ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

СТАРО ТЪРНОВО-АРХИТЕКТУРА

СРЕДНОВЕКОВНА АРХИТЕКТУРА    ВЪЗРОЖДЕНСКА АРХИТЕКТУРА

ГРАДОУСТРОЙСТВО И СТРОИТЕЛСТВО

Падането на България под византийска власт и последвалия продължителен период на чуждо владичество се отразяват твърде неблагоприятно върху социално-икономическия и политическия живот на българското общество. Културната дейност е ограничена, но не изчезва. Създаването на материални и духовни ценности допринася за продължението и съхраняването на традициите и ду­хът на Първата българска държава. По време на византийското владичество се разг­ръща значително строителство на крепости, дължащо се главно на необходимостта да се защитят границите от честите нападения на печенеги, узи, нормани и др. В градовете се строят предимно каменни къщи със споени с хоросан или кал зидове. В ситуация на чуждо владичество липсват благоприятни условия за създаване на по-значителни архи­тектурни и художествени паметници. С монументален характер се отличава отчасти строителството на църквите. Те се изграждали с участието на български майстори, ко­ито спазвали българските строителни и художествени традиции. Укрепването на българската държава след нейното освобождение от византийска власт и развитието на социално-икономическите отношения в нея довеждат до за­бележителен напредък във всички области на материалната култура. Една от характер­ните особености в България, а и в други европейски държави, също и в Близкия изток е развитието на градската култура, отличаваща се както от културата на господстващата класа, така и от тази на селското население. Градските центрове през ХIII-ХIV в. се раз­виват на естествено укрепени места, често по планински склонове или ридове, които били по-удобни за отбрана. В повечето случаи ясно се разграничава две основни части на града - крепостта, която се намира на по-високо и труднодостъпно място и външния град, разположен около крепостта. Морфологичната структура на Търново и на другите големи градове през разг­леждания период е свързана със социалната структура на развития феодален град. В от­делни квартали са обособени болярските къщи и дворецът, жилищата и работилниците на занаятчиите, жилищата на западноевропейските търговци, на евреите и пр. За задоволяването на всекидневните битови и други нужди на аристокрацията и гарнизона в градската крепост живеели някои занаятчии и многобройна прислуга. Раз­положението на сградите и на улиците между тях зависело от очертанията на терена и крепостните стени. Вместо единен градски център, какъвто е форумът в античните гра­дове, за обединително звено в средновековния град служи главната улица, която минава по цялата дължина на града. Търново се развива като типичен феодален град. Още при първите Асеновци, този град е не само най-големия политически, но и най-значителния културен и духовен център на страната. Като продължава традициите на Първата българска държава Тър­ново се очертава като средище на художествени школи в областта на архитектурата, жи­вописта, миниатюрата и приложните изкуства. Териториално града е разположен на три здраво укрепени хълма - Царевец, Трапе­зица и Момина крепост. Хълмът Царевец бил най-добре укрепен. Три последователни порти с кули над тях отвеждали към вътрешността на града по тесен скален провлак пресечен пред първата порта. На билото на хълма се издигал двореца на царя, а над него - жилището на патриарха, заедно с патриаршеската църква "Възнесение Христово". Хълмът Трапезица също има крепостни стени и бил покрит с жилища и църкви. Името на третия хълм - Девинград се засвидетелства в един надпис на каменна плоча, намерена на Царевец. Още при първите Асеневци градът придобива своя познат средновековен облик. Разположен е върху хълмовете Царевец и Трапезица, и по двата бряга на р. Янтра, между тях. Към реката се спускали мощни напречни крепостни стени, които обхващали кварталите на "външния град" (дн. Асенова махала, т. нар. "Френкхисар" - град на франките), еврейският квартал и т.н. Други малки квартали на обикновеното население са били разположени в подножието на хълма Момина крепост (самата крепост през средновековието вероятно е използвана частично като наблюдателен пункт), в западна посока към днешната ул. "Гурко" и други. Важна роля е играел и хълмът Света гора, където, наред с манастирския живот, са се провеждали и народни празненства. Изграждането на манастири е характерно явление по пътя на сакрализация на българската столица. Те били в съответствие с епохата и се превърнали в значими книжовни школи. Тук развивали многостранната си дейност Търновската художествена и особено Търновската книжовна школа, чиито създатели, организатори и най-ярки представители са патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Религиозният светоглед, господствал през ХIII-ХIV в. оказал силно влияние върху характера на средновековната архитектура. Църковните сгради били сред най-красивите и солидни постройки от онова време. В България църковното строителство отбелязало голям разцвет при икономическия и политическия разцвет на страната през ХIII в. при Асеновци и през ХIV в. при Иван Александър. Църкви строели царете, от­делни феодали и многобройните манастири. Във всеки градски квартал имало църкви със значителни размери и богата украса. В целия източноправославен свят базиликите изместили кръстно-куполните църкви. Четири полу-цилиндрични свода, образуващи кръст се издигали високо в покрива и се проектирали върху външните стени на църквата във вид на фронтони. В средата на кръста върху висок барабан се изграждал сферичен купол. Между раменете на кръста се оформяли ниски междуралия, които допълвали правоъгълния план на основната част от сградата. От нея на изток се издавали една или три апаеди, които образували олтара, а на запад имало притвор, служещ за предверие. Характерен за тази епоха бил живописния стил, при който фасадите на сградите се оживявали от голям брой цветни и пластични елементи. Развитието на този стил може да се проследи както на Балканския полуостров, така и в Близкия изток. Във всяка страна той придобивал свои специфични особености в съответствие с местните условия и традиции. За българската архитектура през тази епоха била характерна и керамопластичната украса, при която фасадите се раздвижвали от сменящи се редове от камъни и тухли в хоризонтална плоскост и от следващи една след друга слепи арки на два етажа във вертикална плоскост. Отгоре минавали един или повече редове от декоративна керамика, състояща се от покрити със зелена, жълта или кафява глеч панички и четирилистни розетки, забити с кухите си цилиндрични издатъци в мазилката. Тези особености дават възможност да се говори за българска архитектурна школа в общия византийски или по-скоро източнохристиянски архитектурен стил. Повечето учени с основание я наричат Търновска архитектурна школа, защото в Търново са запа­зени или разкрити при разкопки голям брой църкви с посочените типични черти. За сега са известни над 50 средновековни църкви, като много от тях са свързани с пренасянето на мощите на светците-покровители на старопрестолния град. За църквите прочети тук.

 През ХІІ - ХІV в. столицата Търново е многолюден град с население от около 15-20 хиляди души, което е съизмеримо с онова на повечето европейски столици от онази епоха. Градът се превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.  Българската държава достига върховете на своето развитие през този период, заедно с Византия тя е сред  първите сили на Стария континент. Строели великолепни дворци, манастири, църкви, крепостни съоръжения, мостове, големи домове. Представителите на господстващата класа живеели в дворци и замъци. За раз­лика от някои страни в Европа замъците на българските боляри се намирали не извън, а вътре в градовете, обикновено в техните крепости. Един от най-внушителните бил дворецът на българските царе, който се издигал върху билото на непристъпния хълм Царевец. По форма той представлявал неправилна елипса, заемаща около 5000 кв м. Заобиколен бил с високи крепостни стени, които обг­раждали обширен двор с голям брой сгради около стените. Кули охранявали входовете и по-уязвмите места на крепостта. На горните етажи имало открити чардаци, чиито покриви се поддържали от каменни или дървени аркади. В Западната част на двореца близо до главния вход, се намирали тронната зала и приемните помещения, богато ук­расени с мраморна облицовка и стенописи. Жилищните и работните помещения на царя и неговото семейство били разположени в две големи сгради, издигнати на стръмния склон при източната крепостна стена. По своето устройство дворецът представлявал укрепен феодален замък, пригоден за самостоятелна отбрана и продължителна обсада. Жилищата на обикновените граждани били изграждани от големи камъни, споени с кал, а горните етажи се оформяли с дървен материал или плет, измазан с глина. Някои от тях имал покрив от керемиди. Повечето се състояли от две помещения. В крайните квартали на градовете по-голямата част от жилищата били полувко­пани под земята. Над земята полуземлянките имали зидове от ломени камъни, споени с кал, или плет измазан с глина. Понякога отвътре били облицовани с камъни или дъски. Обикновено покривът се крепял на дървени колове или дъски върху самите стени. Останки от такива жилища са открити в крайните квартали на Търново по западния склон на Момина крепост и източно от Трапезица. Този тип жилища се среща най-често по селата.

Източници: Нели Чанева-Дечевска - Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София,1999 г. http://www.kaminata.net

ВЪЗРОЖДЕНСКА АРХИТЕКТУРА

ГРАДОУСТРОЙСТВО И СТРОИТЕЛСТВО

Описание Сума
Дарение BGN
 
 
 

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ