ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Blog

Home » 2014 » December » 2 » сем. Костови
5:44 PM
сем. Костови

натиснете на всяка снимка за голям формат

сем. Радка и Иван Костови

Иван Стефанов Костов (1898-1952г.) - търговец, по прякор Иван Костов-Малината, собственик на сладкарница "МАЛИНА", намираща се на адрес ул."Макензен"№13 и малка фабрика в къщата си.
Радка Иванова Костова (1904-1952г.) -негова съпруга и синът им

Д-р Стефан Иванов Костов (1927-1985г.)

Родоначалник на фамилията е севлиевският фабрикант Стефан Костов. През 1906 г., след като продават мелница „Янтра“ на нейния основател П. Велков, съдружниците Ст. П. Костов и Ст. х. Д. Церовски се разделят. Първият основава бонбонена фабрика .„Малина“, а вторият — пивоварна фабрика. Стефан Костов купува къща, била турски хан в миналото, намираща се на ул. Макензен - днешната главна улица. Всички останали къщи на тази улица са строени след Освобождението. След Първата световна война някои фабрики се откриват на долния етаж на къщата на търговеца. В предната част е магазинът, а зад него — фабриката. Такава е и фабриката на ул. „Макензен“ (сега Независимост) – т.нар. Бонбонена фабрика „Малина“ (сладкарница „Малина“) на Ст. П. Костов и син със 7 работници. Неговият син Иван Костов- Малината продължил дейността на баща си и се прочул с производството на бонбони и карамели, които продавал в своя дюкян "МАЛИНА".
Семейството е едно от дарителите на манастира "Св. Никола" в с. Арбанаси /костите им се съхраняват в костницата на манастира/, също на църквата „Св. Никола" в Търново. Домът им е бил известен със своето гостоприемство, домакинята не можела да премете къщата си от постоянно идващите гости.
След национализацията и двамата съпрузи почиват в една и съща година, като оставят сина си сирак. Завършил вече медицина, синът им д-р Стефан Иванов Костов преживява много тежко тяхната загуба. Дълго време живее сам и бива принуден от властите да продаде на безценица два етажа от фамилната къщата, намираща се на тогавашната ул."Г. Димитров" сега ул."Независимост". Д-р Стефан Костов остава да живее в бившите помещения на малката фабрика /около 80 кв.м./, която е имал  баща му на 1-вия етаж. По-късно става известен зъболекар във Велико Търново и се оженва за Величка Маринова Игнатова. През 1972г. се ражда дъщеря им- Грета Стефанова Костова- авторката на този сайт.

Много къщи и сгради в нашия град се събарят и заменят с нови, които се превръщат в хотели, търговски центрове и др. Постепенно се губи облика на този старинен град. Изчезнаха и старите дюкяни(магазинчета), които пресъздаваха духа на старо Търново. Надявам се, че търновци ще успеем да съхраним и опазим нашия красив град с невероятна история. Нека всеки допринесе с каквото може. Дано и аз да съм била полезна с този сайт. Нека бъдем по-отговорни относно наследството, което ще оставим на нашите деца. Истинските търновци милеят за града си.

ИЗ СПОМЕНИ И АНЕКДОТИ ЗА ВЕЛИКОТЪРНОВЦИ от Д-р Сава Русев за ИВАН КОСТОВ – МАЛИНАТА 

В миналото на главната улица, близо до тогавашния хотел “Габрово”, се намира сладкарската работилница с магазин “Малина”, собственост на Иван Костов-Малината. Той става известен както с производството на захарни и на тестени изделия, с разнообразните изстудени напитки, които предлага на търновци в летните горещини, така и с нетрадиционните средства, с които принуждава общинската власт да построи първата обществена тоалетна в тази част на града.

Имаше сладкарски магазин на главната улица, до хотел Габрово. Работилницата му беше зад дюкяна и излизаше на задната улица Дондуков. Под работилницата имаше кивгирлия мазе. Кивгирът беше вграден навътре и се получаваше закрито място, което беше удобно за клозет. Наблизо нямаше клозет и всички дюкянждии от главната улица ходеха в кивгира. Над него беше прозорецът на сладкарската работилница, която миришеше на клозет. За да отучи хората да ходят там, Иван наредил на чираците, щом усетят, че някой отива там, да го заливат с кофа помия. По този начин много хора отвикнали да ходят там. Един ден някакъв външен човек, добре облечен, с нова хубава шапка, непознаващ града, му дало зор. Търсил човекът тук клозет, там клозет, най-сетне по миризмата намерил кивгира. Когато почнал да се орахатява, едно от чирачетата го видяло и изпълнявайки заръката на чорбаджията си, го заляло с кофа помия. Човекът се разкрещял, почнал да псува и така ядосан отишъл в дюкяна да се кара. Иван, като видял, че влезлият е цял облян в помия и ядосан, разбрал каква е работата. Човекът взел да се кара на Иван,а той ни лук ял, ни лук мирисал. Почнал да се извинява, че е станала някаква грешка, повикал чирака и почнал да го хока. След като пострадалият си отишъл, Иван казал на чирака следното: когато има някой външен човек, непознат, да го залива с чиста вода, а ако е от еснафа — с помия. Това накарало всички дюкянджии да направят постъпки пред общината за построяването на клозет на тази улица. Така кивгира на Иван Малината вече не го замърсявали и в работилницата не миришело на клозет.

За старите търновски сладкарници от Тодорка Недева

Много къщи и сгради в нашия град се събарят и заменят с нови, които се превръщат в хотели, търговски центрове и др. Пост...

Posted by Старо Търново on 5 август 2015 г.

 

Views: 656 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ