ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Потайностите на Търновград-археология

ЗЛАТКА ГЕНОВА

Из книгата "ЦАРСТВАЩИЯТ ГРАД ТЪРНОВ"

Археологически проучвания
Най-ранните писмени свидетелства за града са свързани с освободителното движение на Асеневци, довело до възобновяване на българската държава и утвърждаване на Търновград за държавно средище на българите. Средновековните автори обикновено споменават града във връзка с важни събития от политическо и религиозно естество. Между другото те едва загатват и за външния облик на «царствения град на българите», за несравнимото му местоположение и природна хубост, големина и многобройно население, здрави укрепления и прочути царски и църковни сгради.
По-конкретни са две описания от 40-те години на XVII в.: едното в «Описание на Румелия и Босна» на известния османски историк и географ Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа, а другото в доклад на българския католически епископ Петър Богдан Бакшев до Конгрегацията за пропаганда на вярата при Римската църква. По-обширно и подробно е съобщението на Петър Богдан. Когато на 20 септември 1640 г. той посетил града, от трите крепости на някогашната столица била запазена само средната и най-голяма от тях (Царевец). В крепостта той видял полуразрушените порти на главния вход, увенчани горе с кули, подвижния мост пред първата порта, стените на царския дворец с вградени в тях римски надгробни плочи, а на най-високото място «половината от много висока камбанария» на патриаршеската църква. През 1830 г. градът бил посетен от руския учен Юрий Венелин. В ръкописния му дневник са запазени кратки бележки за Търново, за неговото наименование, местоположение и църковни постройки. Според него старият град бил разположен върху три възвишения: едното, наричано от турците «Исар» (Царевец), другото «Шишман-исар», където още стърчали стените на огромен кралски дворец (Трапезица) и «Къз-исар» или «Девичи дворец», където също имало кралски дворец (Момина крепост); в подножието на исарската крепост се разполагал «Френкисар» («жилище или замък на европееца»). Интересно е предположението на Венелин за местонахождението на царския дворец, изградено вероятно въз основа на местни предания и разкази на стари хора. Впоследствие, както ще видим по-долу, то било защищавано и от други изследователи на старата ни столица. Десетина години по-късно (1844) известният руски славист Виктор Григорович споменава само за две търновски църкви, превърнати от турците в джамии — «Св. Четиридесет мъченици» и «Св. Параскева».

В годините след Кримската война ведно с развитието на историческата наука се проявява истинска страст към издирване и обнародване на археологически паметници. На страниците на възрожденския ни печат се появяват стотици съобщения за старинни крепости, пътища и надписи, ръкописи и находки на ценни вещи. През 1856 г. в Търново се установил племенникът на д-р П. Берон — д-р Васил х. Стоянов Берон. Още същата година той обходил Трапезица, влизал в църквите «Св. Петър и Павел» и «Св. Димитър» в Асенова махала, с голям страх успял да посети и старата търновска крепост Хисарят, населена по това време само с турци (Царевец). На следващата година с разрешението на турския управител той проникнал и в две джамии, за които още преди идването си в Търново знаел, че са стари християнски църкви («Св. Четиридесет мъченици» в Асенова махала и «Св. Параскева» на Царевец). Тридесет години по-късно в част първа на своите «Археологически и исторически изследования» Берон обнародвал впечатленията си от първия досег с търновските старини. На Трапезица, сред високо стърчащи зидове и купища камъни, той видял няколко ями, които народното предание свързвало с порутени от турците християнски църкви. През 1856 г. иманяри разкопали една от ямите и открили старинна църква, която по нареждане на турските власти веднага била затрупана. Издадената от турския управител забрана за разкопки попречила на Берон да проучи още тогава Трапезица и да «извади на бял свят» старинните ѝ паметници. Берон заварил църквата «Св. Димитър» почти напълно разрушена. Само в олтара и личали два слоя живопис: горният е гръцки надписи, а долният «с изображения на светии и чисто български надписи». В Хисарят той влязъл по подвижния мост, поддържан от дебели синджири, заловени в горния си край за дебела дъбова греда. Била запазена и макарата, посредством която се вдигал мостът, захваната в каменния градеж над прохода на входа.

Първите описания на средновековните черкви в Търново са направени от д-р Христо Даскалов, установил се тук две години след В. Берон (1858). Най-напред Хр. Даскалов посетил «Св. апостоли Петър и Павел» и «Св. Димитър» в Асенова махала. Заснел плана и описал подробно разположението на църквата «Св. Петър и Павел», градежа и състоянието ѝ, колоните в наоса, стенописите и надписите по тях. В олтара на «Св. Димитър» той открил по-стара живопис със славянски надписи, от които също снел копия. Повлиян от местни предания и от онова, което видял, Хр. Даскалов говори за варварското унищожение на много християнски църкви (между тях поставя патриаршеската църква «Възнесение Господне», за която знаел от руски летописи, и «Св. Петка» на Царевец, превърната от турците в джамия). В стените на представителни турски постройки (джамии, бани и др.) той видял средновековни релефи, от които особено впечатление му направило издълбаното върху мрамор «Кръщение Господне». Слушал чудни разкази и предания за превърнатата от турците в джамия църква «Св. Четиридесет мъченици» и за тайнствените знаци, запазени в нея. Хр. Даскалов успял да проникне в джамията. Без да е специалист, за кратко време с голяма точност той направил окомерен план и описание на църквата и сградите около нея, подробно и точно измерил и заснел надписите на двете колони (на Омуртаг и на Иван Асен II) и на една надгробна плоча, която намерил в олтара. Освен това ценно за българската история откритие Хр. Даскалов съобщава любопитния факт, че в църквата имало стара библиотека, унищожена няколко години преди неговото посещение. Същата година Даскалов изпратил копие от надписите на А. Хилфердинг, който ги обнародвал в началото на 1859 г. За своите открития в старата българска столица Даскалов уведомил и руския учен О. М. Бодянски. Писмото му в размер от тридесет страници и приложен план било отпечатано в Москва през 1859 г. под наслов «Открития в древней столице болгарской Тернове». Със съобщението на Хр. Даскалов за направените открития в старата българска столица търновските старини станали известни на тогавашния научен свят.
Почти по същото време надписите стават достояние на българската общественост посредством публикациите на П. Р. Славейков (Четири паметники, Български книжици, VII, 1859, кн. I) и Г. Ст. Раковски (Няколко речи о Асеня Първому великому царю Болгарскому и снну му Асеню Второму, Белград, 1860). В писмо до Раковски от 25 юни 1858 г. той споменава за големите «пагуби и гонения», които е претърпяла археологията в Търново. През следващите години Славейков ревностно събирал сведения и дори се готвел да издаде история на Търновския край, но не могъл да го стори. Няколко месеци след освобождението на града Славейков пръв прави опит да организира «малки разкопавания» на запазените старини. Липсата на средства и съдействие от страна на местните власти осуетила намерението му.

В продължение на петнадесет години (1860—1875) унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц, който се интересувал преди всичко от архитектурни и художествени паметници на античността и средновековието, многократно обходил Дунавската равнина и Стара планина. Преди посещението си в Търново през лятото на 1871 г. той изпратил писмо до чешкия историк К. Иречек с молба да му събере исторически сведения за града. По описанието на Иречек той тръгнал да дири старинните паметници на Търново, но онова, което видял, не оправдало очакванията му. От великолепните някога сгради по Царевец и Трапезица не било останало почти нищо, а онова, което случайно се запазило, не можело да даде представа за облика на старобългарското изкуство. В Асенова махала Каниц посетил църквите «Св. Петър и Павел», «Св. Димитър», «Св. Богородица» и превърнатата в джамия църква «Св. Четиридесет мъченици». За нея Каниц знаел, че е строена от Иван Асен II, но по запазените останки не могъл да отдели двете култови постройки и да разбере, че джамията всъщност е преустроена църква. Според него единствените автентични останки от старата църква и големия манастир около нея били великолепните капители, служещи за бази на колоните в южната галерия, и колоните с надписи във вътрешността на джамията. Каниц смятал, че църквата «Св. Петър и Павел» е някогашната патриаршеска църква, въпреки че се съмнявал в това си твърдение поради малките ѝ размери. В описанието на плана той допуснал грешки, не е точна и рисунката на интериора. Според останките от живопис, принадлежаща към горния слой, Каниц не се съгласил с датировката на църквата «Св. Димитър», дадена му от Иречек, и отнесъл построяването ѝ най-рано в края на XIV в. Каниц не дава план на «Св. Богородица», но е оставил рисунка на част от външната украса на една от страничните фасади и следното описание: «Чрез различни комбинации на тухлени и каменни късове, които е употребил, нейният строител е направил твърде ловко една извънредно силно въздействуваща и разнообразна украса.» Неговата рисунка представлява част от псевдоконструктивна ниша, чийто тимпан е украсен с ромбове от тухли. Над архиволта, граден с клиновидно дялани камъни и тухли, се вият в полукръг редове от глинени панички и розетки, ограничени встрани от тънки тухли. Каниц описал впечатленията си от търновските старини във втория том на «Дунавска България и Балканът», отпечатан в Лайпциг през 1879 г. В единадесетата глава на поредния трети том — «Старо-българско-византийски архитектурни паметници», която се счита за първата история на старото българско изкуство, той отбелязва, че религиозните паметници на България и «главно църквите в Търново» свидетелствуват за силното влияние на византийското изкуство върху старобългарското; влияние, което може да се проследи от VI в. насетне.
Съобщенията на Хр. Даскалов, Ф. Каниц и К. Иречек всъщност са само напомняне за търновските старини, което трябва да подготви по-нататъшните занимания с тях и същинското им проучване. Необходимо бе по-широк кръг от просветени хора и преди всичко българи да осъзнаят тяхното значение, за да положат истинското начало на разкриването и опазването им. В своите «Археологически и исторически изследования» В. Берон свидетелствува, че «имало хора, които били уверени, че в Търново и околностите се намират драгоценни исторически паметници, които могат да осветят нашата история, затова се заели. . . да уреждат археологическо дружество». На 18 март 1879 г. (ст. ст.) в Търново било създадено първото Археологическо дружество в Княжество България. Целите на дружеството най-ясно проличават в устава му, изработен през м. май с. г. по инициатива на М. Дринов и с дейното участие на В. Берон, Ц. Гинчев и др. търновски граждани. Член II на устава гласи: «Целта на това дружество е да издирва всячески разновидните старини, които би се намерили в града Търново, в околността му или въобще в цяла България и да събира и приема тия старини и да ги варди в едно определено място.» През същата година в Търново били проведени първите археологически разкопки в княжеството. С помощта на две роти войници В. Берон разкопал в североизточната част на Трапезица две сгради, от които едната вероятно е кула с прилежащите ѝ постройки, а другата малка църква. През 1884 г., след като Министерството на просвещението най-после утвърдило предложения устав, управителното настоятелство под председателството на В. Берон решило да поднови разкопките на Трапезица, като обхване целия хълм. Същевременно дружеството имало намерение да проведе системни разкопки в местността Хисарят, околностите на Търново и на Къзхисар. Липсата на средства осуетила плановете му. През есента на същата година (септември и октомври) в продължение на месец и половина В. Берон разкопал е десет наемни работници голяма църква в североизточната част на хълма. Там според преданието имало «царска църква». Въз основа на писмени сведения разкопвачът предположил, че това е църквата «Св. апостоли», в която лежали мощите на Гаврил Лесновски. За  резултатите от извършените разкопки Берон изпратил подробно изложение до министерството, в което описал плана и стенописите, на църквата, съобщил за откритото близо до северния вход на наоса каменно изображение на архангел Михаил. На базата на откритото той отново предложил да се разкопаят «системно и с научни средства» Трапезица, Хисарят и Къзхисар. Ведно с провеждането на археологически разкопки дружеството популяризирало в княжеството идеята за създаване на археологически дружества, за събиране и опазване на старините. Благодарение на усилената събирателска дейност то разполагало със сбирка от интересни предмети и описания на паметници не само от Търново и околностите му, но и от по-отдалечени селища. Настоятелството многократно молило местните власти и министерството да му бъде дадена джамията на Царевец за музей. Отново молбите му останали без последствие. Просъществувало в годините на ожесточени политически борби, които отвличали вниманието не само на управниците, но и на широки слоеве от градското население, лишено от материална и най-елементарна морална подкрепа, дружеството прекратило дейността си в началото на 1885 г. Шест години по-късно (1901) изгоряла и къщата на В. Берон, където дотогава се съхранявала музейната сбирка. Разкопаните църкви били изоставени, зидовете и стенописите силно пострадали, а някои находки, открити в тях, безследно изчезнали. Интересно би било да се узнае защо дейците на първото Археологическо дружество предприели най-напред разкопки на Трапезица. През дългите години на робството, та чак до освобождението на града Царевец бил населен само с турци. Българите трудно прониквали там, но и дори да влезели, не виждали нищо друго освен една малка джамия и турски къщи. Напротив, на съседния безлюден хълм Трапезица до късно стърчали руините на стари постройки — свидетели на славното минало на престолния град. Вероятно по тия причини в народната памет постепенно се заличил споменът за «прочутите царски и църковни сгради» на Царевец. Сам В. Берон свидетелствува, че когато дошъл в Търново, никой от старите хора не помнел някога патриаршеският и царските дворци да са били на Царевец. Всички говорели, че на Трапезица са били палатите на българските царе, боляри и велможи. Заради това Берон отхвърлил твърдението на Иречек за местонахождението на царските дворци и патриаршеската църква и в «Археологически и исторически изследования» убеждава, че «ако и да се е називавала резиденцията им Царювиц, то без друго е била Трапезица».
След освобождението на България К. Иречек отново се връща към търновските старини. По време на близо петгодишния си престой в България (1879-1884) той на два пъти посетил Търново: през септември 1880 т. и през юли 1884 г. Интересни подробности за бита, народностния състав и състоянието на старините в града той научил от търновеца М. Сарафов. В «Пътувания по България» (публикувана в Прага през 1886 г.) той описал историята на търновските паметници — Царевец, Трапезица, църквите в Асенова махала («Св. Димитър», «Св. Петър и Павел» и «Св. Четиридесет мъченици»), отбелязал подробности за плановете на сгради, за украса по фасадите, запазени стенописи и надписи по тях. За състоянието на търновските старини той пише: «Стари паметници на повърхността на земята се забелязват малко. При все че сега може да се направи що-годе за тяхното откриване, към такава деятелност едва ли е турено скромно начало; в освободена България имат в наше време други грижи, отколкото да разкопават основите на стари сгради и надгробните камъни на прадедите. . . Нито на местните старини се обръща особено внимание, при все че старецът д-р В. Берон е залягал много за основаването на местно археологическо дружество, което тук ще бъде тъкмо на своето място.»
Към края на миналия век интерес към търновските старини проявил и друг чешки учен — Карел Шкорпил. За първи път той посетил Търново през 1886 г., след което учителствувал в града от 1891 до 1894 г. През 1893 г. той дал рапорт до княз Фердинанд, в който описал състоянието на търновските старини. Към рапорта били приложени 37 таблици със снимки, скици и рисунки и проект за разкопки. Във връзка с предложението за разкопки Шкорпил изработил нов, по-пълен план на старинното Търново, който по-късно допълнил и обнародвал през 1910 г. в кн. I на Известията на Българското археологическо дружество в София под заглавие «План на старата българска столица В. Търново». Оттогава са изминали повече от 70 години, но този план и до днес се използува от всички изследователи на старата ни столица. Всъщност в тази статия Шкорпил дава само една схема на план, но ценното в нея са описанията на отделните части на някогашното Търново — Момина крепост, Царевец, Трапезица, Асенова махала и Френкхисар. Въз основа на запазени градежи и открити находки Шкорпил предположил, че западната и средната част на хълма Момина крепост са били укрепени още в римско време, а най-високата му източна част — по време па Второто българско царство. Подробно описал крепостните съоръжения на Трапезица и на най-главната крепост на средновековния град — Царевец. При третата порта на главния вход на Царевец той различил три периода на градеж, за най-ранния от които-пише: «Тези остатъци принадлежат на първата българска епоха в Търново, в която виждаме сходство на материала от подобни постройки в Абоба, Преслав и при римските постройки в околността.» В плана на Царевец той е отбелязал патриаршеската църква «Възнесение Господне», царските дворци северозападно от нея и една малка църква, открита по югозападния склон на хълма при копане на основи за гимназия. В Асенова махала, която според него е била укрепена от напречните зидове, спускащи се от Царевец и Трапезица, тон споменава за три стари къщи в подножието на Трапезица и за църквите «Св. Петка», «Св. Георги», «Св. Димитър», «Св. апостоли Петър и Павел», «Успение Богородично» и «Св. Четиридесет мъченици».
На основата на направения от Шкорпил рапорт през 1900 г. княз Фердинанд поверил разкопаването на търновските старини на французина Жорж Сьор, специалист по антична археология. Разкопките продължили и през 1901 г. обхванали Трапезица и най-високата част на Царевец, наричана Чантепе. На Трапезица били разчистени основите на още 14 църкви, а на Царевец — основите на патриаршеската църква. Северно от нея открили много гробове от некропола на джамията, а под тях попаднали на отделни зидове, принадлежащи вероятно на постройките на царския дворец. За тия разкопки бегло споменават К. Шкорпил, инж. П. Абаджиев, който заедно с Р. Михайлов направил архитектурно заснемане на разкритите обекти, и авторите на «Пътеводител на град Велико Търново и околността му». От запазените архивни документи се вижда, че разкопките се извършвали тайно и до тях не се допускали нито тогавашните български учени, нито търновските граждани. Документацията на разкопките била отнесена във Франция, поради което и до днес резултатите от тия проучвания остават неизвестни за българската археологическа наука. От Търново били изнесени и много от находките, които според рапорта на тогавашния полицейски управител били «гордостта на България от старо време». За методиката на извършените разкопки Б. Дякович свидетелствува: «Разкопките не се вършат по известен план, ами са разпръснати на цели километри. . . Мене ми се случи за първи път да видя подобни безразборни разкопки, та затова изнесох впечатление, че тук се работи с чисто спекулативна цел, че не се разкопава по известна система, както това става например в Италия и Гърция, ами се разравят само най-важните места, за да се извлекат най-важните неща, а останалите да се зъхвърлят завинаги.» За тия разкопки видният византинист и директор на Руския археологически институт в Константинопол — Ф. И. Успенски, отбелязва следното: «Общото впечатление е такова, че се е преследвала целта за търсене на някакви предмети. Щом като надеждата за разкопки не се оправдавала, оставяли са разкритото място и са преминавали към друго. . . Трябва от душа да съжаляваме, че търновските старини не са вече под земята, гдето биха били на съхранение и гдето биха могли да очакват по-щастливо разкриване.»
През 1903 г. Министерството на народното просвещение командировало в Търново В. Димов, за да направи копие на един от стенописите в църква № XIII. Възползувал се от това, Димов успял да заинтересува министерството, за да направи копия и на останалите стенописи по трапезишките църкви. По-късно той изложил наблюденията си в обширна студия «Разкопките на Трапезица в Търново», публикувана в кн. V на Известията на Българското археологическо дружество в София. В нея той разглежда местоположението на хълма, описва крепостните съоръжения и споменава всичко, писано дотогава за Трапезица. Подобно на В. Перон той предполага, че Трапезица е била най-важната крепост на града и заради това братята Асен и Петър я определили за свое седалище. Когато в чертите на града бил включен и отсрещният хълм Царевец, старото наименование на селището постепенно започнало да се замества от новото — «Търново». В. Димов подробно описва разкритите църкви, особеностите в ориентацията им, начина на градеж и стенописите. Повечето от църквите според него повтаряли плана на «Св. Димитър» и само три от тях принадлежали към по-сложен архитектурен тип (№ III, VIII и XIV). Той отбелязва и една подробност при оформянето на допълнителни входове на църквите: разположените в северната половина на хълма имат втори вход от север, а в южната половина —-на южната си стена. Тази особеност Димов обяснява с разрастването на крепостта, появата на нови входове и прокарването на улици към тях. Въпреки малките размери, наличието на ктиторски изображения в някои от църквите и на гробници в притворите на почти всички Димов определил църквите като обществени.
Интерес към търновските старини проявил и Ф. И. Успенски. Статията му «О древностях города Тирнова», публикувана в кн. VII на Известията на Руския археологически институт в Константинопол от 1901 г., е резултат на двукратно пребиваване в Търново (през пролетта на 1899 и есента на 1900 г.). В нея той разглежда някои неизследвани дотогава страни на търновските паметници и преди всичко на църквите в Асенова махала. Пръв сред изследователите на църквата «Св. Четиридесет мъченици» Успенски прави копие, превод и обстоен палеографски и езиков анализ на надписа на Омуртаг и подчертава, че той би могъл да служи за образец при четенето и тълкуването на старобългарските надписи от първата половина на IX в. Анализирайки надписите върху стенописите в притвора и върху колоната на Иван Асен II, той установява, че са правени по едно и също време (първата половина на XIII в.), от един майстор или поне по рисунката на този майстор. За първи път Успенски публикува запазените в църквата стенописи. Тогава са съществували трите сцени на западната стена на наоса, календарът на източната стена на притвора, както и изображението на св. Ана и тимпана на тази стена, за които днес можем да съдим единствено по публикуваните от Успенски описания и фотографии. Повечето от църквите но Трапезица той приема за фамилни. За останките от живопис в тях, запазена на места в два слоя, той отбелязва, че по отношение на стил и колорит не са от високо качество. Само някои изображения на военни светци и особено на дрехи и обувки, щитове и Копия били изпълнени с голямо майсторство.
През лятото на 1903 г. търновски учители показали на Б. Цонев четири къщи в Асенова махала (съборени при земетресението от 1913 г.; за тях днес съдим единствено по снимки и макети на Леон Филипов). Според разказите на стари търновци големите къщи с долен каменен етаж, засводени порти и малки прозорчета били от времето на Второто българско царство. Върху фасадата на една от къщите, строена по южния склон на Трапезица, Б. Цонев видял каменен къс с доста повреден едноредов надпис"...господжа Бойка...", поставен над портата отляво. Вдясно от портата бил зазидан друг каменен къс с релефно изображение на акантов лист. На следващата година по направената акварелна рисунка той публикувал надписа в Периодично списание — «Надпис и орнамент на една старобългарска къща в Търново». По палеографски данни Б. Цонев датирал надписа от XIV в., като предположил, че и къщата, в която се е намирал, е от същото време.
През 1905 г. по инициатива на видни търновски граждани, между които Моско Москов, Никола Марков и Георги Козаров, била възобновена дейността на Археологическото дружество. Задачите и целите на дружеството най-ясно проличават в устава, отпечатан в Търново през 1906 г.: «Целта на дружеството е да се грижи за съхраняването на исторически паметници в града Търново и Търновско и да събира старини от този край на България из областта на архитектурата, живописта, фолклора, нумизматиката, стари ръкописи, стари печатни издания и пр.» Още същата година дружеството решило да започне разкопки на Царевец и в Асенова махала, за да се разкрият основите на царския дворец на Царевец и кладенеца на Чантепе, да се проучат църквите в Асенова махала и се изясни предназначението на масивния зид край Янтра (по пътя за Френкхисар), смятан дотогава за устой на мост. В резултат от извършените проучвания се установило, че зидът край Янтра е част от кула-кладенец, използуване за снабдяване на крепостта с вода. Под ръководството на М. Москов започнали разкопки и на Царевец, на терасата северно от патриаршеската църква, където се предполагало, че е бил дворецът на българските царе. Тук били разчистени руините на сграда в североизточния край на двореца и водохранилище, долепено до западната ѝ фасада. В насипа били намерени късове от глинени съдове, овъглено жито, различни архитектурни детайли, мозаечни кубчета и къс от стенопис с изображение на две човешки лица. Тогава до известна дълбочина бил разчистен и кладенецът източно от патриаршеската църква. През септември 1906 г. М. Москов започнал разкопки в църквите «Св. Димитър» и «Св. Четиридесет мъченици». В наоса на «Св. Димитър» бил открит гроб със следи от дървен ковчег; други два били открити в притвора, край северния и южния зид, покрити с големи плочести камъни. Западно от гроба в наоса бил намерен малък златен пръстен с червено камъче, обиколено околовръст с осем по-малки, няколко сферични копчета и останки от сърмотъкана дреха. В «Св. Четиридесет мъченици» последователно били извършени разкопки в притвора, наоса и пристройката от запад. Край зидан гроб, разположен близо до южния зид на притвора, бил намерен мраморен къс с релефно изображение на «млада хубава жена, малко въздълголика, с тънки черти», корона на главата и ореол около нея. Разкопвачът предположил, че тона е част от мраморното покритие на гроба на Ана-Мария, съпруга па Иван Асен II. В югозападния ъгъл на наоса били открити още два гроба, в единия от които имало две малки глинени съдчета. И тия допрени с късите си страни гробове Москов предположил, че са били погребани Иван Асен II и съпругата му Ирина, дъщеря на Теодор Комнин. В западната пристройка, строена според Москов по-късно, били открити 9 гроба. В книгата си «Разкопките в църквите «Св. Димитрий» и «Св. Четиридесет мъченици» в Търново» Москов предположил, че пристройката е била двуетажна: долният ѝ етаж, украсен с живопис, е служел за погребване на игумените на манастира «Великата лавра», а горният — за библиотека. Частични разкопки и разчиствания по Царевец, Трапезица и в църквите «Св. Димитър» и «Св. Четиридесет мъченици» били извършени през 1910 и 1911 г.
Резултатите от проучванията си М. Москов обобщил в книгата «Търново в най-древното си минало», отпечатана в Търново през 1918 г. Според него най-старите следи от човешки живот на Царевец, Трапезица и Момина крепост били от римската епоха. Поради ограничения характер на разкопките по Царевец Москов не успял да изясни плана на откритата дворцова постройка, която той отъждествявал с целия дворец. По същите причини недостатъчно обоснована е правилната му констатация за преустройства и поправки на крепостните стени на двореца.
Дейността на Археологическото дружество не се изчерпвала само с провеждането на разкопки. Редом с тях то полагало усилия за популяризиране историята на Търново сред гражданството, за почистване и опазване на откритите паметници, за изкупуване на намерени предмети и уреждане на музейната сбирка. С активното участие на дружеството през 1910 г. в Търново била проведена Първата археологическа конференция. Със свои делегати дружеството участ-вувало и във Втората археологическа конференция във Варна през 1911 г., както и на Археологическия събор в София през същата година. На него М. Москов изнесъл реферат «Нуждата от археологическа карта на Царство България», а другият търновски делегат П. Гъбев — «Съобщение за някои старобългарски монети».
През 1907 г. търновското туристическо дружество «Трапезица» издало първия пътеводител на града — «Пътеводител на град В. Търново и околността му». Текстът бил написан от Никола Марков, а приложените снимки и планове били подбрани от арх. Георги Козаров. Според автора на текста феодалният замък на Асеновци се разполагал на Трапезица, която била по-ранна крепост на града. След обявяването на селището за столица градът постепенно се разраснал и включил в очертанията си крайречната ивица на Янтра. Тогава била възобновена и римската крепост на Царевец, където построили царските дворци и патриаршеската църква.
През същата 1907 г. Д. Уста Генчов публикувал в кн. XXII/ XXIII на Сборника за народни умотворения, наука и книжнина кратко съобщение за украсата по фасадите на някои стари търновски църкви («Типове от орнаменти по някои средновековни църкви в Търново»), Преди всичко той обръща внимание на външната украса на «Св. Димитър» сполучливо съчетание на камъни, тухли, декоративна керамика и рисунки върху варовита мазилка на тимпаните. Тази украса според автора е една от особеностите на търновската църковна архитектура, свидетелствуваща за отклонение от византийския стил.
От 1914 г. насетне, с преместването на музейната сбирка в новата сграда на читалище «Надежда», дейността на Археологическото дружество се свързва тясно с дейността на читалището, към което бил изграден и Археологически комитет. Той повдигнал въпроса за подновяване на разкопките в църквата «Св. Четиридесет мъченици», спрени от Народния музей в София (разкопките са проведени от Б. Филов през 1914 г. и обхванали южната галерия на църквата и олтара). За уредник в откритата към читалището музейна сбирка бил назначен Тодор Николов, който същевременно бил и член на Археологическия комитет. Основните задачи на комитета се свеждали до поддържане и опазване на откритите паметници и уреждане на музейната сбирка. През 1922, 1924 и 1925 г. с ученици от Търновската мъжка гимназия било извършено почистване и заздравяване на църквите «Св. Четиридесет мъченици», «Св. Петър и Павел», «Св. Димитър», «Св. Георги», на църквите по Трапезица, на Балдуиновата кула и малката порта на Царевец.
През 1927 г. в сборник, издаден в памет на митрополит Климент (Васил Друмев), Тодор Николов публикувал обстоен очерк върху миналото на Търново. Според него най-старото селище на територията на града от предримската епоха се разполагало на Момина крепост. Римски селища имало на Царевец, Трапезица, Момина крепост и в местностите Дълга лъка, Лакото и Ксилифор. Запазеният до третата порта на Царевец рустициран зид, сходен по материал и начин на градеж със зидове от Плиска и Преслав, свидетелствувал за съществуването на значително селище по време на Първото българско царство (всъщност зидът е от ранновизантийската епоха). Още по време на византийското владичество Търново било голямо селище. Столичният град се разполагал върху хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост и по долината на Янтра, между трите крепости. Центърът на столицата бил Царевец, където се издигали царските дворци и патриаршеската църква.
През 1930 г. по инициатива на Министерството на благоустройството бил поставен въпросът за възстановяване на търновската крепост Царевец. Народният музей възложил възстановителните работи на арх. д-р Александър Рашенов при условие да бъдат предшествувани от археологически разкопки. Възстановяването на крепостта започнало с реставрирането на Балдуиновата кула. При разкопките Рашенов установил,че кулата е строена върху ранновизантийски зидове след някакво преустройство на средновековната крепостна стена. Същевременно той предположил, че кулата е градена едновременно с кулата па кладенеца, разположена в подножието, и вероятно е служила за негова охрана. Двете кули били свързани със зид, от който имало следи. При възстановяването па кулата арх. Рашенов не е търсил точни форми, за които нямал достоверни данни. Върху основите на старата кула той изградил кула, наподобяваща кули в България, Македония и Цариград от онова време. Около кулата, на протежение от 4 м, били възстановени и крепостните стени. След възстановяването на Балдуиновата кула пристъпили към реставриране и на главния вход. От 13. VII до 27. XI. 1933 г. (с прекъсване от 16 до 25. IX) по цялото протежение на входа били направени археологически разкопки от Т. Николов. В края на същата година той публикувал резултатите от разкопките в три поредни броя на общинския вестник «Велико Търново». Най-напред били открити основите на северната и южната крепостна стена от първата порта до Сечената скала; на разстояние 51 и 110 м от Сечената скала било установено разширение на зидовете, което определило мястото на втората и третата порта на входа; при третата порта били установени три периода на градеж — от ранновизантийската, средновековната българска и турската епоха; североизточно от третата порта, където се предполагало, че са били караулните помещения на стражата на крепостта, попаднали също на градежи от споменатите строителни периоди. Въз основа на придобитите оскъдни данни от разкопките и по описанията на пътешествениците и първите изследователи на крепостта арх. Рашенов предложил проект за реставрирането на главния вход, публикуван в т. VI на Годишника на Народния музей в София — «Възстановяване на крепостта Царевец в гр. Велико Търново». Реставрацията и този път нямала за цел да наподоби точно някогашната крепост, а върху запазените основи и с присъщия за епохата начин на градеж да се издигнат трите порти на входа,, подвижният мост пред първата порта и напречните крепостни зидове по северния и южния склон на Царевец (за съществуването на южен напречен зид Рашенов само предполагал). Реставрацията на главния вход останала недовършена: частично били възстановени първата порта и прилежащите към нея крепостни зидове.
През есента на 1932 и пролетта на 1933 г. Т. Николов съвместно със сътрудника на Търновския музей Д. Цончев разчистил двуделна сграда в североизточния край на Трапезица. Същата година те издали втори пътеводител на Велико Търново — «Водач за старините на град Велико Търново и околността». През 1935 г

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ