ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Blog

Home » 2015 » February » 3 » Св. Киприян (Цамблак) Чудотворец, митрополит Kиевски и на цяла Русия
12:12 PM
Св. Киприян (Цамблак) Чудотворец, митрополит Kиевски и на цяла Русия

Продължител на делото на св. Патриарх Евтимий

 

  Митрополитът св. Киприян Цамблак – българинът просветител, книжовник, иконописец и деятел на Православната църква в България, Византия и древна Русия, продължител на делото на своя духовен брат св. Патриарх Евтимий Търновски, е малко познат на широката публика в България.

Киприян Цамблак е роден около 1330 г. в Царевград-Търнов и произхожда от болярския род Цамблак. Знатният болярски род Цамблак е изиграл важна роля в доброто възпитание и просвещение на младия юноша. Повлиян от извънредно високия духовен авторитет на преподобния Теодосий Търновски, Киприян постъпва в неговата школа – Кефаларевския (Килифарския) манастир.

"... Теодосий (...) привличаше като магнит много други от различни места и тази чудна планина се изпълни с много монаси ..." (житие на Св. преподобний Теодосий Търновски). Тук той се запознава с учението на исихазма, доразвива духовната си култура и придобива знания за борбата с ересите. В школата на Теодосий той общува със своите духовни събратя, сред които са ученият монах Дионисий Дивни и бъдещият духовен водач на българския народ – Св. Евтимий Патриарх български.

Това сътрудничество продължава и по-късно, когато поради зачестилите нападения върху обителта, школата е преместена в манастира "Св. Троица", създаден с помощта на цар Иван Александър. Когато през 1363 г. Теодосий Търновски решава да посети своя събрат от манастира в Парория (Странджа), също ученик на Св. Григорий Синаит – Цариградския патриарх Калист І, той взема със себе си четирима от най-добрите си ученици. Сред тях са Евтимий и неговият духовен брат Киприян. След смъртта на Теодосий ( 1363 г.) в манастира "Св. Мамант", той придружава Евтимий в Студийския манастир и по-късно се установява в Светогорската обител "Св. Павел". С праведния и свят начин на живот – познаване на свещените книги и писания, образованост и любознателност монахът Киприян се прочува сред братята в Светогорските манастири. За живота му черпим сведения от посланието "Еуфимия" на св. Патриарх Евтимий до инока Киприян.

В манастира способният монах задълбочава знанията си върху учението на Григорий Палама и прави първите си опити в иконографията. Всички тези изключителни  качества са забелязани от патриарх Филотей Кокинос, заемащ Константинополската патриаршеска катедра през 1354-1355 г. и 1362-1376 г. Той привлича Киприян в Константинопол и го прави свое специално доверено лице – "приближен инок".

Да припомним факта, че Константинополската патриаршия в тези години е радетел за единството на православната църква във всички територии, държави и княжества, населени с православни и спомага за завоюване на нови територии на православната религия. Нейната ръководна роля, влияние и подпомагане на поместните църкви с книжнина и специалисти продължава и след падането на Константинопол под турска власт. Тя не е завладяна от по-късно родената "Мегали идея", за което свидетелства факта, че патриарси в Константинопол са избирани и от средата на славянското население.

През втората половина на ХІV в. в земите на древна Русия се забелязва засилване на католическото влияние в Полша и Литва, и борбата на литовците срещу кръстоносците; раздробеност поради хунските нахлувания и княжески междуособици. Поради издигане ръководната роля на Московското княжество и обособяване на самостоятелна Московска митрополия с претенции за първенство на православната вяра в руските земи, се поражда конфликт с Киев, т. е. единството на Велика Рус и Мала Рус е застрашено. Митрополитът на Киев и цяла Русия с местоположение в Москва Алексий (Бяконт) (1354-1378) занемарявя посещенията и задълженията си към западноруските земи, подложени на интервенция от католическата църква. Поради тези причини великият киевско-литовски княз Олгерт (1341-1377) се жалва за това на Патриарх Филотей. За това спомага и обстоятелството, че след смъртта на митрополит Роман (1354-1361), Литва загубва главата на своята православна църква. През 1371 г. той написва официално писмо за помощ до Константинополския патриарх, в което описва горепосочените факти и едновременно с това замесва в злоупотреби Московския митрополит Алексий. На загрижения цариградски архийерей му трябвал добре обучен в църковните дела човек, който да разследва и изправи зародилата се ситуация. Като човек с богословска подготовка, образован, владеещ гръцки и старобългарски език – употребявян в днешните територии на България, Македония, Тракия, Сърбия, Влашко и Молдова и близостта до старославянския език на народите, населяващи древна Рус, Киприян се явявал идеалния човек за тази мисия.

  През 1373 г. апокрисарий Киприян пристига в Русия в качеството си на патриаршески пратеник. През време на престоя си той се запознава с проблемите на Киевско-Литовското княжество, а благодарение на личните си качества на високоерудиран християнин и човек, той се сближава с княз Олгерд и сина му княз Владимир, като успешно решава поверената му мисия. Впечатлен от него, княз Владимир Олгертович пожелава да го има за свой духовен баща и моли Цариградския патриарх да го постави на митрополитския престол в Киев. Отчитайки заслугите му в повереното пратеничество и стремежа да запази православието и единството на славянските земи в източна Европа, патриархът удовлетворява молбата.

На 2 декември 1375 г. патриарх Филотей ръкополага Киприян за митрополит Киевско-Литовски с тенденция, след смъртта на Московския митрополит Алексий, той да заеме митрополитския престол в Москва и да оглави църквата на цяла Рус. Прозорливата обединителна политика на Константинополския патриарх за славяните в древна Русия се осъществява с назначаването на новия църковен глава.

 В официалните исторически летописи Св. Киприян е глава на Руската църква от 1375-1406 г. Но тук искам да отворя една скоба: Киприян Цамблак е митрополит на православната Киевско-Литовска църква с център Киев от 1375-1406 г., а духовен глава на  Московското княжество и митрополит на цяла Русия е в периода 1380–1382 г. и 1389–1406 г.

След ръкополагането на новия митрополит в Киев, фактически за стария московски митрополит Алексей остава ръководството само на земите на Московското княжество. Той е духовният баща на бъдещия велик княз Дмитрий Донски. Поради съперничесвото между двамата князе и техните духовни учители след смъртта на Алексий през 1378 г., Московският княз, който иска да държи и духовната власт в свои ръце не изпълнява клаузата в договора с патриарх Филотей за поставянето на митрополит Киприян начело на Московската катедра. Той избира за този пост своя любимец – придворния свещеник Митяй (Михаил).

Митрополит Киприян предприема пътуване по суша до Константинополския Патриарх, който да разреши възникналия православен скандал. Прекосявайки българските земи, той посещава родния Търновград през 1379 г., посрещнат сърдечно от Патриарх Евтимий – срещата е вълнуващо описана от Григорий Цамблак.

След сложна църковно-дипломатическа борба през 1380 г., правата му като глава на Руската църква са узаконени и митрополит Киприян се завръща в Киев. Междувременно протежето на великия княз, заемащо митрополитската московска катедра Митяй-Михаил (1378-1379) умира внезапно в 1379 г. и митрополитският престол е свободен. На 23 май (ст. стил) 1381 г. на празника Възнесение Господне митрополит Киприян е посрещнат тържествено със звън на камбани от народа на Москва и висшето духовенство. Поради водената независима политика от централната власт, която отстоява до край, той е набеден в предателство и съдружие с литовските князе от Дмитрий Донски – прогонен от Москва през 1382 г. се завръща в Киев.

След низвергването му борбата за митрополитския престол в Москва се изостря, като решителна роля в нея играят князете на литовското и московското княжества – Дмитрий Донски и Владимир Олгертович. За  московски митрополит с благословията на Константинопол е избран гръка Пимен (1382-1385), който не е посрещнат добре от народа, местното духовенство и княза, получавайки сана чрез измама. Под давление на Дмитрий Донски, за московски митрополит по-късно е наложен суздалският архиепископ Дионисий (1384-1385), който заминава в Цариград да получи патриаршеска благословия. На връщане от там той преминава през земите на Киевска Рус, където е задържан от литовският княз Владимир Олгертович през 1384 г. По сведение на полските историци, самозванецът според княза е разпитван, защо иска да бъде Московски митрополит, след като законен глава на руската църква е митрополит Киприян. Отстоявайки правата на българина, князът изпраща Дионисий на заточение и той умира там в 1386 г. Заради това за митрополит в Москва е възвърнат Пимен.

През годините на тези метежни събития Киприян се явява отново в Цариград при Патриарх Ниил (1380-1388) на патриаршески съд, където правата му за митрополитския престол  в Москва са потвърдени.

В края на 1387 г. по време на Константинополския събор е решено, че "митрополит Киевско-Литовски и на цяла Русия ще бъде и ще се нарича кир Киприян, който до края на живота си ще заема този пост". Това законно право той получава едва след смъртта на великия княз Дмитрий Донски през 1389 г. Есента на 1390 г., през четвъртата седмица на Великия пост, митрополит Киприян тържествено влиза в Москва посрещнат от духовенството и новия княз Василий Дмитриевич (1389-1425).

Управлявайки йерархиите в две различни държави митрополит Киприян съумява  да съхрани единството на руската земя и църква. Когато през 1395 г. хан Тамерлан (Тимур) напада руските земи, митрополитът също като своя събрат св. Патриарх Евтимий организира и повдига самочувствието – духа на населението и войните, защитаващи града.

  Той организира на 26 август посрещане извън града на чудотворната икона от гр. Владимир "Владимирската Св. Богородица" – закрилницата на руския народ, която след това е внесена в Москва. "Като слънчева заря" (според руския летопис) огрява светинята руската земя и разколебаният хан оттегля войските си. Заради това знамение на иконата, държана от митрополита, той е почитан от руския народ преживе като чудотворец.

На това свещено място със съдействието на Киприян е основан през 1397 г. Сретенският манастир и всяка година на 26 август с литийно шествие иконата се изнася от Сретенската обител и се внася в Успенския събор. Преживял тежко превземането на своето отечество България от турците, Киевският и на цяла Русия митрополит Киприян Цамблак завършва земния си път на 16 септември (ст. стил) 1406 г. в лятната си резиденция, разположена на Трехсветская горка в Москва. Над гроба му прочувствено слово държи неговият  племенник и ученик Григорий Цамблак, който по-късно е ръкоположен за митрополит Киевски (1415-1420) с катедра в Новгород. В своето "Похвално слово за Киприян" той се обръща към руския народ с думите: "Нашето Отечество го роди, а вам Бог дари... ...Отче Киприяне, наистина ти си светило (слънце) за руската земя". Надгробното слово на Григорий Цамблак (препис на творбата от ХVІ в.), посветено на митрополит  Киприян е напечатано в "Чтениях Общества истории и древностей российских" (1872 г., кн. 1). Погребан е в съборната черква "Св. Богородица" близо до основания от него храм "Три светители", като службата се води от епископите Григорий Ростовски, Митрофан Суждалски, Ларион Коломенски в съслужение на епископи, архимандрити и свещеници, в присъствие на многохилядно множество.

В историята на руската църква и държава митрополит Киприян заема важно място. Като образован духовен пастир на Древна Русия той се отличава със своята скромност и святост в начина си на живот. Съвременниците му го наричат мъжът с "разум за божествено изпълнение, носител на всякакво целомъдрие и велик книжовник". Той запазва единството на църква и народ и продължава езиковата реформа на св. Патриарх Евтимий на местна почва, като заменя стария студийски църковен устав на Теодор Студит и приспособява богослужебната литература към изискванията на по-новия йерусалимски.

Обичайки безмълвието, митрополит Киприян често се усамотява в своето извънградско село Голенищево и там на спокойствие, сред тишината се отдава на размишление, четене и тълкуване на словото Божие и собственоръчно писане на книги. Под перото му излизат псалтири (Ръкопис в Московска духовна академия), служебници, требници, химни, литературни статии – в повечето случаи преводни. Св. Киприян се отнася ревностно към църковното богослужение, сам превежда от гръцки, а една молитва –  съчинява сам. Служебника и Требника са преведени от него и отчасти приспособени за руската богослужебна практика. Литературните му трудове са девет послания и грамоти от юридически характер и четири послания от исторически характер. Митрополитът познава много добре църковните канони, за което свидетелстват неговите послания и грамоти с юридическо съдържание. По-значими са: послание към игумен Афанасий; послание към псковското духовенство с наставления за служебната практика; поучения към новгородското духовенство за черковната служба; изправяне трудовете на патриарх Никон в духа на богослужебните порядки на ХІV-ХV в. Изучаването на последните произведения на Св. Киприян, имат важно значение за разясняване на разногласията, възникнали при изправяне на книгите на патриарха и дават нова светлина за църковните отношения въведени при Никон. Духовното му завещание написано четири дни преди смъртта е филосовско-поетически труд за преходността и суетата на земния живот. Най-значителното произведение на Киприян е Пространното житие на митрополит Св. Петър Волынянин (Ратенский) – Киевски и Галицки митрополит (1308-1321) и първият Московски и на цяла Русия (1321-1326). То е написано в знак на благодарност към светеца, в чест на изцелението на Киприян от болест, която преодолява и избавлението му от преживяните беди, съпътстващи неговия живот. Голяма е заслугата му като църковен историк, защото той пръв събира канонически статии за руските светци и князе.

Митрополитът е известен не само с грижите си за духовните нужди на паството си, но и с критиките си към безчинствата на отделни владици върху миряните по места; т. е. забогатяването им, за сметка на бедните християни. Духовният отец на народа Киприян проповядва любов към паството и непримиримост към епископските своеволия в епархиите. Той се старае непрекъснато да учи народа да има страх от Господа и със своите умни и одушевени наставления се харесва на всички. Киприян работи за "утвърждаване на православните в благочестие". Участник  е в събора осъждащ патриарх Макарий и е личността, която обръща в православни трима хунски вождове.

 Известно е сътрудничеството и уважението на най-големия светец по това време в Русия Сергий Радонежки към Киприян. Поради зачестилото нахлуване на ереси в земите на древна Русия, митрополит Киприян се опитва да свика църковен събор, за да бъдат те заклеймени по подобие на Търновския събор против богомилите, но това му начинание не се сбъдва. Съдейства за възстановяване дейността на разграбената от хунските нашествия Киевско-Печорска обител.  По негово време и със съдействието му са създадени Сретенският (1397 г.) и Савино-Старожевския (рус. – Савинно-Сторожевкий монастырь) (1404-1405 г.) манастири, изградени са нови храмове, подпомогнати са много обители. Киприян лично спомага за съграждане на черквата "Св. Три светители" и Катедралния (съборен) храм в Савино-Старожевската обител "Рождество Богородично" в Москва.

По времето на Киприян Цамблак в манастирите на Новгородска, Псковска и Суздалско-Владимирска области се оформят известните иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска. Митрополитът е радетел на иконописта – сам рисува икони и според последните изследвания (Бетин Л.В. – Митрополит Киприян и Теофан Грек, 1976 г.), подкрепя дейността на известните зографи, творили в древна Рус по това време – Теофан Грек (ок. 1340-след 1405) и Андрей Рубльов (1360/70-1427/30). Образът на Св. Киприян Цамблак, митрополит на цяла Русия – чудотворец, е застъпен сериозно в руската иконография. Известни са следните икони: Волоколамска икона на Св. Богородица с всерусийските митрополити Киприян и Геронтий от ХVІІ в., Митрополит Киприян в нозете на Христос Вседержител на трон, Митрополит Киприян – ХІХ в. В България, популярност е получил образът на Св. Киприян, митрополит Киевски и Московски – стенопис от ХХ в. в черквата "Св. Седмочисленици" в гр. София.

Духовният и граждански подвиг на митрополит Киприян за запазване вярата и цялостта на народите на Древна Русия, както и издигането на Московското княжество като обединителен център  в края на ХІV в. не са забравени. За своите заслуги българинът – Киевски, Московски и на цяла Русия митрополит Киприян Цамблак е канонизиран официално от Руската църква за светец и чудотоворец през 1472 година. Светите му мощи са пренесени в Патриаршеската катедрала на Москва – Успенския събор в Кремъл, положени са в мраморен саркофаг и се намират в югозападното крило на храма. Вярващите и богомолците, които и днес посещават катедралата вярват в чудодейната им сила.

Валентин Д. Миновски, магистър по история

Източник: http://dveri.bg

На снимката: Мощи на Свети Киприян

Прочети още: Велико Търново получи икона на св. Киприан като дарение от Русия

 

 

Светителят - филм за св. Киприан Българина

Views: 311 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ