овощни, горски и декоративни дръвчета и храсти, които не се срещат никъде другаде в града, аранжират се прекрасни градинки с цветя, поставят се пейки, а пред сградата се построява кокетен павилион за отмора и място, където децата от забавачницата към същото училище се приютяват в летните жеги. През този период със събрани от дарения средства се изработват и остъклени шкафове, в които грижливо се подреждат сбирките. Участниците в акцията „Помогни си!” проявяват желание „училището да бъде музейна сграда на всичко онова, необходимо да въздействува при възпитанието и обучението”. Може би по това време на учителя Йордан Балабански хрумва и великолепната идея за създаването на макет на Велико Търново. Той се изработва и поставя по-късно, вероятно около 1933-1937 година, и, според мнението на краеведа Стефан Паскалев, е дело на ентусиаста Иван Данчев. В годините на Втората световна война за „Петър Дабков” настъпва тежък период. Училището временно преустановява дейността си, тъй като се използва за квартира на немска войскова част. За съжаление „гостите” унищожават архива. Благодарение на запазените чернови уважаваният и обичан от всички учител Йордан Балабански успява да възстанови „Летописната книга”. Не по-благосклонни към съдбата на школото се оказват и уж вече „свободните” следдеветосептемврийски години. Първото „мероприятие на народната власт” се осъществява през 1949 година. Тогава училището получава ново наименование, познато на средното поколение като „Бачо Киро”. Името на дарителя Петър Дабков се заличава от паметта на великотърновци. Радващ обаче е фактът, че през следващите години броят на учениците и паралелките непрекъснато се увеличава, което налага построяването на втори етаж през 1963 година.

Поради бързото разрастване на Велико Търново в западна посока през 1968/1969 г. се построява основно училище „Вела Пискова”, носещо сега името „Св. Патриарх Евтимий”. В него се вливат 180 ученика от старото маринополско школо. „Ветеранът” обаче не се предава и продължава да е сред авторитетните местни учебни заведения.
През седемдесетте години на миналия век Основно училище „Бачо Киро” се премества в днешната си сграда. Старата е предоставена за нуждите на спортното училище в града. А днес всички виждаме на мястото на именитото училище една сграда, която дълги години стои недостроена и неизползваема.

Любопитно: П. Дапковъ не е останал без последователи. По неговия пример са завещали в училищата в град Търново и следните търновски граждани: Ганчо Тодоров, ханджия, завещал хана си, с всичките принадлежности към него, на главната улица в града, на прихода на църквата Св. Кирил и Методий. Освен това, той дарил и малки суми (20—100 лева) на монастирите около Търново и на горномахленските църкви в града.
Константин х. Тодоров абаджи — псалт (Даскалъ Косю), завещал 10000 гроша (2000 лева) на градската община, която от годишния приход на завещаната сума да поддържа в училището по едно бедно момче, за предпочитане сираче.
Анастас Цанев, чохаджи, завещал 400 лева на градската община, която да харчи приходите от тази сума за нуждите на първоначалните училища.

Източници: Пътеводител на В.Търново от 1907г. и статия на Тодорка Недева

Views: 261 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ