ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ - Белогвардейците в Търново

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Белогвардейците в Търново

Накратко за белогвардейците

След залповете на "Аврора" и няколко години неуспешна борба за запазване на империята, Бялата армия на генерал Врангел се разпуска. Смъртта на Романови, обявяването на комунистическата власт и плачевният край на Първата световна война слагат край на всички надежди. Както се оказва впоследствие - за почти век. Все пак около 1920 г. Бялата армия е дислоцирана в Галиполи, добре въоръжена и дисциплинирана, но твърде малка, за да промени нещо. Главнокомандващият генерал Пьотр Врангел официално моли правителствата на Югославия и България да приемат хората му, след като разпусне войската. В България Стамболийски се колебае защото мрази монархията, но все пак приема, мислейки че може би ще извлече полза от това. Греши. Пристигат около 24 000 белогвардейци със семействата си и още много интелектуалци, благородници и артисти - общо около 35 000 души. Между тях са синът на граф Игнатиев Леонид, графиня Олга Толстая, Варвара Гурко - дъщеря на генерал Гурко, и т.н.

Заедно с ветераните от Руско-турската война белогвардейците представляват сериозна диаспора. Повечето са добре образовани и в науките и в изкуствата. Тези им качества дават значително отражение на местния живот и култура. Интересен факт е, че през 1922 г. Стамболийски имал опасения от преврат, организиран от белогвардейците и с указ ги разоръжава. Същевременно обаче ветераните му изпращат писмо, в което молят за финансова помощ във вид на пенсия, заради заслугите им в освобождението на България. Получават я. И не само това. Безпрецедентно за руската емиграция в целия свят, емигрантите получават пенсия до края на живота си, независимо от това дали са в България или в чужбина. Това трае до 1934 г., когато Царство България установява дипломатически отношения със СССР. Болшевиките не гледат с добро на останките от руската империя и българското правителство, начело с Кимон Георгиев, ограничава пенсиите на руските емигранти до получаването им само от тези, които живеят в България. Те ги вземат до 1944 г., а преживелите ветерани от Руско-турската война и техните вдовици, които са не повече от двайсетина души - до края на дните си.

ПЕЙО КОЛЕВ Емигранти - изгубените мечти

На снимката- група командири на 1-ри армейски корпус във Велико Търново, 2 април 1922 г. В центъра е ген. Александър Кутепов

 

 

 

 

 

 

 

 

    Белогвардейците на барон Врангел във Велико Търново

Анна Зографова - Член - кореспондент на академия МАБИК 

 Фамилията Кутепови и днес продължава да бъде нарицателно за гражданска доблест, вярност, дълг, жертвоготовност и решителност. И когато частта от корпуса от армията на барон Врангел пристига във Велико Търново – зимата е била изключително сурова. Част от белоемигрантите са разквартировани в сградата на тогавашната девическата гимназия, която съществува и до днес. Семействата на висшите офицери били настанени в частни квартири. В Старопрестолния град генерал Кутепов отсяда със свой адютант в дома на Христо Малиев - най-големия от братята индустриалци.

 Относно фабриката на братя Малиеви във Велико Търново, идеята за нейното построяване е била подсказана на Великотърновския индустриалец Малиев от знаменития пълководец и генерал от инфантерията Александър Павлович Кутепов, командир и в деникинската армия и в тази на барон Врангел, екскомендант на интернираните бели войски в Галиполи, който пристига в България, по късно и във Велико Търново, с армейска част през декември 1921 г. След Варна, Кутепов се установява за известно време в Старата българска столица Велико Търново където убеждава своя хазяйн, впоследствие и приятел - индустриалеца Христо Малиев през 1921 година да построи нова фабрична сграда на най-старата тъкачна фабрика в града и да организира безплатен стол за работници – такъв какъвто Малиев със свои средства е направил в първите месеци за пристигналите тогава белоемигранти. Малиев обещава и през 1933 година строи фабриката, в която е инвестиран и еврейски капитал. Изпълнява до край своето обещание – през цялото време на нейното съществуване до деня на национализацията – 28 декември 1947 г. във фабриката е имало безплатен стол за работници. В Брошурата “Историята на Търновския терзийски еснаф” от П. Д. Крусев, издадена през 1942 г. има данни за това как тази текстилна фабрика е била основана през 1893 г. от най-големия брат Христо К. Малиев както и за участията й със своя продукция в Международни панаири и изложения: през 1903 г. в международния панаир на гр. Лиеж, където е получила бронзов медал и през 1907, когато най-големият брат Христо Малиев изпраща текстилно-промишлена продукция в Лондон и получава златен медал от Лондонското изложение
 “Станах редови военен, защото мои кумири бяха героите на Шипки и Плевен. В това число и генерел Скобелев!” – е споделил по-късно пред  Малиев знаменитият бял генерал. “Поверено ми бе възпитанието на младите унтер-офицери и обучението на командирите. Аз съм професионален военен – участвах и в І световна война и смятам, че съм се справил добре – научих всички мои питомци да тачат свято паметта на Родината и да вярват в Отечеството!” – това са точните думи на генерал Кутепов.
 Разказвал е пред Малиеви, че по женска линия родът му е бил известен чрез фамилията Всеволжски - потомствена аристократична фамилия, произхождаща от Волжско-Камска България. А в Пермска и Екатеринбургска губернии ги наричали волжските татари – сиреч чисти българи.
“Не ни беше леко в Галиполи, ставахме рано, закусвахме, работехме, провеждахме учения. ... Армията ни продължаваше да съществува именно защото бяхме единни. Усещахме силно липсата на Отечеството. Носталгията е страшно нещо. Затова започнахме да го организираме – нашето руско отечество – макар и на чужда територия. Така живяхме и продължаваме да живеем! Съхранили сме идентичността си като национално достойнство!”. По спомени на търновци от времето на пристигането на белогвардейците: "...Това руско национално чудо облагороди града ни само в рамките на няколко месеца, благодарение на ерудицията и волята на такива блестящи и дисциплинирани мъже като генерал Ал. Кутепов и благодарение на одухотвореността на русите войни...". Още тогава руският език е бил добавен като задължителен предмет във всички Великотърновски училища. Запомнен е като изключителен ерудит. Галантен, винаги стегнат и елегантен, той въвежда в семейството на Малиеви като задължителен ритуал едно много приятно следобедно пиене на чай. Не е обичал кафе. Харесвал е бялото сладко и рачела, който домакинята и приготвяла както и белите курабии. Контактувал е успешно с първенците на града. Организирал полеви кухни за емигрантите, които са били първоначално в двора на Девическата гимназия. Там през лятото на 1922 година се е помещавал и временния военен лазарет за ранените. Известно време ранените и болните са били обслужвани от известния д-р Церовски. Впоследствие сграда за същите нужди е построена на Света гора, в която са работили руски лекари и медицински сестри.
  По късно тази сграда се превръща в туберкулозен диспансер. В него са практикували и лекували доктор Трейман, доктор Широкорат и още десетки руски лекари. Там е лекувана от туберкулоза и Вера Малиева – дъщеря на по-малкия брат от фамилията Малиеви.
Благодарение на перфектната дисциплина и организация,  в началото на 1922 г. във Велико Търново – всичко първоначално потръгва добре. Руските белоемигранти – военни, мъже, жени и деца постепенно и прекрасно се вписват в аурата на града. Организират беседи, сказки, концерти. Поставят началото на интересни интелектуални традиции, литературни четения. В градската градина вечер е свирил военен руски оркестър. А всяка събота и неделя освен задължителните маршове, оркестърът е свирил и на вечеринките. Свободните местата във военния оркестър били попълвани и от местни музиканти. По това време в града пристигат много интелектуалци, преподаватели, геодезисти, учени, историци. Животът става изключително разнообразен. Организират се балове, оперети, изнасят се театрални спектакли. По специално нареждане на генерал Кутепов подразделенията на белоемигрантите строго са били организирани по устава на руската императорска армия. Той е човекът който е поддържал духа на диаспората и се е държал достойно и то така, щото войниците и офицерите да се чувстват не като корпус от емигранти, а достойни членове на Преображенския полк. Кадети и юнкери постепенно са се пренасяли от полковите палатки в градските къщи. Намирали и работа. Вратите на старопрестолните църкви винаги и по всяко време са били широко отворени за белоемигрантите. Дори нещо повече – в старите търновски гробища, намирали се някога в квартал “Тракия” са погребвани руски белоемигранти, чиито имена са били вписвани чинно, краснописно и точно в регистрите. Днес при желание вероятно те биха могли да бъдат издирени. Този руски парцел – помня по думите на моята баба се е намирал непосредствено до гроба на дъщерята на легендарния български поет и революционер Христо Ботев, която по същото време е учителствала в старопрестолно Търново. В Търново през 20-те години на ХХ век се появява и първата Руска библиотека, която заема книги на всички желаещи. Имало е  и специална библиотека за руска военна литература. В този период белоемигрантите продължават да издават най-стойностната военна литература в Европа  Белоемигрантите ползвали ежедневно турската баня “Баш хамам”, превръщайки я в истинска руска такава, с ритуалите с брезови клонки и нагорещените до червено огнени обли камъни, поливани с вода. В “Баш хамам” е имало приспособено и специално помещение за т.н. “оздравителни изпотявания” по руска рецепта, при които за много кратко време от организма на болния могат да бъдат извадени всички отрови именно по метода на изпотяването. Организиран е бил и перфектен лазарет, складове и работилници. Руснаци са преподавали както в търновската девическа така и в търновската мъжка гимназия. Организирана е била и специална руска детска градина както и  спортни и технически кръжоци. Съпругите на руските офицери – белоемигранти формирали със своите благотворителни акции първите женски клубове в града.  Впоследствие до 1925 година там пристигат още и военни фотографи и кореспонденти. Издават се бюлетини и литографски вестници на руски. Именно във Велико Търново се формира своеобразният Бял Орден на белоемигрантите. Организират се екскурзии. В този град, пропит с история започва един невероятен духовен възход. А търновци пословично винаги са били гостоприемни. Те не само са  приемали братски и с отворени обятия белоемигрантите мъченици, но и са им разказвали как по време на освобождението, великият бял генерал Гурго е бил посрещан на бял кон в центъра на града, с ритуална топла погача, мед, хляб, сол и вино.
Интересен случай е описвала в своите мемоари голямата дъщеря на семейство Малиеви – Райна, /най-обичания от мен човек, която ме е отгледала/. Тя с голямо вълнение си спомня многократно как с разрешение на родителите, на нейния 20-те рожден ден е била заведена лично от генерал Кутепов и представена на първия във Велико Търново офицерски бал във Военния клуб, организиран по повод установяването на белоемигрантите там . От този пръв неин бал от 1922-ра година година е запазена една прекрасна зелена кадифена копринена дълга рокля, с цвета на очите й, която е носила тогава. Тази рокля аз пазя и днес. Дори нещо повече - възнамерявам по много специален повод да я облека. /От тогава тя не е обличана/.
Знае се, че по време на премиерството на професор Цанков, генерал Кутепов е заповядал да бъде запазен пълен неутралитет и по никакъв повод и под никакъв предлог белоемигрантите да не се намесват в българските дела. Същата заповед на белия генерал е била уникална. Тя е важала  задължително на всички нива и за всички формирования както и за периода на септемврийските събития от 1923 година.
В града след пристигането на белоемигрантите се формира и астрологично дружество – кръг или по-точно кръжок. Белоемигрантите коментират свастиката за първи път това понятие се появява и добива гражданственост като е обяснено  на широка политическа арена. Междувременно свастиката се появява и по стоманените шлемове на щурмоваците от немската “бригада Ерхард”. Белогвардейците във Велико Търново обаче били  удивени, когато местните историци, приятели на мастития Рафаил Попов и Илия Зографов  им разказали, че свастиката е много, много стар протобългарски символ. Така в навечерието на  известния “Бирен пуч” в Мюнхен ог 1923 година, свастиката била легитимирана официално и описана в световната преса и като официална емблема на националсоциалистическата работническа партия на Германия (НСДАП).
Белоемигрантите и техните семейства продължили да се справят успешно с немалкото критични моменти: получили своите Нансенови паспорти те не били спокойни, защото след идването на немците, започнал периода на отвличания на белогвардейци, независимо от наличието и притежанието от тях на техните Нансенови паспорти. Последните са били въведени по името на норвежския полярен изследовател, дипломатът и носител на Нобелова награда за мир от 1922 г. – Фритьоф Нансен, който е бил натоварен от Обществото на народите (ОН) да следи за тяхната съдба в Царство България. Паспортите, които белоемигрантите имали са били без адрес и без поданство.
През 1924 г. “Черният барон” - генерал Врангел организира Руския Общо-Войнски Союз (РОВС). Този съюз е обединил в една организация цялата руска военна емиграция. В същото време генерал Кутепов, непрекъснато пътувал от Търново до София, Видин, Свищов – Белград. Тогава той се прощава със своите български приятели Малиеви и се премества окончателно в Париж. В Париж оглавява дейността по преселването на руските военни емигранти и то след смъртта на барон Врангел. От този момент -– всеизвестен факт е, че на "невидимия фронт" ГПУ  започва да действа. Известно е и, че още от самото начало в РОВС са били внедрени болшевишки агенти.
В Париж неколкократно Генерал  Кутепов бил предупреждаван за готвените срещу него опити за покушение. На  26 януари 1930 г. в деня, в който Кутепов е трябвало да присъства на панихида на свой колега – висш офицер е бил похитен посред бял ден от агенти на съветското разузнаване. Според една от версиите за неговата смърт е починал "от сърдечен удар" на борда на съветски кораб, пътуващ от Марсилия за Новоросийск....
Днес в парижкото гробище Сент-Женевиев-де-Буа,  в Галиполийския участък е поставен символично празен гроб. И досега не е известно къде всъщност той действително е погребен. И дали въобще е погребан. Там, редом с гробовете на офицерите от Бялата гвардия и днес се извисява паметник, на който е написано името на генерал Кутепов. Този паметник е бил поставен през 1936 година и за неговата направа дори и неговият хазяин и приятел от Велико Търново - индустриалецът Христо Малиев също е дал своята лепта. Но и този паметник на генерал Кутепов не е братска могила. Просто организацията на бившите военни белогвардейски офицери взема под аренда участък, в който е поставен един по-голям общ паметник, посветен на героите на Бялото движение. В този участък са положени под еднотипни паметници – погребаните там щабс-капитани, юнкери, гардемарини и офицери, служили в различни формирования и родове войски на Бялата гвардия /армия/ както и техни роднини. Там е погребана и съпругата на генерал Кутепов - Лидия Давидовна Кут / 1888-1959/, а също и неговата племенница Мария Владиславовна Лисова. Мария е била  известна още и с фамилията Захарченко-Шулц /1894-1927/ и е участвала като милосердна сестра в І световна война както и във военното формирование на барон Врангел. Всъщност тя е известна и като "Руската Мата Хари" и е била и един от лидерите на бойната организация РОВС в емиграция като от 1923-та година неколкократно нелегално е преминавала границата на съветска Русия и през лятото на 1927-ма година, опитвайки се да избяга, попада в засада при което се самозастрелва. Недалеч от техните гробове е и гробът на великия Иван Бунин, емигрирал в Париж през София и живял известно време на улица Леге във второразряден хотел, където обаче е бил ограбен и по тази причина бързо се е отправил към Париж.
 Синът на генерал Кутепов Павел е роден в Париж от брака му с Лидия през 1925 година. След Втората световна война Павел Кутепов се връща в Съветска Русия, но почти веднага е бил изпратен в  Лагер – в една от преизподните на архипелага ГУЛАК, от където е освободен след смъртта на Йосиф Висарионович Сталин, след което работи в Светия СИНОД на Руската православна църква. Всъщност неговата майка умира от мъка по него, а той е починал през 1983-та г. През 2006 година световната преса огласи, че е предстоящо масово препогребване на починалите руски белоемигранти във Франция по причина на факта, че арендата на гробовете на много велики князе и княгини, висши белогвардейски офицери в гробищния парк Сент Женевиев дьо Боа била с изтекъл срок. И че над две хиляди руски гроба на емигранти е трябвало да бъдат ликвидирани, по причина на факта, че никой не се грижи вече за тях. Каква е ситуацията в момента в Париж засега не ми е известно, но преди  време един познат историк ми разказа още една не по-малко страшна история – която не е възможно да бъде вярна: оказва се – битувала е и версия, че генерал Кутепов съвсем не е отплавал от пристанището на Марсилия, а още във Франция е бил умъртвен ритуално...и то не от агенти на ГПУ, а... от последователи на дружеството... “Туле” и то по най-жесток начин като тялото му е било потопено в специална вана с киселина, за да се разтвори, за да не останат от него никакви следи. На 26 януари т.т. се навършиха точно 90 години от трагичната датата на неговото отвличане, която е възприета и като дата на неговата гибел.
И така - Поклон, дълбок поклон и Вечна памет на него и неговите близки, от потомците на българските му приятели, които никога не го забравиха и в едно горещо тоталитарно лято на далечната 1950 г., в старопрестолната църква Света Марина организираха панихида за Великия генерал Кутепов, на която са присъствали всичките живи тогава руски лекари белоемигранти – живели към този момент в Старопрестолния град.

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ