ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Надписът на Омуртаг върху колона в църквата "Свети 40 мъченици" във ВеликоТърново

Великият владетел Омуртаг остави задача с повишена трудност на българските историци. През IX век той посочи къде е погребан, но никой досега не е открил мястото. В църквата "Св. 40 мъченици" е следата към последното обиталище на Омуртаг. След падането на Търновград поробителите обръщат църквата в джамия. Но ето, че в поругания храм около деня на мъчениците, жена в бяло със златни коси излизала среднощ от олтара. Легендата за „бялата мома”, обикаляща нощем църквата „Св. 40 мъченици” и гробовете около нея, е свързана с мощите на св. Петка, съхранявани първо в тази царска църква. “Тя стояла там в безмълвно съзерцание като че се моли Богу – пише д-р Христо Даскалов. – Сетне запалвала светилник, обикаляла извътре джамията, спирала се на много места и коленопреклонно се отдавала на молитви. Подир туй вратата сама се отваряла и тя излизала на двора.." Докторът записва легендата през 1858 г., когато посещава Търново. Високообразован, той иска да огледа джамията. По време на игото обаче християни не могат да влизат в мюсюлмански молитвен дом. Случаят помага на Даскалов да престъпи закона. Жената на джамийския мютевелия ляга болна и той предлага услугите си на “французки врач”. Покрай лечението докторът намира сгода да влезе в бившата православна базилика. Пред него се извисяват шест каменни колони, три с паметни надписи. Едната е от цар Иван Асен, другата е от времето на Крум, третата е дело на Омуртаг.
Търновският надпис на Омуртаг представлява строителен надпис, издълбан върху колона от сиенит. Той гласи:
"КАНАС ЮБИГИ ОМОРТАГ, ОБИТАВАЙКИ В СВОЯ СТАР ДОМ, НАПРАВИ ПРЕСЛАВЕН ДОМ НА ДУНАВА И ПО СРЕДАТА НА ДВАТА ВСЕСЛАВНИ ДОМА, КАТО ИЗМЕРИ (РАЗСТОЯНИЕТО), НАПРАВИ НА СРЕДАТА МОГИЛА И ОТ СРЕДАТА НА ТАЗИ МОГИЛА ДО СТАРИЯ МИ ДВОРЕЦ ИМА 20 000 РАЗТЕГА И ДО ДУНАВА ИМА 20 000 РАЗТЕГА. САМАТА МОГИЛА Е ВСЕСЛАВНА И СЛЕД КАТО ИЗМЕРИХА ЗЕМЯТА, НАПРАВИХ ТОЗИ НАДПИС. ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА. НЕКА РОДЕНИЯТ ПО-КЪСНО, КАТО ГЛЕДА ТОЗИ НАДПИС, ДА СИ СПОМНЯ ЗА ОНОГОВА, КОЙТО ГО Е НАПРАВИЛ. А ИМЕТО НА АРХОНТА Е ОМОРТАГ КАНАС ЮБИГИ. НЕКА БОГ ДА ГО УДОСТОИ ДА ПРЕЖИВЕЕ СТО ГОДИНИ. " 
Първо трябва да се уточни, че КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ, както доказва отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА (КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел (владетел в Бога). ARXONTOS е еквивалентът на КАНАС- княз, владетел. Произходът на титлата КАНАС е неудобен както за нашите, така и за чуждите учени. Признанието, че думата е от палеобалкански произход ще запрати стотици томове историческа литература за вторични суровини и ще срине много авторитети. Това е една от причините до ден днешен да се спекулира със значението на титлата носена от нашите древни владетели. 
Официална историография предполага, че колоната е донесена отнякъде, за да бъде вградена в църквата. Заедно с нея се предполага, че е донесена и друга колона с пограничен надпис от времето на Крум от кастрон Редестo. Карел Шкорпил предполага, че двете колони на Крум и Омуртаг са донесени от Плиска, без да са били част от по-стара сграда, а свободно стоящи в триумфална площадка пред входа на двореца. Друга реликва, принадлежаща на Омуртаг е златният медальон, намерен при разкриване на жилище в северозападния склон на Царевец. Как и защо така всички тези артефакти от т.нар. езическо време са се озовали в Търново? Отговорът е много прост, но защо ли толкова време остава скрит от българина, а му се натрапват какви ли не теории. Непризнатата от историците Паисиева история дава точен отговор. Крум е бил знаменит с това, че е поставил царския престол в Търново: "Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол." За вторият търновски цар Паисий пише: "Вторият е търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Йоан. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. От Михаил-Йоан, първият благочестив цар, брат на Крун, който се кръстил в Търново, всички били благочестиви. От него се наченал и племето и родът на благочестивите български царе, както казахме. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил.. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/. В 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв. Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Йоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Йоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Йоан Шишман. Някои от прост род заграбвали българския престол, но никой от тях не се задържал. След известно време българските господари и войска ги изгонвали и пак поставяли на българския престол от царски род и племе - и до последния цар Шишман." 
А някои от всезнаещите все още се чудят защо търновските царе имат първо името Йоан/Иван, а после своето..
Паисий Хилендарски казва: " За този цар Михаил има несъгласие в летописите. Маврибур пише: "Мургатон прие кръщението." А Барон пише: "Богарис, но това име по гръцки е Воргарос." Не отгатнали как било името му преди кръщението, но просто писали Богарис. Затова в летописите стои различно". В “Зографска българска история”, написана през ХVІІІ век пише следното: “По Круна наста брат его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис. Он бе славен с победами и великомудър в делах..." 
От надписа на колоната виждаме, че Бог се употребява в чисто човешки порив, тъй като славният владетел Омуртаг при построяването на двореца му е бил християнин : "Нека Бог да го удостои да живее 100 г." Никой не може да оборва факта, че Омуртаг/Михаил/ не е бил християнин по много причини, но най-простата, същевременно и най-болезнената за антихристиянската теза - медальонът му. Езическите владетели не се изобразяват с корони и кръстове, при това ДВА! Единият на короната, а другият в ръката му. Въпросът за всеславната могила на Омуртаг вълнува поколения изследователи. Точното местоположение на построените от владетеля съоръжения е кодирано в Търновския надпис. Въпросът за всеславната могила (гробница) на Омуртаг вълнува поколения изследователи. Точното местоположение на построените от българския владетел съоръжения е кодирано в Търновския надпис. Карел Шкорпил, идва в България и започва работа като гимназиален учител в различни български градове. Започва да се преквалифицира в професионален археолог още като млад учител и решава да разгадае задачата на живота си, чието условие е зададено в Търновския надпис. Имайки предвид разтезите, той търси следи от град, отстоящ на такова разстояние от реката. Надписът сочи 20 000 разтега от стария и още толкова до новия дворец. По права линия ли обаче, или по тогавашните пътища? Самата мерна единица “разтег” е разтегливо понятие. Варира от метър и половина до над два метра. Когато умножим 20000 разтега по 2.10 метра примерно (такова количество метри съдържа един разтег през Средновековието), се получава точно 42000 метра или 42 километра. Шкорпил познава развалините при с. Абоба от 1887 г. и още оттогава мисли за отъждествяването им с някое историческо селище. Тези факти, съчетани със съвпаденията на разстоянието (40000 разтега) от Абоба до Дунав, помагат на Шкорпил да заключи, че развалините край с. Абоба всъщност са останките на Плиска. Провеждат се първите разкопки в Плиска през 1899 – 1900 г., които уж доказват тезата му. Той предполага, че това е стария дом на Омуртаг. Неизвестна обаче остава точката на картата, наречена всеславна могила. 
След като прочетохме обаче Мортагон/Михаил/ е бил търновски цар и знаем, че старият му дом не е Плиска, а Търново. На около 80-85 км. т.нар 40000 разтега е град Свищов, където на Чуката — висок хълм, почти в центъра на града има крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, със стръмни склонове, особено към Дунава и разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север. Пръв обръща внимание на свищовското „Кале“ Феликс Каниц, а по-късно го описва и К. Шкорпил. Хълмът е укрепен далеч в миналото. На около 150 м. югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът й е характерен за времето след 4 в. Около крепостта и по целия хълм в различно време, освен битова керамика от Второто българско царство и от османското владичество, били намерени множество византийски монети от края на Х в. до XIII в. и български монети от XIII—XIV в. Вероятно и двете стари църкви на Чуката, посветени на военните светци св. Димитър и св. Георги, водят началото си от Второто българско царство. Най-ранно сведение за свищовската средновековна крепост и града се намира в Хрониката на Нешри, която отразява турското завоюване на българските земи в края на 14 в. В нея откриваме, че Зищова (Свищов) е причислен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се разказва как Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската крепост и поискал войводата на Свищов да я предаде доброволно, но той отказал и се приготвил за бой, оказал упорита съпротива и се покорил едва когато му привършили припасите. 
Като предполагаме, че това е новия дом на Омуртаг остава да намерим неговата могила. Всеки може да види на картата, че средата на пътя се пада около Полски Тръмбеш. Като се има предвид, че изчисленията на разстоянията са правени съобразно старите римски пътища средата се пада около с. Каранци и с. Полско Косово. Историческите данни сочат, че именно от с.Каранци е вървял старият римски път от античния град Нове за Марцианопол, Никополис ад Иструм, Сексагинта Приста и Каранци е бил кръстопътят на пътищата. Има останки от римския път във всички посоки на землището на селото. Каранци е селище, основано от даките. Има интересни могили в района. Около селището е имало укрепено градище. Говори се, че има намерени старобългарски артефакти. Другият вариант е с. Полско Косово, в което има стара римска крепост, наричана от населението ”ГРАДИЩЕТО”върху скалното образувание под името "КАНАРАТА". Там са намерени два каменни кръста и римски монети. В околностите на селото са намерени и няколко стари могили. В Уикипедия пише: "И сега като се изкачим на Канарата и се оглеждаме във всички посоки, пред очите ни се открива прекрасна гледка, още повече, че тази местност, на която е разположено селото и неговото землище е било естествен кръстопът.. Тези стари пътища за времето са били с доста голямо стопанско значение. Свързвали са вътрешността на страната с дунавските пристанища Свищов и Русе." 
Пренебрегвайки старите български възрожденски истории на Паисий, на Христаки Павлович, на о. Спиридон и анонимната Зографска история, ние все повече се отдалечаваме от истинската българска история. А ето какво пише в Паисивата история за гръцките летописци: "Самият този Маврубир е написал: „Така казват гърците поради завистта и ненавистта, която имали към българите. Не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, накратко и противното писали, както им било удобно, за да не се срамуват, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък.“ Още в началото на XVII век Орбини е осъзнал една неоспорима истина, а именно, че не може да се разчита на гръцките летописци поради тяхната предубеденост. 
И накрая ще завършва с Паисиевите думи: "Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език; а за вас, които обичате да знаете и слушате своя род и език, написах да знаете, че нашите български царе, патриарси и архиереи не са били без летописни книги и кондики. Толкова години са царували и господствували на земята и са имали царски истории и архиерейски кондики, знания за всичко и за много български светци, жития и служби...От много други истории събрах за много време същественото, по-разпространих и съставих тази историйка. При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно."
източници: http://bulgaria365.infohttp://sparotok.blogspot.bghttp://www.svishtov.bg/
Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ