ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

ЕМБЛЕМАТИЧНИ СГРАДИ И МЕСТА

СНИМКИТЕ СА ИЗ КОЛЕКЦИЯТА НА ИВАН ПАНАЙОТОВ  

Емблематични места и сгради във Велико Търново, снимани преди 100 години и днес-видео

ПРОЧЕТЕТЕ ЗА Трапезица  Царевец  Момина крепост   Света гора

Църкви, построени от Кольо Фичето  Къщата с маймунката Хан хаджи Николи  музей “Възраждане и Учредително събрание,   Девическа гимназия "Митрополит Климент"   Мъжка гимназия “Св. Кирил”  Старопрестолната гимназия по икономика   Търновската гара Кантон спирка Трапезица Читалище “Надежда”   кино „Модерен театър”   Читалище "Искра 1896"   Военния клуб   Народна библиотека"П.Р.Славейков"   Окръжната сметна палата   Търновския клон на БНБ  Старата поща    Хотел “Цар Борис”   Паметник на обесените   Паметникът „Майка България“   Паметникът „Велчова завера“   Паметник на Васил Левски   Турският (ферузбеевият) мост    Владишкият мост    Стамболовият мост    Каменният мост “Цар Борис III”    Забележителности-Пътеводител от 1907г.   Как се стига до Търново от други градове през 1907г.   ГЛАВНАТА УЛИЦА – СИМВОЛ НА ГРАДА   САМОВОДСКИЯТ ПАЗАР (ЧАРШИЯ)   ЖИВОПИСНАТА УЛИЦА ГУРКО   ОБАЯНИЕТО НА ВАРУША   ПЪРВИТЕ АПТЕКИ В СТАРО ТЪРНОВО И В БЪЛГАРИЯ   ХОТЕЛИТЕ В СТАРО ТЪРНОВО   СТАРИТЕ ТЪРНОВСКИ КАФЕНЕТА   ЧЕШМИТЕ НА СТАРО ТЪРНОВО   ЧОВЕКОЛЮБИВА БОЛНИЦА НА СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ ЦЕРИТЕЛИ КОСМА И ДАМИАН

Ще ви запозная с някои от архитектурните шедьоври на майстор-строител Кольо Фичето във Велико Търново.  Роден в град Дряново през 1800 г., от 1823 година живее и работи в старата българска столица. Създадените от него сгради допринасят за изграждането на забележителния архитектурен облик на Велико Търново по време на турското владичество и до голяма степен са причината за определянето на града като “сън” и “видение”. Сред шедьоврите, дело на Кольо Фичето, са църквите “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Храм "Св. св. Кирил и Методий, “Св. Св. Константин и Елена”, “Рождество Богородично”, както и колонадният хан на хаджи Николи, оригиналната Къща с маймунката, величествената и просторна сграда на някогашния турски конак… Знае се, че през 1835 година в махалата Варош известният строител уста Иван Давдата започва строежа на църквата “Св. Никола”. При него като калфа работи и Кольо Фичето и когато майсторът се разболява, всички единодушно го избират за ръководител на строежа. При освещаването на църквата владиката Иларион изразява голямото си задоволство от сградата и награждава парично талантливия дряновчанин. Впечатлени остават и турските големци, които признават Кольо Фичето за майстор. През следващите години той строи и контролира почти всички големи държавни строежи в Туна (Дунавски) вилает. През 1842 – 1844 година в така наречената Болярска махала забележителният майстор построява църквата “Рождество Богородично”. Тя се отличава с големия си корниз в двойна фичевска кобилица, изработен от камък и червени тухли. Мотивът от четири колонки по средата на фасадата и елипсовидните прозорци допринасят за красотата и оригиналността на църквата. Трикорабният и без камбанария и кубета храм с построена самостоятелна звънарница става един от символите на старо Търново. По време на катастрофалното за града земетресение през лятото на 1913 година шедьовърът на Кольо Фичето е изцяло съборен. Днес на негово място се намира катедралната църква, която по разпределение и фасада няма нищо общо със старата църква на майстора. През 1861 година в най-високата част на махала Варош Кольо Фичето построява друга, още по-интересна и красива църква – “Св. Атанас” (“Св. св. Кирил и Методий”). В онези години със своя купол и камбанария тя доминира над всички околни сгради. В църковната кондика на храма е посочен майсторът му Кольо Фичето като в скоби е поставена думата “архитект”. Засега това е единственият източник, от който черпим сведения, че прочутият дряновец и без специално образование е признат за архитект. Църквата “Св. Атанас” е трикорабна, с интересен купол, като към него от четирите страни се отправят арки, свързващи стените с колоните. Арките и балдахиновите сводове са направени с великолепно чувство на пластична красота и са хармонично съчетани с линиите на балкона. В близост до конака и църквата “Св. св. Константин и Елена” се намира строената през 1862 – 1863 година църква “Св. Спас”. Сградата е трикорабна и зидана от ломен камък. Интересен при нея е дъговият корниз, като кривата, в която той се извива, представлява прочутата двойна фичевска кобилица. Опустошителното земетресение от 1913 година разрушава шедьовъра на Кольо Фичето, който не е възстановен и до наши дни. От него няма и съхранени снимки, с изключение на една, представяща опустошения от природното бедствие храм.  През 1872 година бележитият строител изгражда последната си църква “Св. св. Константин и Елена”, която със своята красота се откроява живописно сред тогавашните паянтови сгради. Стилното съчетание на разнообразни архитектурни форми и орнаменти, двете въртящи се каменни колонки, поставени пред главния вход, са само част от достойнствата на шедьовъра. Не по-малко забележителни са и гражданските постройки на видния майстор. Така например през 1849 година Кольо Фичето построява за семейството на търговеца Никола Коюв дом, наречен от търновци Къщата с маймунката. Той се намира на ул. “Въстаническа”. Състои се от три етажа, на които са разположени магазини, складове и жилищни помещения. На южната фасада под еркера е поставена скулптурна фигура на седнал човек, наподобяваща маймунка. Тя именно дава и наименованието на къщата. Характерна особеност на дома е и оригинално разположеният вътрешен вестибюл на средния етаж, светлината до когото идва от прозореца на тавана на горния вестибюл.
През 1858 година по образец на големите цариградски балкапани Кольо Фичето построява за нуждите на търговеца хаджи Николи хан. В каменните му помещения се складират скъпи манифактурни стоки, както и изящни чохаджийски и кожухарски изделия на търновските занаятчии.
Ханът се състои от две успоредни постройки. Лицевата е разположена на самата улична линия и е едноетажна. Самият хан е построен в дъното на неголям двор. Състои се от приземие и два етажа. Сградата е облегната на скалистия терен така, че от горната улица се влиза направо на третия етаж. Пред помещенията на горните етажи има аркадни открити коридори, оформени с елегантни каменни колони. Корнизите, по които върви балюстрадата, се вият във вид на елиптични линии, така че между колоните се образуват красиви барокови балкончета. Елиптични са и балдахиновите сводове в галериите и стаите. Над антрето на третия етаж към горната улица има красив кръстат свод. Изяществото на откритите галерии се подсилва от бароково извитите навън железни парапети между колоните. Със своята лека, прозрачна архитектура, напомняща венецианските палати, ханът и до днес предизвиква възхищение.
През 70-те години на XIX век Кольо Фичето построява сграда, която служи за конак. Постройката е кръстовидна с главен вход от северната страна. Използвайки наклонения терен, опитният строител издига на север два, а на юг – четири етажа. Новата сграда служи на турците само няколко години. След Освобождението тя продължава да е обществена постройка. Бившият турски конак, освен че е архитектурен шедьовър, е свързан с важни за града и за страната исторически събития, сред които: съденето на видните революционери Бачо Киро, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Цанко Дюстабанов, провеждането на Учредителното и Първото Велико народно събрание, свързани с приемането на Търновската конституция и избора на Александър I Батенберг за български княз. Сега там се намира музей “Възраждане и Учредително събрание”. Една от най-представителните постройки в центъра на Велико Търново променя визията си, но за разлика от много други запазва основното си предназначение. Жителите от по-старото и средно поколение свързват някогашната Девическа гимназия с Основно училище „Димитър Благоев”, а за съвременниците тя е Факултет по изобразителни изкуства към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Девическата гимназия е строена през 1895-1897 г. върху свободен терен в разширението на града. През годините отделните ѝ обеми са изпълнявани поетапно. Автор на разширението и преустройството на Девическа гимназия е архитект Виктория Ангелова-Винарова. Въз основа на дотогавашното търновско общинско девическо училище и по личното настояване на доктора по богословие Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) гимназията е основана още на 1 ноември 1879 година. Благодарение на ерудираните и строги преподаватели тя се нарежда сред елитните учебни заведения в страната. Достатъчно добър атестат за нивото ѝ е фактът, че в нея преподават Райна Футекова (Райна Княгиня), д-р Зоя Ставрева, като и много други учители, получили образованието си в най-авторитетните европейски университети. В миналото е въпрос на чест и престиж интелигентните и заможни родители от цяла Северна България да изпращат девойчетата си в болярския град, тъй като дипломата от Девическата гимназия, получила по-късно името „Митрополит Климент”, като с магическа пръчка „отваряла широко вратите на живота” пред амбициозните млади дами. Интересно е да се знае, че през 1882-1883 г. директорът на елитното училище Никола Бендерев за първи път в България въвежда униформено облекло - едноцветни рокли (но с различен за всеки клас десен), към които девойките задължително носят кокетни бели престилки. Официално Министерството на народното просвещение въвежда ученическата униформа в девическите гимназии през 1898 г., а в мъжките - през 1902 година.
Хуманитарната гимназия “Св. св. Кирил и Методий” е с голяма история. Тя е наследник на прочутата в миналото Мъжка гимназия “Св. Кирил”, която дарява на България бележити дейци в различни области на литературата, изкуството, науката, сред които Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Владимир Русалиев, Димо Кьорчев, Димо Минев, Йордан Маринополски, Камен Зидаров, Кирил Христов, Стефан Мокрев, Стефан Дичев, Антон Дончев, Петко Й. Тодоров, Цоньо Калчев, Асен Русков, Бончо Бончев, Борис Денев, Владимир Кавалджиев, Деньо Чоканов, Димитър Панов, Кирил Вапорджиев, Константин Кисимов, Моско М. Москов, и др. Учебното заведение, прославило в миналото образователното дело не само във Велико Търново, но и в България, има дълъг период на развитие. Първият обхваща времето от 1844 – 1854 година, когато училището се развива като взаимно. Вторият е през 1885 – 1880 година и се свързва с класното образование. Третият период се отнася от 1880 до настоящата година и се свързва с гимназиалното образование. Първоначално взаимното и класното училище се помещават при църквата “Св. Никола”. По-късно до нея е построена специална сграда, в която се устройва класното училище. През 1858 година класното училище се премества в сградата на бившето гръцко школо при църквата “Св. Богородица”. Приема се идеята на дарителя Михаил Кефалов класното училище да се нарича “Св. Кирил”. На 20 септември 1880 година то прераства в общинска мъжка гимназия. Учебни занятия започват да се водят и в частни къщи, тъй като славата на гимназията расте и желаещите да се обучават в нея се увеличават. През 1888 година учебното заведение получава статут на държавно училище. Етембеевият конак и единадесетте частни къщи, в които се води обучението, не задоволяват както амбициите на учителския състав, така и учениците, които се обединяват около идеята гимназията да бъде водеща не само в града, но и в Северна България, па и в страната”. Въпреки това в продължение на двадесет години учители и ученици кръстосват непрекъснато всяко междучасие тесните улички на града, за да се провежда образователният процес. През 1888 година ръководството на училището изпраща молба до Министерството на народното просвещение да бъдат осигурени средства за построяване на гимназиална сграда. Специална комисия се натоварва със задачата да определи място за бъдещата постройка. Първоначално изборът пада на площада „Кая баш”, намиращ се пред крепостта Царевец. През 1890 година министерството отпуска сто хиляди лева, но те не са използвани по предназначение. Няколко години по-късно възниква идеята сградата да се построи на Царевец, дори през 1894 година се полагат основите на строежа. Само след няколко месеца обаче здравият разум надделява и строителната дейност е спряна. Макар и без собствен сграден фонд, Мъжката гимназия става безспорен лидер в образователното ни дело, поради което през 1898 и 1899 година общината прави предложение тя да прерасне във втори български университет. През 1897 година се определя поредното място за градеж, което е и последно – под площада на Царевец, където внушителното здание се намира и до днес. Финансови и други причини забавят бързото изпълнение и сградата е завършена едва през есента на 1909 година. Освещаването й от митрополит Антим на 20 септември същата година се превръща в истински празник за града и околните селища. Радостта на учителите, учениците и жителите на Велико Търново от новата придобивка е твърде кратка. Голямото земетресение от 1 юни 1913 година нанася огромни щети на сградата, използвана като лазарет по време на Балканските войни. Под руините на гимназията остават много ранени войници, в разчистването на терена и изнасянето на труповете участват и турски военнопленници. Отново минават доста години до пълното възстановяване на сградата. Ремонтът започва едва през 1925 и продължава до 1930 година. Това се дължи на проявената отзивчивост на тогавашния министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството Янко Стоянчов (Стоенчев), който е роден във Велико Търново през 1881, а през 1900 година завършва Мъжката гимназия “Св. Кирил”. През 30-те години на миналия век великотърновци стават свидетели и участници в отбелязването на две големи годишнини: петдесет години Мъжка гимназия и седемдесет и пет години от основаването на Първото класно училище във Велико Търново. За юбилея лично Асен Разцветников написва училищен химн, с което дава старт начинанието да бъде последвано и от други учебни заведения в страната. През 1931 година се възстановява и разрушената от земетресението паметна плоча на дарителите, която и днес украсява фоайето на Хуманитарна гимназия. През 1897 год. известният русенски политик, банкер и предприемач Стефан Симеонов спечелва обявения от Народното събрание търг за построяването на жп линията Русе – Търново. За твърде кратко време по протежение на сто и тридесет километра се изграждат осем гари, десет спирки, много кантони, както и двата влакови тунела под престолнината. През 1899 година в местността Белянка започва строежът на търновската гара, която от следващата година става неотменна част от панорамата на града. Официалното откриване на търновската гара е на 8 октомври 1900 година. За вълнуващото събитие са поканени княз Фердинанд I, който обаче не идва, луксозни официални покани получават още членовете на правителството, видни депутати, ръководството на железниците. Първоначално влаковете между Русе и престолнината се движат само три пъти седмично – в понеделник, сряда и петък. От крайдунавския град “железните коне” тръгват в 16.31 часа, а от Велико Търново – в 21.30 часа. В онези далечни години железопътната гара изпълнява и функциите на телеграфопощенска служба, която приема препоръчителна, вътрешна и международна телеграфна кореспонденция, поддържа денонощна връзка с телеграфопощенската станция в престолнината. Читалище “Надежда” е център на културния живот в града след Освобождението. Читалището е основано на 8 юни 1869г. в общата стая на храм "Свети Никола". То е най-старата културно-просветна организация в града. Прекият инициатор за неговото създаване е търновецът-търговец Димитър х. Павли Иванов (1847-1913), наследник на голям стар търновски род. До 1869г. Димитър Иванов е взел активно участие в работата на цариградското българско читалище и завръщайки се в родното Търново, подема инициативата за подобен просветен център в него. През пролетта на 1872г., със заповед на турската власт, е прекратена официално дейността на читалището. Неофициално дейността на читалището продължава. То е преместено от храм "Свети Никола" в дома на Христо х. Недялков. Библиотеката работи, макар че ги няма големите публични изяви. На 16 декември 1879г., в условията на Новоосвободена България, читалището отново официално отваря врати. Инициатор за построяването на новата сграда на читалището е революционера, писател, издател и читалищен деец Киро Тулешков. Сградата на театралния му салон е построена през 1886г. Той е първият в страната. След Освобождението от турско робство, с читалището са свързани важни исторически събития - Съединението, изборът на Фердинанд за княз, Третото, Четвъртото и Петото велики народни събрания и измененията в Търновската конституция, които определят читалището като един от символите на българската държавност.В читалищният салон Фердинанд Сакскуборготски е положил клетва като княз на България на 2 август 1887г. В читалище "Надежда 1869" е поставено началото на киното, оперетата, театъра, художествената галерия, исторически музей в града. В периода 1895-1897г. председател на читалището е легендарният търновец Марко Тотев, чието има става нарицателно за лош късмет. Под неговото вещо ръководство читалището постига значителна финансова стабилизация. Първите кинопрожекции в читалище „Надежда” са през 1910г. благодарение на наемателя на салона Владимир Петков. Тогава той използвал примитивен биоскоп, който давал дефекти, бил твърде шумен, но въпреки това киното било голямо културно събитие в града.  Две години по-късно в града е построена сградата на някогашното кино „Модерен театър”. Театрални представления, концерти и беседи я превръщат в един от центровете на културния живот, а Николай Георгиев е този, който прави от театралния салон - киносалон. Филмовите заглавия обаче се изчерпали бързо, защото били само 20. А и кинематографските апарати били скъпи и сложни. През това време кино „Модерен театър” разполага с кинематограф. „От издаденото на 10.10.1939 г. удостоверение от Община Велико Търново на Николай Георгиев става ясно, че той се занимава с кино от 1913 г. Той е единственият собственик в Търново, който притежава не само кинотехника, но и собствен киносалон. Той е и сред основателите на Съюза на българските кинопритежатели, чийто първи конгрес се е провел във В. Търново. Конкуренцията между читалище „Надежда” и „Модерен театър” позволява на търновци да изгледат най-добрите филми за времето. През 1937 г. във в. „Борба” е публикувана обява за продажбата на кино „Модерен театър” от съдия-изпълнителя Христо Пангелов. Благодарение на тази обява днес в музея е запазено точно описание на киното като сграден фонд и техническо оборудване. Читалище "Искра 1896" в град Велико Търново е основано на 28 декември 1896г. от учителите в махленското училище Георги Недялков, Мария Чукова и Емануил Петров. До старата камбанария в двора на близкия храм "Света Марина" някога е имало стая, която е било килийно училище. От тук е тръгнала искрата за кварталното читалище “Искра”, на което църковното настоятелство е дало средства за изграждането му. Читалището получава по завещание къщата на Василка и Христо Терееви и 80 м2 дворно място от съкварталеца Йордан Тенекеджиев за оформянето на читалищния парцел. На 30 май 1970г. читалището влиза в сегашната си нова сграда. 

На 24 май 1933 г. жителите на Велико Търново отбелязват двойно тържество - Деня на св. св. Кирил и Методий и полагането на основния камък на  Военния музей, читалище и дом (Военния клуб). Гости на празника са цар Борис III, царица Йоана и военният министър Вергил Димов, както и представители на родолюбиви организации. Тържеството започва с молебен, отслужен от митрополит Филип. От дома на Васил Ангелов говори учителят по литература Г. Кънев. След вълнуващите му слова присъстващите се отправят към мястото за полагане на първия камък и стават свидетели на поставянето на капсула с послание към поколенията. Борис III произнася прочувствена реч. Строежът на култовата за старата столица сграда е завършен за рекордно кратък срок – една година и пет месеца. В нея има концертна зала, казино и хотелски помещения. Красивите мозайки, дъбовият паркет, скритото електрическо осветление са само малка част от красотата и уюта на търновската гордост. Тържественото откриване на Военния музей, читалище и дом е на 18 ноември 1934 година. Освещаването е извършено от епископ Софроний, който отслужва панихида за загиналите бойци. През ноември 1889 г. е създадена „Публична народна библиотека“ със свой печат, устав и правилник на базата на „Устав на дружество Развитие“ и Правилник към него. На 11 юли 1921 г. указ N 145 узаконява Народната библиотека във Велико Търново, създадена със Закон за народното просвещение, приет от Втората извънредна сесия на 19-то Обикновено народно събрание 5 дни по-рано. В зданието на ефорията „Ангел Попов“ на ул.“Централна“ N 3 на 15 август 1922 г. се открива третата в България (след София и Пловдив) Народна библиотека във Велико Търново. С предписание N 18231 на Министерството на народното просвещение от 1 септември същата година за командирован директор на библиотеката се назначава Моско Москов. Сградата е емблематична за града и поради факта, че е сред малкото постройки, запазили предназначението си и досега. Използвани са материали от "в. Борба"-Тодорка Недева.

Сградата на Окръжната сметна палата (Окръжния съвет) е една от емблематичните за град Велико Търново и се намира в западната част на площад „Цар Асен I” (Каябаш) пред входа към крепостта Царевец. На това място до 1892г се е намирала Сарашката джамия в града, а след като джамията е съборена по настояване на тогавашния кмет Панайот Славков, мястото е превърнато в градина. Необходимостта от нова сграда за нуждите на Окръжната сметна палата се появява след големия пожар от 18.12.1906г, когато изгаря сградата на Общината, намираща се в някогашния турски конак. Предоставени са много архитектурно предложения, но журито определя първа награда за арх.Никола Лазаров от София, с проект, наречен „Царевец”, втора награда за арх.Тодор Петров, също от София и трета награда за търновския архитект Георги Козаров. Поради възникнали разногласия, на 24.05.1909г., журито излиза със становище, новата сграда да бъде компилация от всички премирани проекти, като водещ архитект да бъде Георги Козаров в сътрудничество с държавния архитект Джангозов. Обявеният търг за строителен предприемач е спечелен от известния великотърновец Никола Хаджипетков. За изграждането на сградата е определн срок не повече от 12 работни месеца. На 11 април 1910г. при изключителна тържественост се полага основния камък на новата сграда. Великотърновският митрополите Антим I отслужил тържествен водосвет. За надзирател на строежа е назначен техникът-конструктор Леон Филипов, който има изключителни заслуги за корекции на проекта в хода на строежа. На него се дължат красивите декоративни орнаменти по прозорците, на парадния вход, балкона, капандурите по покрива. Впечатляващи са фасадното оформление, колонадите, красивите мозайки, двустранните стълбища и осветителни тела. Сградата има 32 големи стаи, с широки коридори и просторна заседателна зала. Това е първата обществена постройка в Търново със собствено парно отопление. В края на август 1911г., сградата е открита с тържествена сесия на Окръжната постоянна комисия. На фронтона над входа на сградата е монтиран часовника свален от съборената часовникова кула, намирала се преди това на същия площад. След катастрофалното земетресение през 1913г., сградата силно пострадала. Много бързо след това е възстановена, но часовникът бил непоправимо потрошен и повече не се появил. Великотърновският клон на БНБ е един от най-старите в страната-четвърти под ред след Русе(1884г.), Варна (1885 г.) и Пловдив (1886 г.). Управителният съвет на БНБ в заседанието си от 30 май 1936 г. взема решение за постройка на самостоятелна банкова сграда. Изработването на плана е възложено на банковия архитект Христо Пешев, търга - произведен през 1937 г. и направата на сградата е възложена на предприемача Коста Иванов от София. Още същата година се започва строежа, като на 15 август 1937 г. тържествено се полага основният камък при изпълнение на съответния ритуал. На 9 юли 1939 г. (неделя) от 10 часа се освещава новопостроената сграда на Търновския клон на БНБ. На това тържествено събитие е поканен елитът на Велико Търново. Молебенът се извършва в оперативния салон на банката от протосингела на Светата Търновска митрополия отец Самуил. След духовното лице говори подуправителят на БНБ - Петър Косев, гост от София. От името на банковите служители и на великотърновци благодарствена реч произнася директора на Великотърновския клон на БНБ - изтъкнатия общественик и професионалист Живко Бъчваров, който уверява присъстващите, че сдобиването с тази красива сграда в която е създадена най-приятна и удобна обстановка, задължава още повече банковите служители. Емоционалната му реч завършва - “Появи се нов паметник, допълващ и увеличаващ вълшебните и красиви гледки на историческия и живописен град на Асеневци и който град е дал особено голямо участие в политическото, държавно и културно строителство на възобновеното трето българско царство”. Любопитен е фактът, че строежът на зданието на Търновския клон на БНБ почти съвпада със строителството на сградата на БНБ в София. И двете банкови сгради - тази във Велико Търново и на централната банка в София изумително си приличат, макар и проектирани от различни архитекти. Дори красивите механичните часовници, поставени на най-високата част на сградите, са еднакви и единствените в България. продължение

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ