ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

ЦЪРКВА-ЕМБЛЕМА НА ТЪРНОВО

натиснете на всяка снимка за голям формат

Животът във Велико Търново не е прекъсвал в продължение на хилядолетия, доказателство за това са разкритията край църквата “Свети 40 мъченици”. Най- старите заселници тук са били траките. Днес вече има категорични археологически доказателства, че траките гети, по-късно наречени готи, са обитавали търновските земи. Археологическите разкопки разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век. Мястото, където се е развил манастирския комплекс на Великата лавра е било обитавано от гети/готи, като района попаднал в укрепителната система от ранно-византийски период на Търново. Учените смятат, че района около храма "Свети 40 мъченици" е бил свещен. Археолозите откриха няколко светски погребения и много керамика от второто българско царство. Най-вероятно първоначалният замисъл е бил църквата да бъде посветена на св. Иларион Мъгленски, чийто мощи били пренесени от Мъглен в българската столица и били поставени в нея. Четете повече  В Пътеводителя от 1907г. пише: "Когато при една поправка турците са разкопавали за по-здраво полагане основите на минарето, изкопана била една гробница с подземен вход. В тази гробница са били намерени мощите на св. Илариона Мъглински. В същата гробница, се разказваше, че били погребвани български царе, царици и членове от царското семейство. Когато българите минаваха покрай тази църква — джамия, те скритом се кръстеха и се молеха Богу по-скоро да им помогне да се избавят от турците." След завладяването на Търново от турците църквата била превърната в джамия и била известна под названието „Теке джамиси” и именно това спасява църквата – всички християнски църкви и на Царевец, и на Трапезица са разрушени в османската епоха (1396–1877 г.). В Паисиевата история пише: „След Петър възприел престола Калиман-Йоан, Асенов син. Някои писали Кало-Йоан, но в златопечатните грамоти той сам се подписва Йоан-Асен-Калиман, сиреч Йоанов Асенов Калиман. Той писал титлата на първия си прародител и на своя баща, след това своето име Калиман...Така цар Калиман се прославил по цялата земя със своята храброст и благополучие повече от своя баща Асен. Бог бил с него и във всяка битка надвивал и побеждавал. Съградил голям и хубав манастир вътре в Търново на името на 40 мъченици и пренесъл отвсякъде мощи на много светци в Търново. Полагал ги в тоя манастир и сам тук често дохождал на пение и поклонение на светците. В това време свети Сава сръбски дошъл в Търново при тоя цар. Сръбски крал бил Владислав, той имал за жена дъщерята на тоя цар. Тук свети Сава починал и го погребали в царския манастир, по-късно пренесли мощите му в Сърбия. Така цар Йоан съградил и много други манастири в Сливенската гора по подобие на Света гора Атонска. Отново латините се вдигнали срещу тоя цар [Йоан] по море и имали голяма битка при Солун. Той излизал напред и ръководел своята войска. В тая война латините го ранили по някакъв начин с огън или с пушка в дясната ръка и след три дни умрял в Солун. Неговите барони и войски, понеже много го обичали, не го погребали в Солун, но извадили вътрешностите му, пренесли го в Търново и го погребали в неговия манастир „40 мъченици”.  Когато през 1972г. гробът на владетеля бе открит при археологически разкопки, малцина се сетиха за писаното от родоначалника на българската историография. А и в обемистата си „История” проф. В. Златарски, увлечен да представя гръцките легенди, съзнателно или не, въобще не отбелязва сведението на Паисий. Точно подценяваната в исторически план Паисиева история обаче ни дава най-много сведения относно храма и търновските царе... 

След падането на Търновград поробителите обръщат църквата в джамия. Но ето, че в поругания храм около деня на мъчениците, жена в бяло със златни коси излизала среднощ от олтара. Легендата за „бялата мома”,обикаляща нощем църквата „Св. 40 мъченици” и гробовете около нея, е свързана с мощите на св. Петка, съхранявани в църквата до падането на Търново под турска власт. “Тя стояла там в безмълвно съзерцание като че се моли Богу – пише д-р Христо Даскалов. – Сетне запалвала светилник, обикаляла извътре джамията, спирала се на много места и коленопреклонно се отдавала на молитви. Подир туй вратата сама се отваряла и тя излизала на двора.." Докторът записва легендата през 1858 г., когато посещава Търново. Високообразован, той иска да огледа джамията. По време на игото обаче християни не могат да влизат в мюсюлмански молитвен дом. Случаят помага на Даскалов да престъпи закона. Жената на джамийския мютевелия ляга болна и той предлага услугите си на “французки врач”. Покрай лечението докторът намира сгода да влезе в бившата православна базилика. Пред него се извисяват шест каменни колони, три с паметни надписи. Едната е от цар Йоан Асен, другата е от времето на Крум, третата е дело на Омуртаг. Според Паисий и тримата владетели са били търновски царе,  като Крум е бил знаменит с това, че е поставил царския престол в Търново. "Бил езичник, но по божията воля вършел много пакости на гърците, убил цар Никифора, както се каза. Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол." За вторият търновски цар Паисий пише: "Вторият е търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Йоан. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало.  И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил...После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/. В 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв." Паисий Хилендарски казва: " За този цар Михаил има несъгласие в летописите. Маврибур пише: "Мургатон прие кръщението." А Барон пише: "Богарис, но това име по гръцки е Воргарос." Не отгатнали как било името му преди кръщението, но просто писали Богарис. Затова в летописите стои различно". В “Зографска българска история”, написана през ХVІІІ век пише следното: “По Круна наста брат его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис. Он бе славен с победами и великомудър в делах..." За надписа на Омуртаговата колона може да прочетете тукКолкото до надписът на третата колона става ясно, че е на владетеля, построил църквата и който пишел първо титлата на първия си прародител и на своя баща.. "В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, създадох из основа и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в името на светите 40 мъченици.." За него пише в Паисиевата история и той е погребан именно там. 

 В Пътеводителя на В.Търново от 1907г. пише, че отново се превърнала в църква и била осветена на 9/22 март 1878 год.   На 10 февруари 1879 г. в нея се състояла тържествената света литургия в чест на откриване на Учредителното събрание. На 27 юли 1879 г. пак там била извършена тържествена света литургия по случай избиране на първия български княз Александър І Батенберг. На 1 и 3 август 1887 г. били тържествени молебени във връзка с клетвата и възкачването на престола на следващия княз Фердинанд. Последното, но най-значимо събитие от времето на Третото царство състояло се в нея е тържествена служба на 22 септември 1908 г. по случай обявяване на Независимостта на България.
На славния храм обаче било съдено да следва съдбата на държавата не само в радостите, но и в страданията. През фаталната 1913г. наред с военната катастрофа сполетяла държавата, мощно земетресение причинило огромни щети по храма. Църквата постепенно започва да се руши в следващите десетилетия. Богослужението в нея било прекратено в 1964 г., когато била обявена за паметник на културата от национално значение. Археологическите проучвания и споровете между архитектите за вида и начина на реставрацията забавиха възстановяването ѝ с четиридесет години. В 2004 г., по проект на търновския архитект Теофил Теофилов църквата бе обновена. 
Само фасадата откъм реката съдържа в най-пълна степен оригиналния вид на средновековната църква. Днес храма е превърнат в пантеон на българските царе, което много хора не одобряват. 

Четете още за: Гробът на св. Сава, архиепископ Сръбски в църквата “Св. Четиридесет мъченици” 
Грета Костова-Бабулкова
Източници: Пътеводител на В.Търново от 1907г.  
http://historicalcities.narod.ru/ 
http://www.st40martyrs.org

В хорската памет е запазен споменът и за баба Величка, която се грижела за храма през втората половина на XX век, и разказвала увлекателно на посетителите неговата история, както и историята на българските царе от Средновековието. Тя е и човекът практически намерил Калояновият пръстен. Ето какво разказва нейната внучка Какво е празникът на Търново без звъна на камбаните на 22 март?

Прочетете още: Легенда за църквата Св. четиридесет мъченици

22 март – най-големият празник на Асеневата столица

Първите сведения за отбелязване на 22 март като празник се съдържат в списвания от Недьо Жеков литературен журнал „Правда”. В бр. 2 от 15 март 1879 г. е публикувана статията „Едно духовно тържество”. В нея се съобщава за внушителен празник на гражданството, състоял се в храма „Св. 40 мъченици”. От съхранените до наши дни данни узнаваме, че на отслужената литургия присъстват руският императорски комисар княз Ал. Дондуков- Корсаков, висши чиновници, войска, народни представители от провеждащото се в града Учредително събрание, чуждестранни гости и журналисти, много великотърновци. Оттогава до 40-те години на XX век датата на пролетното равноденствие се чества като ден на Велико Търново и празник на Търновския гарнизон. Предшествениците ни проявяват непрекъснат стремеж за обогатяване на празничната програма с родолюбиви елементи. През 1924 г. по инициатива на група членове от училищното настоятелство Общинският съвет решава празникът на Велико Търново да се чества и като Ден на благодетелите. Оттогава насетне шествието на учащите се, носещи портретите на благодетелите, придружени с кратка биографична справка, става неотменна част от официалната празнична програма. Тържествено и пищно старостоличани отбелязват деня на своя град през 1930 г., когато се навършват 700 години от освещаването на църквата „Св. 40 мъченици”. Специално избран комитет изготвя празничната програма и набира средства за “начинанията, които трябва да бъдат запомнящи се и вълнуващи всяко сърце”. На 20 март 1930 г. уредникът на Градския музей Тодор Николов изнася сказка за заслугите на цар Иван Асен II към великотърновската и общобългарска история в салона на читалище “Надежда”. В самия празничен ден жителите на старата столица начело с учащите се и техните оркестри, както и с частите на Търновския гарнизон, се отправят към храма “Св. 40 мъченици”. След архиерейската служба на митрополит Филип войниците приемат светото причастие. В памет на починалите благодетели се отслужва панихида, последвана от тържествен молебен в прослава на живите дарители и на цялото гражданство. Йордан Кулелиев запознава присъстващите с приноса на благодетелите за развитието на училищното, читалищното, библиотечното дело, за строежа и издръжката на сиропиталища, ученически колонии, благотворителни дружества и пр. във Велико Търново и региона. На 22 март 1930 г. вечерта любителската театрална трупа при маринополското читалище “Искра” представя безплатно Вазовата драма “Борислав”. Декорите за празничната постановка прави бележитият художник Борис Денев. От особено значение за историята на празника е 1934 година. Тогава великотърновци излизат с инициативата 22 март да стане всенароден празник и Ден на българския дух. През 1936 г. по идея на Тодор Николов в навечерието на 22 март учениците от слетите гимназии посещават църквата „Св. 40 мъченици”, запознават се с историята й, сами подготвят и изнасят реферат за епохата на Иван Асен II. Оттогава до 1944 г. това се превръща в традиция. 1942 година се свързва с нов елемент от идеята за отбелязване на най-големия местен празник - създаване на национален мавзолей в храма „Св. 40 мъченици”. Търновци апелират той да се превърне в място за всенародно поклонение пред паметта на заслужилите към българската история видни личности. Любопитно е да се отбележи, че освен официалните прояви на празника (парад на Търновския гарнизон, дефилиране на учениците с портретите на благодетелите, приемане на светото причастие от войниците в Търновския гарнизон, отслужване на панихида и молебен, тържествено прочитане имената на дарителите и завещаното от тях и др.), в специалния ден, посветен на града, се включва и весела част. Извиването на кръшни хора в двора на църквата „Св. 40 мъченици”, удоволствието от разглеждането на многобройните сергии, отрупани с лакомства, женски труфила и разнообразни детски играчки допълват празничното настроение. Безспорен хит обаче са пържените на място и на открито мекици. От спомените на известния търновски сладкар Киро Цанков узнаваме следните любопитни подробности за това празнично “начинание”: „Ние пържехме мекици на открито. Дори трябваше да се явяваме на търг за това... Всеки войник получаваше по пет мекици, учениците по три, а на гражданите – по една”. Години по-късно великотърновецът Ангел Тошев, заминал на гурбет в Аржентина през 40-те години на миналия век, пише, че при посещенията си в много и екзотични закусвални и ресторанти у нас и в чужбина опитвал какви ли не ястия, но никъде не открил неповторимия аромат и вкус на мекиците, пържени в родния му град на 22 март.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ: * Заслугата за възстановяването на 22 март като местен празник принадлежи на жителите от Асенов квартал. През вече далечната 1970 г. под наслов „Мой любим квартал” те организират тържество в емблематичната за Велико Търново и България църква „Св. 40 мъченици”. Благородната им идея е подкрепена от обществеността през 1984 година. Оттогава насетне старостоличани продължават традицията, завещана от дедите. — в/във Църквата „Св. 40 мъченици”. .  Използвани са материали на Тодорка Недева

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ