ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Спомени на Сава Русев- продължение

ЗА БАНЯТА
Една от придобивките за града скоро след 9 септември 1944 г. беше построяването на модерна баня в центъра на града. Освен общите канални в двете отделения имаше и вани семейни, както някогашните чифте хамами. При вземане билет за вана касиерът и разпределителните при ваните изискваха паспорта на клиента по понятни причини. Един ден дядо Илия, който беше на 82 години, и жена му баба Недка, горе-долу на същата възраст, решават да ползват тази придобивка. Вземат бохчата с чисто бельо и полека-лека, куцук-куцук, тръгват за банята. Когато стигат до вратата на банята, баба Недка се стъписва уплашена и пита дядо Илия: Взе ли бре, Илия, паспортите? Дядо Илия смутен почва да пребърква джобовете и като намира паспортите, и двамата се успокояват, въпреки че нито касиерката, нито контрольорът им ги искал.

АБАДЖИИСКИЯТ ХАН
Абаджийският хан се е намирал на улица Н. Пиколо, построен върху скалите, над р. Янтра, обърнат към Трапезица. Откъм улицата е на един етаж, а откъм Трапезица на четири. Основите му започват от скалите и са около 40 — 50 кв. м. Нагоре се разширява и-вторият му етаж е вече 60 кв. м. Третият е около 80 кв. м, а четвъртият около 100 кв. м, който е първи етаж откъм улица Н. Пиколо. На този етаж е кръчмата, стаята — салон с маси за хранене, и кухня. Под този етаж има две стаи за спане, по надолу е етажът, на който са мазата и яхърът,а под него клозетите без канал, направо с отвор към реката. Съдържател бил тъй нареченият Кольо Абаджийския хан — едър балканджия, малко прегърбен, когато говори, леко гъгне с носа си. Около Търново има много лозарски села, където правят хубави вина. Кольо бил мераклия за хубави вина и такива доставял за продан в кръчмата си. Пък за мезе приготвял много вкусни кюфтета, с което се прочул и имал доста клиенти, повечето селяни, които често преспивали в хана. Бюфетът на кръчмата и цялото заведение било много замърсено. Оплюто от мухи толкова, че не може да се разбере с каква боя е боядисано. Доста мръсничко, но нали клиентите не били взискателни, пък и санитарите, които следели за чистотата в тези заведения, не обръщали внимание на такива дреболии. Стаите за пътници били застлани с рогозки, към тази мебелировка имало по една стомна за вода без чаша, ползвана при нужда от всички. За осветление служели прозорците към патерника, особено когато имало месечина,пък и пасажерите не са отишли там да вдяват игли, отишли са там да спят. Сложи си торбичката за възглавница,ако няма торба, ще си подложи под главата иминиите, ще се наметне с абичката и готово. През зимата, когато е много студено, ханджията ще сложи мангала с малко жар от кухнята. Да не изстиват много им помагали дървениците. Когато идвали пътници да питат има ли място за спане, Кольо ще им каже, макар и да няма,че има: Ех, малко тесничко ще ви бъде, но те ще се посместят.Понякога така се претъпквали стаите, че когато легнели всички, никой не можел да се обърне. Пък да кажем, че е вземал евтино, не е. Нощувката струвала три гроша. По същото време в София в хотел Булевард,един от луксозните за него време, вземали по пет гроша за стая с едно легло и безплатно возене с автомобила на хотела от гарата. Но само че си нямали дървеници.Решил Кольо да се модернизира и поохарчи, за да тръгне повече работата. Прави голям ремонт, вика бояджии,прибира рогозките в мазето, всичко се боядисва с постна и блажна боя и от дървениците нищо не остава. Вместо рогозките поставя кревати с тюфлеци, опъва бели чаршафи и по едно ново одеяло. Кръчмата, салонът за хранене,стаите — всичко пребоядисано, свети от чистота. За борба с мухите провисва мухоловки. Така подновено всичко,започва работа, но няма клиенти. Ще дойде някой търновец, ще пие по едно юзче вино, ще изяде някое кюфте и толкова. Кьорав селянин не влиза при него. Старите му клиенти отиват в Кожухарския хан, който е в съседство.Кольо, като вижда познати селяни, ги вика, показва им новата мебелировка, казва им, че ще плащат пак по три гроша, но въпреки всичко те не отивали при него, това е за чиновници, казвали те. Карал ханджията три-четири седмици след ремонта, работата не върви ни в кръчмата,ни в гостилницата, а в спалнята човек не е спал. Бре,сепва се Кольо, какво да прави. Ако все така върви, ще фалира. И решава: маха креватите, постила наново рогозките, смъква мухоловките, замърсява се пак кръчмата и лека-полека работата тръгва.Георги Централски, съдържател на единствения хотел в Г. Оряховица, хотел Централ, и приятел на Кольо,когато идва в Търново, винаги се отбива в Абаджийския хан да се почерпят с приятеля си и разменят мисли по бранша. По това време Централски се отбива в хана ,Кольо му разказва как щял да фалира, когато решил да модернизира заведението си. Централски му отговорил, че ханищата имали повече работа и от тях се печели повече. Че хотелът е масрафлия, иска чаршафи, пране,какво ли не. Пък и пътниците хора ли са, разбират ли от тези работи? Дошли веднъж едни мъжки и женски с раници и тояги, тия, дето ходят по горите и планините, демек туристи, обърсали си обувките по чаршафите, направили ги бомбок. Ексиколсун от парите им. Пък една ме пита: Где ви е клозетът? Ей го там в нужника— казвам аз. Мен като ме питат — казал Кольо, —им викам — слизайте долу, по миризмата ще го намерите. Колко бяха вкусни кюфтетата и хубавото вино на Кольо Абаджийския хан, се. вижда от следния разказ: Дошъл бил в града моден мъжки шивач, сърбин, бил уж Драгоевич, и наел дюкян в адвокатската чаршия. Написал реклама с черна боя на скалите по шосето от гарата, че в града се е установил моден мъжки шивач, специализирал във Виена. Дава си адреса и известява, че приема поръчки по всяко време. Но винаги на вратата на дюкяна му висяла табела с текст: В тоя момент се намирам в Абаджийския хан. Когато и да го потърсят, все го няма в дюкяна му. Едва ли му се събира един час на деня да стои там. Дали от вкусните кюфтета или от хубавото вино на Кольо Абаджийския хан, или от това, че търновци не разбират от моден шивач, специализирал във Виена, не можал да процъфти и след два-три месеца изчезнал от града.
ИМАНЯРСТВО
Иманярството у нас е било много разпространено, особено периода, за който пиша. Причината за това е, че нямало банки и спестовни каси. Това е карало хората да държат спестяванията си в къщи, скрити в разни тайни места, най-често закопани в земята или зазидани в зидовете на къщите. Къде и колко са зазиданите пари, е знаел само този, който ги е криел, обикновено главата на семейството. Ако пък се случи този, който е скрил парите, да умре внезапно и ако друг не знае мястото им, започват да ги търсят. При идването на освободителната войска у нас много богати турци са забягнали. Някои от тях не са успели да изровят и вземат златото си, надявали са се, че ще се върнат и сторят това. След Освобождението някои от останалите живи се върнали и си го взели. Случвало се при събарянето на някои стари къщи да се намери злато. Това било достатъчно за някои хора, за да станат иманяри. Пък и какъв по-лесен начин за забогатяване от този да намериш наготово пари? Най-запалените иманяри от града се събирали в кръчмата на баща ми Никола Русев-Русевчето. Кръчмата беше на зеленчуковия пазар, където е сега клубът на пенсионерите. В него се продаваше бакалия и спиртни напитки. Отпред, на едната страна, е бюфетът, насреща,от другата страна — три маси, в средата е входът, а навътре бакалията. Повечето пиеха на крак около бюфета. Само първата маса има почти постоянно клиенти. На тази маса сядат само иманяри и тяхната тема за разговор е иманярството. Постоянното присъствие на иманярите е: Панайот Гергюв, Късото Ламби, Мучето и Наната. Другите са спомагателни членове или, така да се каже, любители. Дългият Иван от с. Беляковец, когато дойде в Търново, повечето от времето си прекарвал при иманярите. Слухти и гледа да научи къде има пари, да отиде сам да копае. И ги търси. Обектите са много. Къде имало цял казан жълтици, къде делва. Най-много се говорело, че имало при чешмата на Зеленка закопани много пари. Затова и най-много се е копало около чешмата. При разискванията Късото Ламби ще каже: Трябва да отидем да извадим тези пари от Зеленка. Панайот Гергюв ще отговори: Сухо е сега, копае ли се. Да падне един дъжд, да омекне, та тогава. След дъжда Мулето ще подхване: Трябва да отидем да изкопаем онези пари на Зеленка. Паната отговаря: Къде в тази кал ще ходим. Да поизсъхне, та тогава. Така минавали дните, само в разисквания. При разискванията бил разглеждан въпросът и къде да се съхраняват парите, които ще се намерят. Един предложил да ги дадат на куция Станьо, богат човек, пък имал и голяма каса. Някой възразил: Ще вземе да купува добитък за угояване, току-виж, загубил парите.» Друг предложил Пеньо Великов. И той бил богат човек, имал валцова мелница и голяма каса. Наната възразил: И той не става, ще вземе да направи воденица, ще дойде някоя голяма вода, ще отнесе мелницата и язък за парите. Острото, който давал пари под лихва и бил много свидлив, казал: Дайте ги на мене, и аз имам голяма каса, ще ги пазя. Ама да не ги дадеш на някого? —запитал Панайот Гергюв. А бе и вие да дойдете да ги искате, и на вас няма да ги дам — отговорил Острото. Ха, такъв сигурен човек ни трябва — заключил Панайот Гергюв. Мучето разказва, че в Немско имало такава каса, че когато някой се опита да я обира, от нея излизали два пищова, гръмвали срещу крадеца и една тесла го удряла по главата. Такава трябвало да купят. Но докато дойдела касата, Панчо Пъпеша щял да пази парите. Той кашлял и деня и нощя, без прекъсване. Ако хайдуци отидат да оберат парите и чуят Панчо да кашля, ще помислят, че е буден, и не ще посмеят да крадат. Петко Пишмана — скромен, тих човек, без занаят, ходи да окопава лозята на търновчани. Пишмана спечелил доверието на много търновци, защото си вършел съвестно работата, без да го контролират. Затова той винаги имал работа и вземал по осем гроша надница. Вечер, като се връщал от лозята с мотиката, се отбивал при Русевчето, пиел по една ракия на крак и си отивал. Иманярите често го задяват: А бе Пишман, толкова години копаеш, а все със скъсани гащи ходиш. Ела с нас да копаеш, да ти се падне една торба с жълтици, че да рахатуваш. Че да дойда — казва Пишмана. Панайот Гергюв му казва: Плащат ти осем гроша надница, ние ще ти плащаме по десет. Като видиш алтъните, да не искаш и ти да делиш с нас — ортаклък няма. Мучето казва: Толкова години е копал човекът с надница, какво е разбрал. Сега ще копае без пари на ортак, каквото му се падне. Сега пък Пишмана не е съгласен на надница, иска орташката. Друга вечер ще го наговорят: Що ти трябва ортаклък да си губиш времето, я се намерят пари, я не. Ти си гледай сигурната надница.» Тогава той не иска ортаклък, иска надница, за да му е сигурна. След дълги умувания и разправии повече от месец постоянното присъствие решават да отидат на Зеленка и да извадят парите. Вземат и Пишмана с надница и отиват една сутрин на мястото. През деня много любопитни се спирали и майтапели с тях. На няколко пъти мислели да зарежат копането и да си ходят. Обаче при мисълта, че трябва да платят на Пишмана десет гроша, пак започват да копаят. След обяд вече им дотяга, искат да оставят работата. Не щеш ли, в това време удрят едно гърне и се разпиляват алтъни. Нахвърлят се на тях, вземат ги и четиримата ги делят. Паднало им се но 160 алтъна. Наната дал на Пишмана един алтън и му казал: То ти стигат десетте гроша, но нейсе, от мен да мине. На Пишмана що не му припаднало и станал съвсем пишман, задето се е хванал на надница. Разчуло се, стигнало до ушите на властта, а имало закон — намерените пари взема държавата, а само 10% остава за този, който ги е намерил. Остават на четиримата по 16 алтъна. Всяка вечер се упреквали един друг, задето през деня са тръгнали да търсят имане да ги види куцо и сакато. Не стига това, ами и подигравките продължавали с месеци. Но се успокоявали, че им било за урок, и добре че не били извадили казана с жълтиците. С тази случка стават попопулярни и макар и да минали три-четири години, все ги обикаляли мераклии да ги черпят и все се канели да вадят ту делвата, ту казана с жълтиците. Всяка вечер трима души канели Късото Ламби на масата си, черпят го и си шушукат. Той им разправял, че зад Картала някъде знаел, че има пари, и ще ги води да ги извадят. Кръшкал, отлагал да ги води, всяка вечер го черпят. Най-после няма накъде, тръгват за имането. Изкачили баира горе на Картала, на равното седнали да почиват и Късото Ламби взел да им разправя: Сега парите ще ги извадим и да си нямаме разправии, като ще ги делим. Ето един калпак пари на тебе, ето един калпак на тебе, ето един калпак на тебе, ето един калпак на мене, ето един на тебе, ето един калпак на тебе, ето един на тебе, ето един на мене. Има четири пръстени елмазени и една огърлица златна, с много елмази, едри като лешници. Скъпа работа. Ето един пръстен на теб, ето един на тебе, ето и на тебе, ето и на мене и огърлицата на мене. Единият казва: Защо ще вземеш и огърлицата? Късото Ламби уж се ядосал и правел движение с ръце, като че хвърля пръстените и огърлицата: На ви пръстена, на ви огърлицата и започвал да се връща. Тримата започват да викат: Бай Ламбе, вземи пръстена и огърлицата и ела! Но тоз продължавал да бяга и да вика: Не ща ви пръстена, не ща ви огърлицата. Тримата останали на баира и започнали да се карат помежду си защо са разсърдили Късото Ламби. На Преображенския манастир за храмовия празник на 19 август отиват много селяни и граждани да се черкуват. Повечето от хората отиват един ден преди това, там преспиват, за да могат сутринта да бъдат на литургията, която става много тържествено. Пък и преди празника вечерта се отслужва вечерня, на която отиват повечето от посетителите. Гьомсито и той отишъл за запали една свещ в църквата. Чудел се къде да я запали и на кого да я обрече: на дявола или на Господа. Запалил я на дявола. В манастира не се яде блажно. Винаги на този празник дават храна от манастира на всички, които пожелаят. Храната е кисело зеле с ориз и маслини, сварено в един голям казан. След вечерня сипват по една паница на всеки без пари. Много вкусно го правят. Отива Гьомсито, сипват му една паница, изяжда я, сипват му втори път и нея изяжда. Третата го поозорила, но се понасилил, изял и нея. И така се надул от ядене, че едва се качил в стаята и легнал да спи. През нощта сънувал, че му се явява дяволът и му казва: Досега никой не ми е палил свещ. Ти си единственият. Искай ми, каквото искаш, ще ти дам. Гьомсито отговорил: Искам парк. Тръгвай с мен! —му казал дяволът и го повел със себе си на една полянка. Копай тук! Гьомсито започнал да копае и гледа — цял казан с жълтици. Взел да си пълни джобовете. Дяволът му казал: Какво си играеш с толкова малко. Остави ги, пак ги зарови и сложи белег. А утре ела с кола и ги натовари всичките. Гьомсито заровил имането и се чудел какъв белег да сложи. Да сложи някой камък, ще го подритне някой минувач, не става. Да забоде клечка,ще я счупи някое овчарче, пак не става. Дяволът му казал: Клекни, изходи се по голяма нужда и всеки, като го В И Д И , ще бяга. Гьомсито започнал да ходи по нужда, белег да остави, който да се вижда отдалече. Зелето и оризът му помогнали и така напълнил гащите, че сутринта, като се събудил, едва се измъкнал от манастира. Отишъл на реката да се пере. Който минел покрай него, си стискал носа. Когато разказали за този случай на иманярите, те отговорили: От дявола какво искаш само дяволска работа ще получиш от него. Все пак не можа ли да запомниш тази полянка къде е, да проверим, белким излезе нещо. Кузито и Христо Троянски научили, че зад Балван, в някаква местност, имало закопани пари, и решават да отидат да ги извадят. Понеже мястото е далече от града, решили да отидат с конете си. Определили деня, в който Троянски ще отиде да вземе Кузито една сутрин от къщи и заедно да отидат на обекта. Троянски си наумил, че ако не намерят пари, поне да набере смрадлика за обработване на кожите. Метнал два чувала на коня и отишъл да вземе Кузито от къщи. Кузито сложил на самара дисагите и в тях нещо за ядене и пиене. Жена му знаела, че ще ходят за имане. Като видяла чувалите на Троянски, скарала се на мъжа си: Къде ще вървиш с тези дисаги. Вземи и ти два чувала. Той й отговорил: Жена, стигат ми едни дисаги жълтици, а и конят не може да носи повече. Тя не го пуща да замине. Крещи след него: Все тебе ли ще лъжат хората! Я му гледан акъла! Оня тръгнал с чували, моят будала с дисаги. Той така и разправял и иначе, но докато не взел двата чувала, тя не го пуснала. Дядо Белчо имал при колибата си геран. Обаче затрупан и занемарен от години. Децата пускали камъни, буци пръст, дървета и други предмети, за да чуят как цамбуркат във водата. Съседите му постоянно го задявали да очисти герана, защото наблизо нямало вода. Дядо Белчо все обещавал, но все не му се давали пари за тази работа. По едно време му хрумва как може да си очисти герана без пари. Кой може да свърши тази работа? Както си продавал рибата и викал: Мръцка, мръцка, горката, минава дългият Иван от Беляковец и отива в кръчмата на Русевчето при иманярите. Като го видял, дядо Белчо си казал: Ей кой ще очисти герана. Повикал го в дюкяна си и му казал: Иване, имам за тебе една хубава работа. На теб съм се спрял. Твой бил късметът, но нито дума на никого няма да казваш. Поръчай половин кило пелин, и аз идвам. Сядат и почват да пият. Дядо Белчо подхваща. Има едни пари на едно място, но не са за сам човек. Баща ти, Бог да го прости, беше добър човек, честен, дано и ти да си такъв, да си се метнал на него. Затова тебе съм избрал за тази работа. Падна ми едно писмо от един цариградски турчин, после ще ти разправя за него. По-рано искам да видиш белезите, които се описват в писмото за мястото на имането, дали ги има. Дядо Белчо му показал един лист, написан на старотурски, с каквито увива рибата, и започнал: «По шосето за Севлиево има път, който се отделя за Беляковец. Ти го знаеш. От там минаваш. Като отиваш за Беляковец от дясната страна, като идваш от Беляковец от лявата
страна. Разбрано ли е? Разбрано! — казва Иван. В тази посока ще вървиш 200 — 300 крачки и ще видиш два големи бряста. Като се изправиш между брястовете, ще гледаш към изгрев слънце. На сто крачки има един много голям стар орех, като отидеш при него, ще намериш наблизо затрупан стар герак. Виж има ли ги тия работи, както пише в писмото, и ела ми кажи. Дългият Иван бърза за провери има ли ги тези работи. На другия ден идва засмян до уши. Добро утро, дядо Белчо. Има всичко каквото пише в писмото. Дядо Белчо му отговаря: Добре тогава, поръчай пелин, ще седнем да ти разправя. Сядат, започват да се чукат и дядо Белчо започва да разказва: В турско време, тъкмо да дойдат русите да ни освободят, трима турски разбойници решили да оберат пощата, която пренасяла пари от Севлиево. Причакали я към Ново село, убили заптието, което пазело пощата, а каруцарят успял да избяга към селото. Взели торбата с жълтиците и започнали да бягат с нея. Сменяли се често, защото торбата била тежка. Задала се потеря откъм селото, крадците се уплашили, стигнали до герана, при който имало един захвърлен бъкел. Решили да сложат парите в него и да го пуснат в герана, като на другия ден дойдат и си ги вземат. То много взех да приказвам, от виното ще да е, но нейсе, дано излезеш човек, Иване — казал дядо Белчо. Иван поръчва още вино, за да му развърже езика. Наскоро дошли руските войски, единият турчин избягал в Цариград, от когото е писмото, другите двама се загубили през време на войната, сигурно са ги убили. Как ми попадна писмото, е дълга и широка работа, нямам време да ти разправям сега. Тази седмица имам много друга работа, зает съм. Ела през другата седмица да ме повикаш да отидем да извадим парите. През следващата седмица дошъл Иван да вика дядо Белчо, но той му отговорил, че и тази седмица не може да отиде, да му се обади през другата седмица. Дългият Иван търпял ден, два, три, виждат му се дълги като години. Не можал да изтърпи повече, взема двамата си братови синове и отиват една вечер при герана. Цяла нощ го чистили, вадили счупени стомни, пръст, камъни, дървета, кофи, газени тенекии и какво ли не. Започнала да извира една буйна вода, не могат да сварят да вадят вода и тиня. Не щеш ли, намират един бакърджийски бъкел, голям. Изтеглят го с въжето,отсичат едно дърво и двамата братя на раменете си го носят бегом към село. Развикал се Иван на жена си: Жено, бързо постилай новата черга в мазето. Слагат бъкела насред чергата, Иван удря с брадвата, бъкелът се разбил и тинята се разляла върху чергата. Почват тримата да ровят тинята да търсят пари. Размазали я по цялата черга, но пари няма. На другия ден Иван с клюмнала глава отива при дядо Белчо и го поздравява с добро утро. Дядо Белчо вместо отговор му казва: И тази седмица не мога, потърси ме през другата. Ние ходихме, дядо Белчо —казва Иван. Ха, къде са парите? Дългият Иван се изповядва: Няма, дядо Белчо, няма злато, какво друго не извадихме —стомни, тиня, камъни, дървета, а най-после и един бъкел. Изчистихме герана и започна да извира вода. Много силна, че едва се спасихме да не се удавим. Дядо Белчо казва: Ха, ами парите къде са? и се прави, че припада. Имаше и други пари, щях да ти обадя и тях, не ти се надявах. Дай да пия нещо, че ми е лошо. Иван донася питие и разправя как жена му щяла да го бие, защото изцапал новата черга с тиня. Дай поне една шепа алтъни, бе, баща ти не беше такъв човек — вика дядо Белчо. Няма, дядо Белчо. Барем една жълтица дай! Дългият Иван черпи още, не може да го успокои. След няколко дни съседите по лозе на дядо Белчо го викат в кръчмата, черпят го, задето е очистил герана, не можели да се нарадват, че имали вече наблизо хубава и студена вода за пиене и че вече няма да ходят толкова далеч. Дядо Белчо им се оплаквал, че много пари похарчил за почистването, но халал да им са парите, хубаво очистили герана. А съседите му още дълго време го черпели за хубавата студена вода. Петър Острото, много богат човек, стар ерген, има колиба на лозето си. Под вратата на колибата иманяри копали и кажи-речи що не се срутила. Острото много се ядосал и се скарал с тях. И на Лещата около колибата копали, но Лещата се изхитрил, в един от траповете изкопал още малко и поставил стара счупена делва. Разпространил между иманярите, че на неговата колиба някой копал и намерил една делва с пари. Тюхкал се, пустосвал се, че той не можал да ги намери. Някои любопитни иманяри ходили да видят дали наистина има делва. Видели я и вече никой не копаел около колибата. Така Лещата с хитрина се отървал от иманярите и си спасил колибата от събаряне.

Из книгата СПОМЕНИ И АНЕКДОТИ ЗА ВЕЛИКОТЪРНОВЦИ от Сава Русев 1985г.

Изтегли цялата книга

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ