ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ - ЕМБЛЕМАТИЧНИ СГРАДИ продължение

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

ЕМБЛЕМАТИЧНИ СГРАДИ продължение

Известната като Старата поща (Пощенската палата) сграда в град Велико Търново се намира в западния край на Самоводската чаршия, точно пред хан "Хаджи Николи". Най-старото известно пощенско клеймо в града е от 1843г. Пощата в тогавашния мюсюлмански административен център се намирала в квартал Халваджи баир (под храм „Свети Спас”). Кореспонденцията се пренасяла в чували на коне. Един писар надписвал пратките на турски език, а друг ги адресирал на френски. Телеграфният възел на града е открит през 1861г. и бил изнесен на половин километър от града, в района на сегашната Стара болница. Сградата бил с каменна зидария от основите до върха, защото електрическия ток представлявал голяма опасност за населенито. След Освобождението започва развитие на телеграфо-пощенските услуги. Пощата вече се помещава в две стаи на долната част на някогашния конак. От 1912г. пощата се настанява в сградата построена през 1896г. собственост на Стойко Иванов, известен като хайдут Стойко– на това място сега е Община, Велико Търново. Разрушителното земетресение от 1913г. нанася големи щети на сградата и повече от година, пощенската станция е устроена в бараки и палатки на Марно поле. Любопитен е фактът, че жителите от различни райони на града се събирали в точно определен час, в който идвал пощальонът. Той ги извиквал по имена и така доставял пощата до адресатите й. Сградата на Старата поща (Пощенската палата) е построена за нуждите на развиващите се телеграфо-пощенски услуги през 1934г. по проект на проф.арх. Станчо Белковски. Налага се над околното пространство с монументалния си каменен обем и колонади, и още при построяването си предизвиква недоволство сред гражданството и архитектите, закрива богатата и открита фасада на хан "Хаджи Николи". На южната й фасада е поставен и часовник, който работил години наред, но вече отдавна е заспал на 7 часа и 4 минути.  Натиснете върху наименованието на сградата за повече информация и снимки

Хотел “Цар Борис” е бил най-предпочитаното място за търновската бохема в началото на XX век. Неговата любопитна история е описана в отделна глава в книгата на историка Катя Митова-Ганева “Споменъ за Търново”.
Хотел “Цар Борис” е построен от известния майстор Стоян, бащата на бележития търновец Цаньо Герганов. Собственици на сградата са били братята Панайот и Янко Шопови. В спомените на майстора е записано: “С настъпването на строителния сезон през 1894 година започна се строежът на нов дюген и къща на братя Шопови на ул. “Дервенто” (днес “Опълченска”) в Търново”.
След завършването на зданието единият от братята (Панайот) почива. Янко Шопов бил известен с бохемския си нрав, почти пропил имуществото и заедно с наследниците на брат си продали хотела на “касапина” Станю Събев от Търново. Той от своя страна го продал през 1919 година срещу 140 000 лева на Стефан Мерджанов. С новия собственик започва нова ера в историята на този забележителен хотел, носещ първоначално името “Борис”, а по-късно – “Цар Борис III” . Тази внушителна за времето си сграда е по проект на майстор Стоян и носи датата 20 септември 1894 година. Планът е заверен от тогавашния градски инженер Егер и от окръжния инспектор Биласки на 6 октомври 1894 година. При първоначалния си вид сградата е откъм река Янтра на три етажа, а от към улицата – на два. Дяланият камък, каменните колони и сводът, двата красиви балкона я правят интересна в архитектурно отношение сграда и до днес. По запазените сведения от 1903 година е доказан много добрият доход на хотела и ресторанта. В хотела са отсядали италианци и белгийци, които са били ангажирани в строежа на железопътната линия Русе – Велико Търново, завършена и открита в края на 1900 година. Доброто материално положение довело до разширение на сградата. Изграден е нов мансарден етаж, а покривът е облицован с неизвестната до тогава специална поцинкована ламарина. Предприемчивият Стефан Мерджанов прави още едно подобрение – изгражда прочутата просторна тераса откъм реката с изглед към вълшебната гледка към старинните Царевец и Трапезица. През 1938 година се прави допълнително железобетонно укрепление. В хотела работели 27-28 души – готвачи, сервитьори, камериерки за 40-те легла в хотела. Царяла безупречна хигиена и ред. В него на два пъти е посрещан маршал Толбухин, четем в “Спомень за Търново”.
Ресторантът на хотел “Борис III” винаги разполагал с чудесно меню – постно и месно, прясно, изискано приготвено, затова никога не се оплаквал от липса на клиенти. Най-привлекателно било там на Нова година и на сватби. За доброто настроение свирел оркестър “Лира”. Оркестрантите имали специална униформа и свирели на закупените от Мерджанов саксофон, цигулка, ударни инструменти, чело и пиано. В репертоара била лежерна музика, изпълнявали и поръчки на клиентите. На Нова година, преди да “удари дванадесетият час”, се сервирали прочутите палачинки фламбе. Приготвяли се от дебел слой разбити яйца, пълни с домашно вишнево сладко. Загасвало се осветлението, черупки, пълни с ром, се запалвали и така се сервирал “патентованият” сладкиш фламбе заедно с шампанско.
Използвани са материали от статия на "в. Янтра ДНЕС"- Здравка МАСЛЯНКОВА и архив Натиснете върху наименованието на сградата за повече информация и снимки

В двадесетината години след Освобождението и началото на миналия век архитектурата и благоустрояването съпътстват всестранния духовен кипеж в старата столица. Чужди архитекти и инженери, между които и изтъкнати европейски майстори, работят за изграждането на Велико Търново. Сградите, паметниците и околните им пространства постепенно започват сполучливо да обединяват духа на модерната архитектура с българските строителни традиции. Редица емблематични за града трайни паметни знаци имат европейски адрес. Автор на открития през 1884 година Паметник на обесените, посветен на загиналите априлци Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Кънчо Йовев, Петър Петков, Станьо Петков, Петър Тодоров, Гаврил Великов, Станьо Тодоров, Рачо Генков, Цанко Хр. Дюстабанов и Иванчо Поппетков, е италианският архитект Джовани Мосути, работещ по това време в старата столица. Трайният паметен знак е един от първите у нас следосвобожденски художествено и архитектурно издържани паметници. Натиснете върху наименованието на сградата за повече информация и снимки

На 6 май 1935 г. с изключителна тържественост са открити два паметника в града - Паметник на падналите воини във войните 1977-78, 1912-1913 и 1915-1918 г., добил гражданственост по-късно с името „Майка България“, и обелискът „Велчова завера“. Красивият паметник „Майка България“, ситуиран в самото сърце на нашия град, е изграден по проект на известния скулптор Светослав Йоцов. При самото откриване внушителната композиция е заобиколена само с голяма тревна площ, която по-късно се превръща в чудесна градина и става най-познатият ориентир за великотърновци и гостите им. Известният търновец Леон Филипов е автор на проекта на металната оградка, която съществува и до днес, а Антони Новак през 1936 г., с помощта на Общината, прави общото залесяване на градината. Видът на короната на Майка България е взет от българските царски ордени. Тази корона се появява за първи път през 1893 г. по повод на сватбата на княз Фердинанд Сакс Кобург Гота с принцеса Мария Луиза Пармска и остава в българската хералдика до 1944 г. като корона на царстващата династия в България. Фигурира в личния герб на Фердинанд I и Борис III и върху царските ордени, присъждани от тях. Със закона за българския държавен герб от 1930 г. короната става част от герба на Царство България. След Девети септември 1944 г. короната е свалена от главата на Майка България, тъй като е считана за символ на монархията. Но след политическите промени от 1989 г., е върната на старото ѝ място. По повод на 100-годишнината от Балканската война 25-килограмовата корона е реставрирана и позлатена и на 1 ноември 2012 г. е поставена в този вид на паметника.

Някога преди да има паметник „Велчова завера“, площадът е носел името Баждарлъка. В началото на XIX век, на това място са стоели и пазели баждарите, които събирали наложените даждии (данъци), за внясяните в града стоки, т.т. тук е била баждарницата (митницата). От тогава останало и името на мястото, оформено по-късно като площад. Около него се оформил един от големите стопански центрове на Търново. На Баждарлък били дюкяните, където се продавали занаятчийските произведения на Велчо Атанасов Джамджията, Никола Гайтанджията, Никола Кабакчиолу- кожухар, Георги Кисимов- абаджия и търговец, Пенчо Стоянов- халач. В началото в източната част на Баждарлък се е намирал Балък пазар (рибен пазар). Между двете улици зад паметника, започва стълбище, което води към улиците на Самоводската чаршия.

Няколко години след Одринския мирен договор започва подготовката на ново въстание в България, което става известно по името на един от инициаторите– Велчо Атанасов, като Велчова завера. Замисълът се свежда до организиране на масово надигане на населението и освобождаването на старата столица– Търново, след което тържествено да се обяви възстановяване на българското царство. Натиснете върху наименованието на сградата за повече информация и снимки

Инициатор, дарител и организатор за построяване на паметника на Васил Левски е Карл Йозеф Папоушек - чех по народност, син на маестро-музикант, учител и диригент. Бащата на Карл, Йозеф Папоушек е първият диригент на военен духов оркестър от 20 чешки музиканти в България, поели основаването на представителна военна духова музика в новоосвободена България през 1879г. Дошъл уж временно в град Велико Търново, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него и България. Карл Папоушек е роден в старата българска столица като едно от петте деца на многолюдното семейство. Участвал като подофицер в Първата световна война, получил орден за храброст и българско гражданство. Установил се в град Орхание (Ботевград) и открил малка печатница и книжарница. На 2 юни 1939г. в града е открит паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек. Родолюбецът не забравя и родния си град Велико Търново, където е закърмен с революционни истории и разкази за Васил Левски. Затова осигурява средства и поема инициативата за изграждане на паметник на Апостола. Съществували два проекта за паметника. Първият е на скулптура Павел Методиев и представлявал бюст на Васил Левски. Но авторитетната комисия начело с ген.Кецкаров, одобрила втори проект - на скулптура Любомир Далчев.
Паметникът на Васил Левски е открит през 1946г. и е поставен на улицата, по която през декември 1872г. за последен път е минал Апостола, вързан и конвоиран от турска стража на път за София. Фигурата на великия революционер е представена в цял ръст, с вързани отзад ръце и с примка на шията. В основата на паметника е изписана неговата най-бележита мисъл: "Ако печеля - печели цял народ, ако загубя - губя само себе си". В знак на признателност към жеста на Карл Папоушек, две години по-късно той бил обявен за почетен гражданин.

 

ТЪРНОВСКИТЕ МОСТОВЕ

ТУРСКИЯТ (ФЕРУЗБЕЕВИЯТ) МОСТ

Дървеният мост е строен от Али Феруз бей, същият, който издига и джамията на Царевец през 1435 година. Съоръжението свързва тогавашната Турска махала (след Освобождението известна като „Св. Троица”, „Трудов фронт” и „Света гора”) с подножието на историческата крепост Царевец и с околните селища, разположени на юг. Пролетта на 1897 г. се оказва фатална за един от първите търновски мостове. Ферузбеевото съоръжение е съборено до основи от голямото наводнение. Буйните талази с безпощадно разрушителна сила помитат моста, служил безотказно на хората от векове. Документирани спомени свидетелстват, че „Ради Юрданов плаче като дете, кога гледа водната стихия и частите на Ферузбеевия мост да се мятат в едно общо и трагично за сърцето и погледа зрелище”.Макар и с по-бавни от очакваното темпове, общината възстановява моста и той отново заема достойно място в живота на търновци. Така например малцина знаят, че след Освобождението конаците, разположени в близост до Ферузбеевия мост, служат като болнични помещения. Натиснете върху наименованието на сградата за повече информация и снимки

ВЛАДИШКИЯТ МОСТ

Още Феликс Каниц, пребивавайки по нашите земи, гледа на Владика Кьопрюсю (турското название на съоръжението) като на феномен, съчетаващ дивния ландшафт с практическото си предназначение „да води към третия български квартал и към чудесно оформения хълм Трапезица”. Според някои изследователи дървеното съоръжение, свързващо двете части на Асенов квартал (през Средновековието известен като Нов град, а по-късно - Долната махала), е строено през 1850 или 1856 г. на мястото на средновековен мост, а според други появата му се отнася още към 1774 година. Не е ясен и произходът на наименованието му. Преобладава мнението, че търновци зачели щедростта на владиците, дарили нужните средства за изграждането на моста. Другата версия гласи, че близостта му до резиденцията на търновските митрополити стои в основата на неговото име. През Възраждането и десетилетия след Освобождението Владишкият мост служи за връзка на старата столица със северните земи. В миналото той дори е известен като „търговския път до Търново”. Множеството работилници и дюкяни около него преди десетилетия оформят района като един от най-значимите занаятчийски центрове в града. До 1935 г. той е единственият мост в Асенова махала, по който преминава пътят за Арбанаси. Натиснете върху наименованието на сградата за повече информация и снимки

СТАМБОЛОВИЯТ МОСТ

Уникалният мост – визитка на престолнината, е проектиран, сглобен и монтиран през 1892 година. За това свидетелства информацията в първия пътеводител за града, издаден през 1893 г. по повод провеждането на Четвъртото Велико народно събрание. Писмените източници сочат, че изграждането на Стамболовия мост е поверено на виенската фирма “Р. Ф. Вагнер” за метални леярски изделия, която по това време се обединява с фирмата за строеж на мостове в Грац, до тогава собственост на Австрийското алпийско монтажно дружество. За направата на уникалното съоръжение се използва изцяло изградена дървена конструкция – скеле, дело на прочутия търновски майстор строител Стоян Герганов (1865-1906 г.). В изграждането на моста участват френски, белгийски и италиански специалисти и работници, както и български помощници. Малцина знаят, че първоначалното архитектурно оформление в горната част на строежа с парапета се извършва от намиращия се във Велико Търново в края на ХІХ век прочут италиански архитект Джовани Мосути. Изграждането на моста е съпътствано от редица трагични и комични случки. Най-драматичната е свързана с разрушаването на строящото се съоръжение от природна стихия. Нещастието впечатлява бъдещия голям творец Кирил Христов, тогава ученик в мъжката гимназия “Св. Кирил”, и години по-късно спомените му от трагедията са публикувани в брой 1 и 2 на общински вестник “Велико Търново” от 20 февруари 1939 година. В тях четем: “Сред гръмотевици от небето падаха цели стълбове вода. Янтра е ужасно придошла и лети с див вой между скалистите си брегове. На скелята за висящия мост към Света гора са наслагани всички части на моста, липсват само винтовете, които ще ги споят. Бесните вълни плискат в гредата на скелята, тя трепти, в един миг не издържа и рухва. Един надминал гръмотевиците трясък от сринатите много хиляди килограми железа разтърсва града. Победните вълни влачат дълги по няколко метра железни дъски чак до моста на Турската махала”. “Веселата” част от строежа на моста се отнася до изявите на италианските специалисти. Те се оказват почитатели на продаващото се в града искрящо вино от Сухиндол и Лясковец. Тъй като то се предлага на “много изгодни цени”, работещите по моста италианци често прескачат до най-близките кръчми, за “да се подсилят с чаша вино и вкусни мезета”.
За първи път мостът се споменава като “Стамболов” в излезлия през 1907 година “Пътеводител на Велико Търново и околността му”. Мостът емблема остава в историята както със специалната заповед от 1903 г., с която на частите от Търновския гарнизон се забранява да се движат “в такт по железния мост над р. Янтра…”, тъй като “мостът силно се разклащал и поставял в опасност работниците, които боядисват моста, а и самия мост можел да се повреди от това сътресение”, така и с прословутия полет под съоръжението, осъществен на 24 май 1932 година от летеца Петко Попганчев.
Натиснете върху наименованието на сградата за повече информация и снимки

КАМЕННИЯТ МОСТ "Цар Борис III" В АСЕНОВ КВАРТАЛ

От общински вестник “Велико Търново” узнаваме, че „при стечение на гражданството и присъствието на г. Министра на благоустройството г-н професор Данаилов на 22 того (22 юни 1930 г.- б. а.) се извърши осветяването и полагането на основния камък на новостроящия се каменен мост над р. Янтра в Асенова махала”. Каменният мост в Асенова махала дело на инж. Никола Троянски. По този повод тогавашният градоначалник Владимир Даскалов със задоволство отбелязва: „ Разбира се, това е едно голямо дело за нас, за нашия исторически град. Това е едно дело преди всичко на културата. Този мост ще е от голямо значение освен за стопанското ни развитие, но ще допринесе още и за благоустройството, за украсата на старопрестолния ни град”. Строителството на моста завършва през 1935 година. Великотърновци са горди с него и по повод “вписването” му в панорамата на старинния квартал със самочувствие заявяват: “Надяваме се, че след новопостроения мост ще последват и други благоустройствени дела. Защото и друг път сме казвали, че Велико Търново е не е град само на търновци, но че е велик град за всички българи на Балканския полуостров”. Натиснете върху наименованието на сградата за повече информация и снимки

През 1897 година известният русенски политик, банкер и предприемач Стефан Симеонов спечелва обявения от Народното събрание търг за построяването на жп линията Русе – Търново. За твърде кратко време по протежение на сто и тридесет километра се изграждат осем гари, десет спирки, много кантони, както и двата влакови тунела под престолнината. През 1899 година в местността Белянка започва строежът на търновската гара, която от следващата година става неотменна част от панорамата на града. Официалното откриване на търновската гара е на 8 октомври 1900 година. То се превръща в истинско тържество за старостоличани и многобройните им гости. За вълнуващото събитие са поканени княз Фердинанд I, който обаче не идва, луксозни официални покани получават още членовете на правителството, видни депутати, ръководството на железниците. Според утвърдения протокол участниците в откриването на търновската гара и жп линията са в строго официално облекло – господата с рединготи и цилиндри, дамите – с дълги черни рокли и шапки с воалетки, а военните – с представителни униформи. Сред поканените високи гости е и дотогавашният началник на гара Татар Пазарджик - Ованес Саваджиян, който става и първи шеф на търновската гара. Церемонията по откриването е впечатляваща с българския химн, изпълнен от духовия оркестър, с разветите национални знамена, с богато декорираните прозорци на красивата нова сграда, с цялата строгост на етикета и достолепието на присъстващите гости и железничари. Първоначално влаковете между Русе и престолнината се движат само три пъти седмично – в понеделник, сряда и петък. От крайдунавския град “железните коне” тръгват в 16.31 часа, а от Велико Търново – в 21.30 часа. В онези далечни години железопътната гара изпълнява и функциите на телеграфопощенска служба, която приема препоръчителна, вътрешна и международна телеграфна кореспонденция, поддържа денонощна връзка с телеграфопощенската станция в престолнината. Великотърновци обичат своята гара и се грижат за нейното облагородяване и развитие съобразно техническите повели на времето. През 1927 година тя е електрифицирана и с намиращите се около нея гостилнички, питиепродавници и други “вкусни мероприятия” става притегателен център не само за гостите пътници, но и за кореняците старостоличани. Тя е и мястото, където се посрещат официалните гости на града и културните делегации, и така успешно става важна част от делничния и празничен живот на града.
Интерес предизвиква и строежът на гара кантон “Трапезица”. Малцина знаят, че първоначално тя се намира на около 200 метра от сегашното си местоположение по посока Горна Оряховица. Почти готовата постройка обаче внезапно потъва в льосовата почва, поради което е изместена на познатото ни място. Сградата, която ни е известна днес, е строена през 1923 година.
Натиснете върху наименованието на сградата за повече информация и снимки

Използвани са материали от в.Борба, на Тодорка Недева

 

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ