ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ - Потайностите на Търновград

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Потайностите на Търновград

Търновград е най-големият български средновековен град. Несъмнено най-големият си разцвет "преславният град Търнов" преживява като столица на Второто българско царство. От 1185 до 1393 г. на хълмовете Царевец, Трапезица, Девинград и Света гора и между тях се издига един от най-великолепните средновековни градове, образец за изграждането на средновековните градове в Европа изобщо, "втори . . . след Константиновия град". Изглежда, че във времето на най-значителното си разрастване, в него живеят над 50 000 души. Възможно е броят на обитателите му да е дори двойно по-голям, тъй като не са известни засега размерите на някои от кварталите, например, Девинград, които остават неразкрити все още. "Царствуващият град Търнов" е образец за съграждането на балканския средновековен град въобще. Много рано, още в зората на българското Възраждане, е силен интересът към търновските старини. Всъщност е сигурно, че споменът за величието на "славния град Търнов" (по думите на патриарх Евтимий) не е умирал никога, дори в мрачните столетия до началото на Възраждането. Първи руските учени Ю. Венелин (през 1830 г.) и В. Григорович (през 1844 г.) дават научни описания на старините в града. Г. С. Раковски и П. Р. Славейков възприемат търновската история като част от славното българско минало. През 1856 г. В. Берон прави първите археологически разкопки на Царевец, а две години по-късно Хр. Даскалов успява да документира най-важните надписи в средновековната ни история - на Омуртаговата и на Асеновата колона. Едновременно с възстановяването на българската държавност през 1879 г. търновчани основават и първото археологическо дружество.

  Първите археологически проучвания в старата столица

Жадни за исторически знания, два века по-късно българските учени и интелектуалци решават нагледно да изровят тайните на своите предци - средновековните столичани. А и след Освобождението почти целият интелектуален елит на България живее в Търново - все пак до последно обществените очаквания са били градът да бъде възстановен като столица. Главен инициатор и проучвател на Царевец става племенникът на д-р Петър Берон - д-р Васил Берон. С кирки и лопати д-р Берон и сподвижниците му се качват на върха на хълма. Освен че поставят началото на първите разкопки у нас, дейността им е успешна и скоро те потвърждават градските истории и народните предания - резиденцията на българските патриарси от Средновековието наистина е била на Царевец. Така историците по това време вече нямали основания да отричат съществуването на Патриаршията.

Българският Девинград

Откритието на д-р Васил Берон напълно съответствало на легендите, предавани от поколение на поколение, за местоположението на Патриаршията. Духовният дом на главата на църквата неслучайно бил на най-високото място - вдигнат е от цар Калоян, който пък бил повлиян от западното виждане за йерархията на властите. Така Патриаршията била оградена като замък, а разположението над царския дворец е ярък символ на върховенството на Божията власт над държавната. Намерен бил и надпис „ДЕВИНГРАД“, което свидетелства, че част от Царевец е бил наричан „Крепостта на Богородица“. Така, както е било в Константинопол и Киев. А това е много важно признание за ролята на страната ни в православния свят.

Фердинанд гони първите археолози

След като разкрили останките от патриаршеския комплекс, археолозите, предвождани от д-р Васил Берон, били изгонени от цар Фердинанд. Говори се, че през 1900 г. той нарежда да се почнат разкопки на Трапезица. Така в началото на XX век по покана от царя в Търново пристига френският археолог и египтолог Жорж Сьор. В това историческо време Сьор бил сравнително наблизо - ръководел френска археологическа мисия в Атина. Фердинанд назначава проф. Жорж Сьор от да ръководи разкопките. Той стъпил върху откритията на д-р Берон и подпомаган от български археолози, продължил с откритията на Царевец. Върхът бил ограден със стража и никой не е бил допуснат вътре. Слух се пуснало между Търновци, че са изкопани златни накити, сребърни съдове ,кръстове с брилянти и рубини, ценни старобългарски и византийски златни монети, и дори корона! Г-н Добруски, директор на Народния музей, по поръка на министъра на просветата - Вачов настоявал да посети разкопките,но не бил допуснат. Скоро след това бил уволнен! Неколко сандъци с намерените "неща" от разкопките били пратени в София. Преди години, в Лондон наследниците на починалия Фердинандов брат дават за продажба в акционерската къща " Sotheby's редки византийски и старобългарски български златни монети.  Ф. Успенски казва, че при проучванията на Ж. Сьор „... се преследвала целта за търсене на някакви предмети и щом надеждата не се оправдавала, оставяли разкритото място и преминавали към друго.”, като същият добавя, че „ ...трябва от душа да съжаляваме, че търновските старини не са вече под земята, където биха били на съхранение и биха могли да очакват по-щастливо разкриване.”

   През 1858 година в Търново се установил завършилият медицина д-р Христо Даскалов. Престоят му бил кратък, но изключително ползотворен – той описал и проучил паметниците на старата столица: направил едно сравнително пълно и точно описание на църквата ”Свети апостоли Петър и Павел”, на надписите и стенописите в нея, план и описание на руини в църквата ”Св. Димитър”, където бил запазен по-добре само олтарът?– обърнал внимание на стенописите в апсидата и славянските надписи върху по-ранните стенописи. Съобщава, че видял и основите на църквата ”Св. Иван Рилски·, която била в близост до ”Св. ап. Петър и Павел”. Насърчен от постигнатото, Даскалов събирал предания и легенди, свързани с църквата ”Св. 40 мъченици” и с манастира ”Великата лавра” – особен интерес предизвикало у него съобщението за някакви тайнствени, издълбани върху колоните надписи, още неразчетени.  Д-р Христо Даскалов е първият, успял да снеме надписите от колоните в храма през 1856г. Лекарят получил правото да влезе в храма, който тогава е джамия, защото излекувал жената на турския валия. ”Мъчно е – пише той – човек да обясни тези чувства, които обземат християнина при стъпването в тази джамия, която някога е била Велика лавра на православието!” Даскалов успял да направи преписи на Омуртаговия надпис и на надписа на цар Иван Асен II, изпратил ги на Гилфирдинг, който ги публикувал в Известията на Академията на науките – отделение за руски език и словесност, т. VII, в Петербург през 1859 г., а през същата година и самият Даскалов ги публикува в ”Открития в древний столице болгарской Тернове·. Надписите, открити от д-р Христо Даскалов, веднага привлекли вниманието на учените и станали важно градиво за българската история. Дейността му в Търново спечелила на Даскалов име на първооткривател на най-значимите търновски паметници и затова години по-късно Карел Шкорпил ще го нарече ”първий български археолог”.

С активно българско участие разкопките продължават от 1906 г., когато изследователят Моско Москов създава Търновското археологическо дружество- първото археологическо дружество в България. Според изтъкнатия краевед и общественик Моско Москов (1863 – 1947 г.) идеята се заражда у Марин Дринов и митрополит Климент (Васил Друмев) през далечната 1878 г. „току след нашето политическо освобождение”. Още тогава бележитите дейци смятат „да направят от Търново място, гдето да се събират всички старини, запазени от разрушение, и по тоя начин старата столица, сама най-скъпа и интересна старина, трябвало да стане средище, център на археологическата наука”. На 18 март 1879 г. с активното участие на д-р Васил Берон, Цани Гинчев и други известни търновски интелектуалци и общественици се основава Търновското археологическо дружество, което е и първото в България. След получения официален „благослов” на 2 февруари 1884 г. в църквата „Св. Константин” се провежда заседание, на което се избира управително настоятелство в състав: председател д-р Васил Берон, подпредседател Н. Бендерев, ковчежник Д. Атанасов и секретари Ив. П. Вакавчиев и М. Б. Сеизов.
Археологическото дружество във Велико Търново започва да издирва движими паметници не само от старата столица и околността, но и от „цяло Българско”. В тая връзка е и стремежът му за учредяването на спомагателни клонове (по същество дружества) и в други селища. Дружеството си поставя като приоритетна задача да събира материали главно чрез разкопки. В далечното минало обаче управниците не отделят нужното внимание и грижи на подобен род начинания, а средствата от събрания членски внос възлизат само на около 400 лева. С писмо от 2 октомври 1884 г. настоятелството на Археологическото дружество се принуждава да поднови исканията си към окръжния управител. Тоя път обаче то моли да му бъдат отпуснати само „10 търнокопа, 3 лопатки, 5 лопати и 5 колца”, които да се използват по време на разкопките и след това да се върнат. От Министерството на просвещението ръководството на дружеството иска 20 000 лева, но получава само 600. Разкопките продължават по-малко от два месеца (септември и октомври) и спират поради липса на средства. По същата причина се осуетяват плановете на настоятелството за разкопаването на Къзхисар (Момина крепост), на „цялата повърхностна местност на толкова славния столичен град Трапезица”, както и на други в и извън Велико Търново обекти. Идеята на родолюбците джамията на Царевец (по това време военен склад) да се използва за експониране на движимите паметници на културата не се подкрепя от общината, Министерството на просвещението и Военното министерство. Находките се съхраняват в дома на д-р Васил Берон, но на 18 май 1901 г. са унищожени от избухналия в него пожар. По тоя повод с много мъка и огорчение Моско Москов пише: „...Ако се отпуснеше джамията, ние днес щяхме да имаме хубав, богат и ценен музей на Хисаря.” Първото българско археологическо дружество води активен живот до януари 1885 година, след което, според Моско Москов, „умряло, както мрат всички културни дружества у нас от парична анемия или от икономическо малокръвие”. Дейността му се възобновява 20 години по-късно благодарение усилията на Моско Москов, Н. Марков, Г. Козаров и други изтъкнати радетели за съхраняването на нашето минало. Прочетете още за Моско Москов
, един от най-компетентните познавачи на миналото на Търново.

Археолически проучвания

От късната старокаменна епоха (40-10 хил. пр. н. е.) са първите свидетелства за обитаване на района на Велико Търново. През късната каменномедна епоха селище има и в централната част на хълма Трапезица. Следи от тракийско селище от края на ХIII в. пр. н. е. са разкрити при археологическото проучване на хълма Царевец, в Асеновец и на Трапезица. Животът в него е прекратен малко след римското нашествие.

Когато през първата половина на V в. Никополис ад Иструм губи градския си облик, на отстоящия само на 18-20 км. хълм върху хълмовете Царевец и Девинград се изгражда мощна крепост. Тези данни се свързват със сведенията на античния историк Йорданес, който споменава за "Никополската област в подножието на Хемус" (дн. Стара планина). Мнозина учени са на мнение, че тогава градската администрация от Никополис ад Иструм се пренася в здравата твърдина на Царевец. Тогава приставката "...ад Иструм" (на Дунав) се променя - "...ад Хемум" (на Стара планина). В подкрепа на тази теза е фактът, че при строежа на крепостта на Царевец са употребени много детайли от стария римски град. След столетия българите използват високо запазените стени и изграждат през ХII-ХIV в. своята столица Търновград. Природнозащитеният хълм Царевец е допълнително укрепен с дебела каменна стена. Център на новото градско устройство са църквите и епископският дворец. Големи обществени сгради и жилища са в услуга на многобройното градско население. Множество данни има за добрата организация на обществения живот на Девинград. Хълмът Трапезица не е обитаван по това време.

Вероятно при управлението на хан Крум (803-814) възниква старобългарско укрепление и селище на хълма Царевец и под него, в Асеновец. Две находки - златният медальон на хан Омуртаг от Царевец и Омуртаговата колона с прочутия надпис, който завършва с "Човек и добре да живее . . ." , са пряко свързани с името на Крумовия син. Откриването им в средата на паметници от времето на Второто българско царство все още не е обяснено задоволително. През ХI-ХII в. селището се разраства. Обитава се вече и хълмът Трапезица и мястото, около по-късната църква "Св. Димитър".

Археологическите разкопки на Царевец започват през 1886 г. от чешкия учен Карел Шкорпил и продължават през 1893 и 1900 г., но липсата на система и организация им придава частичен характер. След 1905 г. предприетите разкопки от възобновеното археологическо дружество в Търново се извършват частично и с прекъсване поради липса на средства. През 1930 г. са направени разкопки, които предшестват възстановяването на Балдуиновата кула. През 1932-1934 г. е реставрирана първата порта от главния вход, а през 1935 г. е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и Трапезица.  След 1946 г. започват системни археологически проучвания на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 и 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец. Създаденият през 1974 г. филиал на Археологическия институт към БАН започва цялостно проучване на вътрешната крепост на Царевец. В резултат на разкопките вече е натрупан огромен археологически материал, на базата на който могат да се правят по-точни изводи и заключения, отнасящи се до градоустройството и архитектурата, крепостната система, материалната и духовната култура и социалната структура на населението. Укрепителната система на средновековната крепост Царевград-Търнов е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм, и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец, дебела 2,4 м, а на някои места стигаща до 3,6 м, има бойници и кули. Тя е проучена главно от 1958 до 1963 г. Установи се, че в строителството и са съществували три периода: първи, отнасящ се към ранновизантинската епоха с най-ранните строежи, датирани към началото на V-VIв.; втори - към първата половина на XII в., значително преди 1185 г.; трети - вероятно към XIII в., тъй като през периода на Втората българска държава околовръстната крепостна стена търпяла чести поправки и разширения, които непрекъснато я преобразявали.При археологически разкопки през 1977-1978 г. в кв. "Асенов" около църквата "Св. Четиридесет мъченици" се откри крепостна стена покрай реката, дебела 2,7 м, с бойни кули към Янтра и една кула кладенец.В крепостта на хълма Царевец можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най-западната част на хълма. Изграден е върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоръжение. Макар и естествено труднодостъпен, входът бил снабден с три последователни порти. Пред първата порта над Сечената скала имало дървен подвижен мост, запазен до 1864 г., и бойна кула над портата. Възстановена е без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх. Александър Ращенов. Втората порта се намира на 18 м след първата, където са установени основи на четириъгълна кула, запазени до 1910 г. Третата порта на главния вход се издигала на 45 м след втората и съществувала до 1889 г. Тя била изградена върху основите на по-стара порта от крепостната стена от I-VI в. Третата порта е реставрирана през 1971 г. Вторият вход на крепостта Царевец е Малката порта (Асеновата) на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, Трапезица и Новия град. Над Малката порта се издигала кула на два етажа. Вратата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975 г. Северно от югоизточната бойна кула се намирал третият вход за крепостта - Френкхисарската порта. Тя служела за връзка с квартала на франките, към който водел широк 2,5-метров път, запазен до 1910 г. В югоизточния край на крепостта Царевец - най-лесно достъпното място на хълма - се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта, и голямо водохранилище до р. Янтра. Тази кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула. Реставрирана е през 1930-1932 г. по проект на арх. Александър Рашенов.

На 700 м от главния вход в северна посока, там, където се събират източната и северозападната крепостни стени, хълмът Царевец завършва със силно издадена над Янтра скала, известна като Лобна скала. От нея през ХI-ХIV в. били хвърляни в Янтра предателите на родината.Укрепеният средновековен град на хълма Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания са открити още над 370 жилищни и стопански сгради, 22 църкви(4 от които са ранновизантийски) и 4 манастирски комплекса. Освен представителите на феодалната класа - царе, боляри и духовенство - на Царевец е живяло и многобройно обикновено население, което обслужвало феодалната класа. Една част от него са били занаятчии, търговци, земеделци. Затова свидетелстват големият брой жилища и стопански постройки около царския дворец, Патриаршията, на северозападния и източния склон. Приблизителният брой на населението на Царевец през XII-XIV в. е 3000 - 3200 души. При застрояването на хълма се забелязва градоустройствена мисъл при изграждане на отделните части. Различават се няколко квартала, от които най-типичен по своя вид за Царевец е кварталът около Патриаршията. Неговите сгради са гъсто прилепени една до друга и една над друга, групирани около 3 църкви. Българските жилища са няколко типа - малки, каменни надземни жилища и двустайни или многостайни къщи на един или два етажа. Голямото болярско селище (северно от двореца) е оформено като самостоятелен архитектурен ансамбъл. Манастирските комплекси, от които най-характерни са тези около югоизточната кула и при Лобната скала, са строени с вътрешен двор и сгради, обединени от манастирската църква. Входовете на крепостта и околните и градски части са свързани с оформена улична мрежа. Централната улица свързвала главния вход с царския дворец. Тя се разклонявала на две: към Малката порта на Новия град, неговите църкви и манастирски комплекси, и към Лобната скала. Друга улица минавала покрай източната крепостна стена и свързвала южния вход на двореца със сградите в югоизточната част на Царевец. От главния вход голяма улица водела покрай южната крепостна стена през квартала около Балдуиновата кула към Френкхисар. Независимо от гъстата застроеност на хълма са оставени места и за малки площади - северно от двореца и източно от третата порта. Археологическите разкопки на Царевец дадоха възможност основно да бъдат проучени двата самостоятелни архитектурни комплекса - царският и патриаршеският дворец. Царският дворец такъв, какъвто е достигнал до нас, е строен на няколко етапа: първи - в края на XI в. или началото на XII в., когато върху основите на ранновизантий ските сгради съществувал болярският дом на Асеновци. След въстанието срещу византийците той бил преустроен в дворец, унищожен покъсно от пожар; втори - през XIII в., когато по време на царуването на Иван Асен II дворецът бил възстановен в източната и западната половина и били извършени разширения; трета - през XIV в., когато по време на царуването на Иван Александър била преустроена представителната сграда. Дворецът на българските царе съществувал на Царевец по време на целия двувековен период на възстановената българска държава. При падането на Търновград под турско робство на 17 юли 1393 г. той бил опожарен и разрушен. Археологическите разкопки на двореца вече са приключени. Част от откритите уникални образци от средновековните художествени занаяти - златарство, грънчарство, каменоделство, гравьорство и др., са показани в археологическата експозиция "Велико Търново - столица на България - ХII-ХIV в."

Българската патриаршия. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 3000 кв.м. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна - подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули. Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и служебните помещения. В централната част, на най-високото място, се извисявала патриаршеската църква "Възнесение Господне". Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи - в началото на XIII в. като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод, и втори - през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството и в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени, и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи.  

Хълмът Трапезица Това е втората по значение крепост в столицата Търновград, наричана през XII-XIV в. "славният град Трапезица". Разположен е на десния бряг на р. Янтра, на запад от Царевец. Живописното и местоположение и естествената и укрепеност определят нейното значение в живота на столицата. За Трапезица са запазени повече писмени сведения в средновековните извори. Хълмът е свързан с най-ранните прояви на българските владетели от тази епоха - построяването на църквата "Св. Димитър" от братята боляри Петър и Асен в подножието на хълма, пренасянето на мощите на св. Иван Рилски по заповед на Асен I през 1195 г. и полагането им в манастир, намиращ се на самия хълм, както и пренасянето на мощите на Гавраил Лесновски от българския владетел Калоян в църквата "Св. Апостоли" на същия хълм.  Непосредствено след Освобождението по време на Временното руско управление Марин Дринов, професор в Харковския университет и комисар по просветата в свободна България, заедно с д-р Васил Берон, председател на току-що основаното в Търново археологическо дружество, правят първите разкопки именно на Трапезица. При разкопките (1879-1884 г.), извършени от археологическото дружество в Търново, както и при тези от 1900 г., направени от френския археолог Жорж Сьор, са открити основите на 17 църкви и други сгради. В много от тях са запазени фрагменти от стенописи. В книгата си "Археологически и исторически изследвания" д-р Васил Берон е оставил сведения за резултатите от разкопките. При тях и в по-късни почиствания на хълма са открити материали от ХII-ХIV в. - керамика, златни, сребърни и бронзови украшения и накити, оръжие и части от военно снаряжение, монети и др. Хълмът Трапезица съшо е бил укрепен с яки стени, следващи скалния венец над Янтра. На отделни места, както при крепостната система на Царевец, те са били усилени с напречни стени. План на Трапезица след разкопките на Ж. Сьор, заедно с всички разкрити църкви, направили инженерите от търновския технически участък П. Абаджиев и Р. Михайлов. В периода 1903-1904 г. В. Димов, команидирован художник-реставратор на Народния музей – София, извършва описание на църквите и изработва графична документация на запазената живопис и маслени копия на платно. План и описание на Трапезица прави К. Шкорпил в обширната си студия „План на старата българска столица – В. Търново”, като обръща особено внимание на укрепителната система. Прочетете още: www.trapezitsa-sever.info

Хълмът Момина крепост Той се развил заедно с Царевец през V-VI в. като значителна ранно византийска крепост. Намерени са следи от крепостни стени, порти, кули, големи ранновизантийски постройки, водопровод и резервоар, колони, мраморни плочи с надписи, много монети и друг археологически материал. Хълмът не е цялостно проучван. Разкопки са правени през 1943, 1959-1962,1963 г. Данните от тях свидетелстват, че в подножието на западния склон на хълма Момина крепост през XIV в. е създаден квартал на средновековния Търновград, който вероятно възникнал като "разширение на долния град". Жилищата са полувкопани - свидетелство, че тук е битувало най-бедното население, извън крепостните стени на столицата Търновград.

Хълмът Света гора Особено място в историята на средно-вековната българска столица заема хълмът Света гора. Издига се на юг от Царевец. През ХII-ХIV в. е културен и духовен център на целия европейски югоизток. Наречен е така по подобие на Атонската Света гора. След възстановяването на Българската патриаршия по време на Иван Асен II тук се построяват няколко манастира, най-големият от които е "Св. Богородица Одигитрия" (Пътеводителка). Манастирът е съборен след падането ни под турско робство. Следи от него са намерени през 1937 г. при прокарване на път и след 1960 г., когато са открити две монашески скулптурни глави. Тук известно време е живял Теодосий Търновски, основоположник на прочутата Търновска книжовна и живописна школа. Дейността на търновската книжовна школа отбелязва втория "златен век" на българската култура, надхвърля пределите на България и оказва влияние върху развитието на книжовността в Русия, Румъния и Сърбия. Вероятно тук са написани Четвероевангелието на Иван Александър, Манасиевата хроника, Александрията, Троянската притча и др. Видни представители на Търновската книжовна школа са Киприан, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Пръвослав и др. Епиграфски паметници от ХII-ХIV в. показват, че и обикновеното население е било грамотно.

Източници: http://read-travel.eu, http://www.strannik.bg, http://veliko.info, http://www.segabg.com, статия на Иван Петрински, http://www.borbabg.com, статия на Т.Недева

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ