ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Blog

Home » 2015 » February » 18 » Стефан Карагьозов
12:14 PM
Стефан Карагьозов

Стефан Недев Карагьозов е изтъкнат търновски фабрикант, дарител и общественик.

Роден през 1818 г. в с. Присово, Търновско. Баща му Недю Карагьозов е бакалин. Негови братя са Димитър Карагьозов, Никола Карагьозов и Ангел Карагьозов, също търговци. Син на Димитър и племенник на Стефан е Ангел Карагьозов - юрист, Председател на Върховния касационен съд /1927-1934/ и Министър на правосъдието /1935-1937 с прекъсване/. Никола Карагьозов е баща на известния учител, политик, фабрикант, дарител и почетен немски вицеконсул Васил Николов Карагьозов и Николаида Карагьозова — Икономова.

Приятел и бизнес парнтьор в някои начинания с големия търновски търговец и борец за черковна независимост хаджи Николи Минчоолу.

Стефан Карагьозов учи в търновското килийно училище.

През целия си живот се изявява като един предприемчив и находчив човек. Първоначално започва търговия с бакалски стоки, които доставял от Цариград. Женен за дъщерята на чорбаджи Кръстьо х. Недев Момчоолу Евгени. Собствените средства, които успял да натрупа и с капитал, получен в зестра от своя тъст се сдружава с търговеца х. Павли Иванов двамата откриват търговска кантора в Цариград.

След 40-те години на XIX век Търново става обект на чуждестранен интерес, породен от развитие на занаятите, в това число на бубарството; с униатското движение — в града започват да се застояват за по-дълъг период италианци, унгарци, австрийци. Някои от тях поддържат тесни връзки с местни търговци като Ангел Попов, Никола Златев, Стефан Карагьозов. В броя на вестник "България" от 20 юни 1859 г. е направен коментар за пристигане в Търново на цяла група италианци и французи по повод търговията с пашкули.

Новонатрупаните капитали дали възможност на Стефан Карагьозов да построи фабрика за печене на пашкули и точене на коприна в Търново. Фабриката е оборудвана с "модерни машини, италиански образец, инсталирани от италианската Doina от Бергамо. Парната машина и парния котел са производство на виенските фирми W. Prick и Siegel. Стефан Карагьозов работи първоначално в съдружие с представителя на италианска фирма Д. Викенти. След няколко години става едноличен собственик. Изявява се като монополист в домашното производство на коприна в Търново и Горна Оряховица. Освен с преработката на пашкули, във фабриката се произвежда и спирт. През Руско-Турската война /1877-1878/ фабриката е превърната в житен склад, а по-късно е разграбена от населението.

В съдружие с брат си Димитър Карагьозов и Ангел Гиргинов откриват отделение за производство на бира и построяват парна мелница в местността Дервеня. Клон на същата фабрика е открита и в Габрово.

За нуждите на предприятията си Стефан Карагьозов организира добив на въглища от мините в Шипченско — Тревненската планина и Средна Стара планина.

На 02 януари 1867 г. в десет стайната къща на търговеца Димитър х. Ничов открита първата болница Търново - "Св. св. безсребърници Козма и Дамян". Тя е четвъртата в България по онова време и първата изцяло поддържана от българи. За неин първи управител е назначен Стефан Карагьозов, а за лекар Янаки Златев.

През 1867 г. габровският търговец Йонко Балкански, който имал дюкян в Плоещ, Румъния, е заподозрян за комита и заловен. Благодарение застъпничеството на Стефан Карагьозов е освободен и се завръща в Румъния.

През 1872 г. заптиета арестуват Недьо Жеков в Лясковец и го повеждат към Търново. Конфискувана е част от личната му библиотека, която включва книги, вестници, ръкописи, писма, кореспонденция, документи донесени от Белград. Самият Недьо е отведен през Търново към Русе, за да отговаря пред Мидхат паша, но по съвет на Стефан Карагьозов книжата са запалени на площада пред конака, за да не попаднат в ръцете на Мидхат.

Общественият контрол над училищата се осъществява от Атанас х. Николов, х. Иванчо Ангелов, Димитър Николов, Атанас х. Йованов. През януари 1858 г. тези "хесапи" /сметки/ са прегледани от градоначалниците и са одобрени от от тях. Подписът е на попечителя Стефан Карагьозов.

Гражданството оказва натиск и върху Пандели Кисимов да преустанови заниманията си "като ревностен настоятел и специален кореспондент" на про-униатския вестник "България". Група ревности националисти и поддръжници на Православието, съставена от Димитър х. Ничов, Кръстьо Н. Момчоолу, Евстати х. Николов Паница, Стефан Карагьозов, Атанас х. Николов, Георги Кабакчиев и учителите Никола Михайловски и Никола Златарски, му поставят категорично условие да прекъсне всякакви връзки с Драган Цанков и неговото издание.

Когато Левски е заловен в Търново, много търновци търсят различини начини да го освободят. Жоржо Момчев, богат търговец и член на революционния комитет, се среща с търговеца Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали не може да се направи нещо, Апостолът да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да го освободят. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.” (Акад. Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII — XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 632 - 635).

Затворът-музей гр.В.Търново

 

Затова и опитите за намеса и действия са обидно плахи и неефективни. Единият е на търговеца Стефан Карагьозов – тогава член на градската изпълнителна власт, да бъде изпратен Жоржо Момчев, за да разбере нещо за състоянието и поведението на арестувания.

Д-р Стат Антонов (1844 – 1926), млад лекар и съмишленик на революционния комитет, е извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора и да превърже ухото му. Той е последният търновчанин, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.

Стефан Карагьозов умира през 1879 г. в Търново след заболяване от тиф. Дейността на фабриката му замира. Четете още за фабриката

Източник: http://bg.wikipedia.org

Views: 209 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ