проф. Георги Златарски - 8 December 2014 - Blog - ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Blog

Home » 2014 » December » 8 » проф. Георги Златарски
6:51 PM
проф. Георги Златарски

  Проф.Георги Златарски (1854 — 1909), първият български геолог, основоположник на науката геология у нас

  Георги Златарски, вторият син на даскал Никола, е роден на 25 януари (6 февруари) 1854 г. в Търново, където получил първоначалното си образование и завършил І гимназиален клас. Буйният темперамент и независимият му характер са създавали доста грижи и безпокойства на родителите му въпреки техните напредничави разбирания. Мъчно се е примирявала майка му с неочакваните му и понякога необуздани постъпки, чиито подбуди в същност са се криели в неутолимата му жажда за знания и за полезен творчески живот. Най-ярка проява на този бурен, пламтящ копнеж е бягството му от Цариград в 1871 г. след тригодишен престой в Императорския лицей, където учението не го е задоволявало, в Загреб (Хърватско) – към по-солидни знания и към висша наука. Без никакви препоръки, без ничие застъпничество – родителите му са били в пълна неизвестност за неговите действия и планове – той се озовава пред управата на Загребската реална гимназия и успява да бъде приет за редовен ученик на своя издръжка. Колко храброст, колко способности трябва да е притежавал Георги Златарски, за да се прехранва и учи като преподава частни уроци на чужда земя, между непознати хора, на неусвоен още език! В Загребската реална гимназия учи заедно със своя търновски приятел Михаил Сарафов, по-късно министър в няколко български правителства след освобождението.

В 1876 г., издържал бляскаво матуритетните си изпити и постъпил в природоизпитателния клон на Философския факултет при Загребския университет, в току-що откритата специалност „естествена история”. В този известен университет вече учат търновчанинът Христо Белчев – бъдещ финансов министър на България и пиротчанинът Спас Вацов – основоположник на българската метеорология и сеизмология. В Загреб младият Златарски работи упорито и се развива в една приятелска среда от млади и амбициозни хора, всеки от които е с високи интелектуални дадености. Сред преподавателите в университета Златарски е силно впечатлен от младия доцент, а скоро след това професор д-р Пилар, който според Ст. Юринич е насърчил Георги да избере геологията за своя специалност. Като студент той е показал толкова любознателно усърдие и толкова надареност и оригинална мисъл при овладяване на изучаваните предмети, че някои от професорите са го натоварвали да води вместо тях занятията със студентите, когато се е налагало да отсъстват за известно време.

Отдаден всецяло на любимата си геология, Георги Златарски завършва с отличие през 1880 г. и се завръща в България, за да постави начало на нашето минно геоложко дело, а по-късно и на нашата геоложка наука. На 1 юни 1880 г. Георги Златарски е назначен на длъжност геолог-минералог към Министерството на финансите със задача „да проучва минералното богатство на страната и да изучи нейния геоложки строеж”. Тази длъжност е създадена спешно лично за Златарски с активното съдействие на д-р  Константин Иречек, който по това време е главен секретар на Министерството на просветата. На тази длъжност Г. Златарски, който и за ден не е обикновен чиновник, а човек с мисия. То е знаел, че в Отечеството не са установени находища на минерални суровини, но има данни за разработки от римско време и за развитие на железодобивната индустрия в района на Самоков. Изправен пред голямото професионално предизвикателство, свързано с липсата на достатъчно познания за геологията на България, Златарски се отдава изцяло на геоложките изследвания при пълна липса на библиотеки, сбирки, лаборатории и др. – става сам войн пред непознатото!

След 17-годишно чиновничество, през време на което той е обходил цяла България, като не е оставил неизследвани и най-затънтените нейни кътове, Георги Златарски постъпва във Висшето училище (впоследствие Софийски университет) направо като редовен професор. Нему ние дължим първата геоложка карта на България, изпратена през 1897 г. в Анверското изложение да представи пред света нашата млада наука. Неуморен като изследвач на земните ни пластове и подземни богатства, неуморен и като творец в науката, той е обнародвал освен „Историческа геология на България” и редица още ценни отделни проучвания върху нашата земя, с които е спечелил почитта и признанието на европейските си колеги. „А това (т.е. цялото му научно творчество) – казва в очерка си по повод смъртта му Ал. Радославов, негов студент, – като се събере наедно и нареди, би образувало томове – геология на България, най-хубав паметник, какъвто може да остави човек след смъртта си.”

Известен като пръв геолог в Югоизточна Европа и като човек с голяма ерудиция (между другото е знаел и много чужди езици: френски, английски и почти всички славянски езици), Георги Златарски е членувал в много чуждестранни геоложки дружества: Императорско Московско общество испитателей природы, Царско виенско геоложко общество, Сръбско учено дружество, Парижко геологическо дружество и пр. Участвал е също в няколко световни геоложки конгреса, а в България е бил член на почти всички научни дружества и един от инициаторите на всички културни начинания. На 17. Х. 1888 г. Златарски в писмо от Брюксел скромно споделил с брат си Васил: „В Лондон ходих на 4-ти геоложки международен конгрес като геолог из България. В Лондон се срещнах и запознах с много, да не казвам с всичките, знаменитости по геология, седях покрай тях на същата скамейка, слушах и гласувах като тях и пр., с една реч ти можеш да помислиш, вече, като съм бил в обществото на най-учените, съм вече станал и аз учен като тях. Напротив, Василе, сега видях и осъзнах, че твърде малко знам и че трябва да работя още много.”

Между личните връзки на Георги Златарски с видните общественици на времето заслужава да се подчертае приятелството му с проф. Константин Иречек, автор на първата по-обширна българска история. В „Живот и дейност” на Константин Иречек (автобиографични чъртици)” се казва: „Много дружеше д-р Иречек с геолога Г. Златарски, с който не веднъж е пътувал по България.” (Близо 8-годишна съвместна дейност между двамата за подновяване научната дейност на новоосвободена България).

За отбелязване е отношението на Георги Златарски към големия българин и учен Марин Дринов.

По инициатива на „Българското природоизпитателно дружество” с председател проф. Георги Златарски и при участието на софийски научни дружества и редакции бива устроено в София на 23. ІV. 1899 г. трогателно честване по случай 25-годишна преподавателска дейност в Русия и 30-годишна научно-книжовна дейност на проф. Марин Дринов, който благодари и с телеграма, и с писмо, развълнуван до дъното на душата си.

Към края на живота си проф. Георги Златарски е работил с голяма любов над втората си по-голяма и по-подробна геоложка карта на България, но поради внезапната му смърт тя е останала незавършена в последната си част: довършили са я неговите по-млади колеги.

Георги Златарски, основателят на българската геология, достойно и с право е поставен в редовете на най-изтъкнатите български учени и на най-заслужилите синове на нашия народ. Признато е неговото голямо дело, за удивление са неговият всеотдаен патриотизъм, безкористието му, героичното му пионерско превъзмогване на трудности и пречки. Но особеното ценно в него, независимо от огромните му постижения в науката и от заслугите му в обществения живот – нещо, което е привличало вниманието и печелело симпатиите на близки и познати, а и на нас – когато четем биографията му и се запознаваме с живота му. Това е обайващата му личност.

  Проф. Георги Златарски, прав на стълбите, в дома на майка си Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно на ляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, пръв от ляво на дясно е проф. Георги Бончев, а в дъното зад цветята - проф. Степан Юринич.

 

 

Жизнерадостен, остроумен и сърдечен, според близките му – душата на всяка компания, – каквато той със своята общителност постоянно и навсякъде е създавал около себе си, а домът му се е славел с необикновено гостоприемство и отзивчивост. Хуморът и веселостта му, както и изразът на всяко преживяване у него бивали неудържими, гръмогласни, а шегите му – смели, понякога безпощадни. В действията си е бивал всякога неспокоен, припрян и бърз, в писмата си – категоричен и прям, но и думите в тях, както и делата му в живота, издават раздаваща се душа и голямо любещо сърце. Трогателната обич към по-малките в рано осиротялото семейство Златарски и неоценимата помощ, която им е оказвал, диктувани от братския дълг и грижи, топлотата и съчувствието, сърдечността, за което е имал и тяхната безгранична признателност, обич и уважение.

Неочакваната смърт на Георги Златарски през (9. VІІІ.) 1909 г. оставя дълбока покруса у всички близки, трагичното събитие с изгаряща скръб е споделено от всички в осиротялото семейство. https://zlataritza.wordpress.com

Views: 188 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ