ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ - СТАРО ТЪРНОВО-ЦЪРКВИ

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

СТАРО ТЪРНОВО-ЦЪРКВИ

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ГРАД НА МАНАСТИРИТЕ И ЛЕГЕНДИТЕ- статия от в."Велико Търново"-1934г.

Из историята ни българската светиня „Трапезица“, за мощите на светиите- статия от в."Велико Търново"-1934г.

Пресвета Богородица пази средновековната българска столица Търновград и бди над владетелската династия Асеневци. Култът към Божията майка не е тайна за историците, а изворите за миналото на родината разказват за три манастира, които българските царе вдигат в нейна прослава. Различни жития подсказват, че те се намират хем извън столичния град, хем пък в непосредствена близост до него. Векове наред местоположението им остава тайна и за него науката може само да гадае. От писмените извори е известно, че в района на Търновград са построени три манастира в култ към Божията майка. Духовните центрове носят наименованията „Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия“. Съществуването им е описано в житието на Теодосий Търновски, написано от гръцкия патриарх Калист. Историческият извор разказва как Теодосий напуска Атон и стига до Търново. Във втория след Константинопол град той намира много прочут манастир, посветен на „всеславната Дева и Богородица“. Подобни данни се съдържат и в житието на Ромил Видински, където конкретиката е по-голяма - там се говори за „Света Богородица Одигитрия“. От текста се разбира, че духовният център е близо до брега на р. Янтра, а срещу него се извисяват хълмове. В житието се разказва как Ромил Видински помага на монасите, като им осигурява прехрана и лови риба от брега на Янтра. За „Света Богородица Одигитрия“ споменава и Григорий Цамблак. Той разказва как духовното средище се извисява в Търновската Света гора.

Времето на Второто българско царство е бил период на активно църковно строителство. На територията на средновековния град са открити и останките на множество манастири. За сега са известни над 50 средновековни църкви, като много от тях са свързани с пренасянето на мощите на светците-покровители на старопрестолния град. Към този група, влизат следните паметници:

- Патриаршеския храм “Св. Възнесение Господне” - "майката на всички църкви по българската земя", нейните кубета се издигали на най-високата точка на Царевец, което подчертава идеята за сакралния център и за градозащитната сила на светинята.  Археологическите разкопки установяват, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. От юг и север се издигали две бойни кули. Жилищните, административните и стопански сгради са наредени от север и юг в голям вътрешен двор. В средата на комплекса е разположен патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на Св. Михаил Воин от Потука. По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс. От южната й страна се издига висока кула-камбанария - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена отвътре и отвън с мозайки и стенописи. Подобно на Двореца на българските царе, и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І. Днес църквата е стенописана не по църковния канон и представлява пълна реконструкция,  паметник на съвременното монументално изкуство. Недопустимо е според църковните канони да се служи в такава църква. Прочетете още
- Църква "Св. 40 мъченици" - Строена вероятно още по времето на Калоян, тя била възобновена от цар Иван Асен II през 1230 г. в чест на победата при Клокотница. В църквата са запазени надписи върху колони - единият от Крум, а другият - от времето на Омуртаг. Те са ярко доказателство за приемствеността на културата на Първата българска държава. Прочетете още
- Църква "Св. Димитър Солунски" -  До днес е запазена източната й част, от която личи, че църквата определено принадлежи към Търновската архитектурна школа. Голямо историческо значение има тази търновска църква, разположена е в източното подножие на крепостта "Трапезица". Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър (1185 г.). Въздигната е в 1186 год. от братята Асен и Петър. Тази църква е била отвътре с фрески, а отвън имала и има изглед, както ни показва. Тя е се­га полусрутена и в нея не се извършва никаква служба. До 1866 год. тя е била разкрита и полусрутените ѝ стени са стърчели във въздуха; но по-сетне е била покрита от Табашкия еснаф в Долна махала. Същият еснаф още в 1843г. бе оградил двора на църквата с високи зидове. В двора има големи надгробни плочи, които стърчат издигнати под ъгъл от разни иманяри, що са разкопавали гробовете за да търсят имане. В църквата сега се пазят в 19 сандъка (според броя на църквите на Трапевица и Хисара) костите, извадени от разкопаните гробища на Трапезица и Хисара. Разглеждането на тази старина извиква светли спомени от онзи величествен момент, когато събраният народ в двора на църквата и в самата църква при речта на Архиепископ Василий с виковете си: „Долу гърците!“ „Да живее българския цар Асен и брат му Петър“, е цепел въздуха и карал да треперят византийските управници. Историята за въздигането на тая църква е следната: Цяла България от 1018 год.  до 1186 год., сир. цели 168 години, се е намирала под властта на гърците. Българите са се теглели от чуждото иго и макар да са правили опити за отхвърлянето му, опитите излизали несполучливи. От 1160 год. почват да се появяват в Гръко-византийската държава бъркотии и нападения от съседните ѝ народи. Между населението се пръснала мълва, че Св. великомъченик Димитрий Солунски напуснал гърците и затова държавата им страда от вътрешни бъркотии и от външни нашествия. Братята Асен и Петър, които произхождали от рода на Гавриила, синът на славния български цар Самуила, използвали тази мълва. Те пък от своя страна разпространили, че Св. Димитрий се прехвърлил към българска страна. Едновременно с пръсването на тази радостна вест братята почнали съграждането на църквата в чест на светията. Когато църквата била изградена и свършена, на осветяването ѝ били поканени народа и първенците му от разни места на отечеството ни. По време на службата Архиепископът Василий се обърнал към народа с реч, в която казал, че Бог чул молбите на българския народ, за да се освободят от гърците, и чрез него, посредством видение, той му явява, че му иде на помощ и че ще му поднови българското царство, като му поръчал да благослови за български цар Асеня, с когото ще бъде Бог и чрез когото ще прослави българския скиптър. Тука Асен всред възторжените викове на народа, бил облечен в царски одежди и провъзгласен за цар на българите и гърците. Веднага след това били набити или изгонени от града гръцките управници и войска—въстанието почнало и обхванало цялата страна. България след две годишна борба била очистена от гърците и в 1188год. станала наново свободна страна. Тук може да видите снимки и стенописи.
- Църква “Св. Петър и Павел - намира се в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането ѝ се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в Търновград през 1204 г. последствие около църквата е формиран манастирски комплекс, едничката църква, останала в най-запазено положение от времето на българското царство. Преданието казва, че тука са били вероятно избити ония 110 знатни граждани и боляри, които заместникът на Челеби, турският военачалник, свикал в църквата под предлог, че ще се съвещава с тях по важни обществени работи. Тази църква е малка. Тя е забележителна по своите стари фрески, които тука са най-добре запазени, както и с капителите на стълбовете си, които са разнообразни и са взети или от Месемврия, или от стария град Никюп. В дясната стена откъм олтара има врата, през която се влиза в един коридор с килийка в стената, която е била напълнена с книги, останали от времето на българските царе. Вратата е била зазидана, за да се пазят книгите в скритата библиотека. По времето на фанариотските владици зазиданата врата била намерена, отворена и книгите изгорени. Изгорил ги е владиката Иларион Митилински, който е бил един хитър, лукав и подъл човек. Той е умрял на 8 февруари 1838 год. и гробът му се намира пред царските врати в църквата. На надписа върху надгробната плоча владиката е наречен „ Иларион Мудрий, архиерей Търновский“. Наречен е тъй, види се, защото е клеветил, преследвал и предавал българи на турската власт, на която е служил за агентин. Той е предал през 1836 год. приготовляваното в Плаковския монастир възстание. Народът твърде много го мразел и когато са го погребвали, той го е изпращал с клетви. През 1841год , когато са открили гроба, за да преберат костите на владиката, за голямо удивление на присъстващите, намерили трупа му почернял, погрознял и страшен. В 1844 год., при второ откриване на гроба, трупът се показал още по-страшен. По църковните врати, които са тучени, има клюцки от брадви и ножове, направени от турците, когато са искали да разбиват и обират църквата. До самата църква и срещу нея са пристройките, които служат за помещение на митрополита и прислужниците му. Отдясно на църквата, в двора, има кладенец, в който на 24 август 1848год. гръцкият владика Атанасий бил намерен удавен, откъдето го извадили и без опело погребали под един орех в градината. Удавянето на владика­та се тълкува двояко: а) че бил удавен от българите, защото този ден е щял да предаде на турската власт еднн списък на българи, набедени в бунтовничество; б) че сам се удавил, защото бил излъгал правителството, че се готви бунт против държавата  и, когато му поискали доказателства, той, понеже ги нямал, а пък за лъжата и клеветата било наредено да бъде обесен, предпочел смъртта пред позора. От тази митрополия е бил изгонен от народа и последният гръцки владика Григорий, който на 18 март 1867г. избягал в конака при управителя, а от там в с. Арбанаси, откъдето си заминал за Цариград при своите братя-фанариоти. В ново време, от тук е бил отведен и покойният бьлгарски владика, Митрополит Климент, и откаран в Петропавловския монастир при Лясковец, за да чака присъдата си по повод държаното от него слово на Православната неделя през 1893год. Тук може да видите снимки и стенописи.
- Църква „Св. Богородица Темнишка” или "Успение Пр. Богородици" - днес върху развалините ѝ се издига сегашната църква „Успение Богородично”. Намира в днешния кв. Асенов, построена е през 1923 г. , в Долна-махала, която е останала още от българското царство. Тя е каменна църква, в последно време е измазана с вар отвън и отвътре. Има само един храмов празник. Тази църква е била на девическия монастир, съществуващ във времето на последните българска царе. В този монастир са били положени мощите на Св. Филотея, които са били пренесени от цар Калоян из Тракия, а сетне, наскоро след превземането на града от турците, същите мощи, заедно с ония на Св. Петка, са били пренесени във Видин от пратеници на тамошния владетел Страцимир. Тук е била затворена първата жена на цар Иван Александър, Теодора, когато той решил да се ожени за еврейката.
- Църква "Св. Петка Търновска" - на хълма "Царевец", в нея са се пазели мощите на св. Петка Търновска (Българска), пренесени с голяма тържественост в Търново от Иван Асен II. Тези мощи се пазели, поставени в ракла, и всеки болен, който се е доближавал с вяра до тях, получавал е изцеряване. След превземането на града от турците мощите били изпросени от Страцимира, Видинският владетел, занесени във Видин, а от там в Сърбия, най-после, в гр. Яш, гдето и сега се намират. 
Опожарена е от турците заедно с целия хълм и върху нейните основи е изградена джамията на Феруз бей. В Търновския пътеводител от 1907г. се казва: "Върху основите на царската църква "Св. Петка" е била издигната в 1435 год. джамия с високо минаре."  В книгата "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887 г./, стр. 75 е написано: "Църквата на Света Петка била превърната в джамия. Тъй например минарето /викалото ѝ/ се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението: това било знак на падането на турското владичество."Днес не съществува. Прочетете още
- Църква "Св. Иван Рилски"-  на Трапезица.  През 1194/ 1195 г. българският цар Асен І (1186 – 1196) пренася мощите на най-почитаният български светец св. Иван Рилски от Средец (София) в столицата Търновград. Те са положени в специално изградена за целта църква в крепостта Трапезица. Около нея впоследствие е формиран манастир. След завладяването на Търново от османските турци, по инициатива на патриарх Евтимий мощите на светеца са пренесени в новата патриаршеска резиденция при храма „Св. Петър и Павел”. Съхраняват се в църквата „Св. Иван Рилски”. На големите църковни празници се изнасят от нея и с тържествена процесия се поставят в катедралния храм. През 1469 г. рилските монаси получават разрешение да отнесат мощите на своя патрон в Рилския манастир, където са намират и днес. Прочетете още

Св. Георги, стара църква, била преправена 1612 год. от благочестивите Параскева и Ирина, гьркини от Цариград. Еднокорабна, едноапсидна, с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Запазеният гръцки надпис на западната стена на наоса над входа на притвора на църквата гласи:
   "Този божествен и пречист храм на светия преславен великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдни работи и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по време на архиепископ Гавриил през годината 7124 /1616/. Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май." Църквата се намира в подножието на Трапезица, на същата улица, на която е и Свети Димитър. Обявена е за "народна старина" през 1927 и за паметник на културата с национално значение през 1964. През 1975 г. е реставрирана. Реставрирана е, не е действаща. Стенописите са много хубави.
Тук може да ги видите . До освобожде­нието и малко след това в нея се служи, сега дори не е отворена за посещения.

Св. Параскева, която също е стара и малка църквица. В нея служба не се извършва. И тя е от старо време и е поправена, понеже фреските ѝ са измазани с вар. Вече не съществува.
- Други църкви в крепостта "Царевец"

На Царевец са разкрити останките на повече от двадесет църкви - кръсто-куполни, еднокорабни или засводени огради. Всички имали украса от декоративна керамика, отк­рита в техните насипи. В стените на по-зле запазените сгради личат редове от тухли, камъни и слепи арки. В сравнение с паметниците на църковната архитектура до днес са се съхранили много по-ограничен брой паметници на гражданската архитектура от ХIII-ХIVв.
- Други църкви на хълма Трапезица

При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазените преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време”. Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда. План и описание на Трапезица прави К. Шкорпил в обширната си студия „План на старата българска столица – В. Търново”, като обръща особено внимание на укрепителната система.  През 30-те години на ХХ в. Т. Николов и Д. Цончев предприемат поредните разкопки в североизточния край на хълма, а Н. Мавродинов, който също извършва теренни проучвания, влючва своите наблюдения за трапезишките църкви в труда си за еднокорабната и кръстовидна църква в българските земи до края на ХІV в.
По времето на този невиждан дотогава духовен възход, през XII-XIV в., в и около Търново се обособила т. нар. Търновска Света гора. По време на Второто българско царство почти целият културен и духовен живот на престолнината Търново бил съсредоточен на хълма Света гора. Тук е действал един от най-големите просветно-културни центрове на Балканския п-в за тази епоха. Не случайно името му е същото като на известния полуостров в Гърция (Атон-Света гора). В книжовните школи, помещавали се на хълма,са написани много от известните ръкописи на Търновската книжовна школа. Там са били изградени много църкви и манастири, най-големият от които се е наричал "Св. Богородица Одигитрия", разрушен по време на турското робство, след което не е бил възстановен. Днес хълмът привлича поглед с красивата си зеленина и със сградата на Великотърновския университет. Тази огромна монашеска общност била съставлявана от десетки манастири, сред които са и днес известните:
-Патриаршеският Манастир "Света Троица"   презентация
-Преображенски манастир "Свето Преображение Господне"   презентация
-Лясковски манастир "Св. Св Петър и Павел"  презентация
-Горнооряховски манастир „Свети Пророк Илия“
-Мердански манастир “Св. четиридесет мъченици” презентация
-Плаковски манастир “Св. Пророк Илия” презентация
-Капиновски манастир "Св. Николай Мирилийски Чудотворец" презентация
-Килифаревски манастир "Рождество Богородично"
-Присовски манастир "Св. Архангел Михаил"
-Арбанашките манастир “Света Богородица” презентация 

-Арбанашки манастир "Св. Никола" презентация

У българския възрожденски еснаф и търговец е било силно развито родолюбивото чувство, неутолимият стремеж да съхрани и материализира събуденото народно съзнание. Повикът на народните будители отеква в неговата душевност, той е чувствувал необходимостта да направи нещо „за спасение на душата си“. Изграждал е чешми и мостове, строял е училища и читалища, ставал е ктитор на църкви и манастири. Борбата срещу гърцизма и отмяната на суровите османски закони от първите векове на робството отприщват неговата енергия и той строи красиви църкви, които да отговарят на неговата нравствена извисеност и душевна красота. Ревнивостта го кара понякога да завещава и цялото си имущество в полза на общественото дело; дарителството, лично или колективно, добива широки размери. Центърът на всяка българска махала е оформен от големите и хубави църкви, дело на майстор Колю Фичето.

Според Пътеводителят на Велико Търново от 1907г. църквите, строени през Възраждането са:

Св. Марина, е изградена в периода 1850-54г. в тогавашното селище Марино поле (от 1927 г. квартал на Търново). На това място по-рано не е имало църква. Майсторът на църквата е бил Колю Фичето. В храма се пазят ценни икони от тревненски майстори, като най-старата е на “Св. Богородица” с гръцки надпис от 1870 г. Прочетете повече.

Св. Кирил и Методий (Св. Атанас)  е изградена в периода 1860-61г. с цел да се протестира срещу фанариотските владици. Църквата е била завършена на 4 септември 1861г. и антимисана от свещениците поп Петко (иконом) и поп Иван, понеже ктиторите и приложниците на храма не са искали аптимис от гръцкия владика, Григорий Митилински. Освещението ѝ е станало чак на 4 октомври 1872 год. от първия български владика в града, Иларион Макариополски. Църквата има три храмови празника: Св. Кирил и Методий, Св. Атанасий  и Св. Апостоли Петър и Павел. Под църквата има параклис Св. Димитрий. И на този търновски храм строител-архитект е майстор Кольо Фичето. Иконостасът е дело на марангозите (резбарите) Тодор Несторов и Иван Димитров Стрелухов от град Калофер, а иконите са изписани от зографи от Тревненската школа. На това място по-рано не е имало църква. Прочетете повече.

Св. Никола е изградена в периода 1834-36год. по настояване на гръцкия владика Иларион. Построена е от Кольо Фичето, като именно за този строеж самоукият архитект получава прозвището "Майстор". През 1843 г. тук е открито първото българско училище в града. В 1845 г. към храма е основан и първият църковен хор в града, с диригент  Н. Златарски. През 1879 г. повече от 300 депутати се събират в храма на 4 предварителни заседания преди провеждането на Великото народно събрание. Тя има три храмови празника: Св. Николай Чудотворец, Св. Харалампий и Св. Иларион. Последният храм е установен в чест на митрополита  Илариона. По-рано на това място църква е нямало. Прочетете повече.

Св. Константин и Елена е изградена в периода 1872-73 год. по плана и под надзора на майстор Колю Фичето. Тя е една от най-светлите църкви. Има три храмови празника: Св. Константин и Елена, Св. Четиредесет мъ­ченици и Св. Димитрий Солунски. Под църквата има параклис Св. Архангел Михаил. Тази църква е въздигната, след като е съборена малката, тъмна и ниска паянтова църква, която е била малко по на изток от сегашната. В артиката на тази църква се намира гроба на покойният Погониански български владика, Панарет Рашев. Върху гроба му е въздигнат великолепен мраморен паметник, представещ владиката в черковно одеяние и благославещ. При земетресението от 1913 година претърпява значителни разрушения, но през 20-те години на ХХ век храмът е възстановен под името "Свети цар Борис". Известен е още и като църквата с въртящите колони. Днес храмът е затворен, поради ремонт, продължаващ повече от 25 години! Прочетете повече.

Св. Спас или Възнесение е изградена в периода 1858-59год. върху мястото на стара, малка и ниска каменна църква. Тази църква е наречена тъй за спомен и в чест на някогашната съсипана патри­аршеска църква, намираща се на хълма Царевец. Тя е с три храмови празника: Св. Спас или Възнесение, Св. пророк Илия и Три Светители. Под нея има малка църква—гробни­ца. Тъй като църквата Св. Спас е била близо до турския конак, била е наоколо заобиколена само с турски къщи, които наскоро до освобождението са били откупени от българи, предполага се, че съ­сипаната църква, на мястото на която е въздигната сегашната, е би­ла останала още от времето на българското царство и е била частна църквица, — на някой знатен болярин. Сегашната църква Св. Спас е забележителна по своите особености в архитектурно отно­шение. Тя е най-солидно съзиданата църква. Прочетете повече.

Св. Богородица (Рож­дество на Пресвета Богородица изградена  през 1844год. на мястото до съществуващата още от българското царство ниска, каменна църква, която е била в земята. Строежът е дело на майстор Колю Фичето. Тя е подновена при съдействието на турския управител (аенин) и при работенето на калфите от кожухарския еснаф, поради което често е била именувана кожухарската църква. Тя е с три храмови праздника: Рождество Пр. Богородици, Св. Пророк Илия и Св. Спиридон. В артиката ѝ е погребен известният Търновски митрополит Климент (В. Друмев), който в новата ни история е играел роля и на книжовник, и на учител, и на владика, и на държавен мъж. В нея се отслужва благодарствения молебен от духовенството при встъпването на освободителните войски в града на 25 юни 1877год., както и при пристигането в града на 29 юни с. г. на Главнокомандващият руските войски, Н. И. Височество Николай Николаевич. В нея се черкува първият ни княз Александър Батемберг, заместникът му, сега царстващият ни княз Н. Ц. В. Фердпнандъ I. — сам и с о-Бозе почившата княгиня Мария-Луиза.  През 1913 г. „Рождество Богородично” е разрушена напълно по време на голямо земетресение, но благодарение на запазен гипсов макет сградата, на мястото на разрушената църква търновци издигат нов храм със същата фасада (1924-1934 г.). Освен с външната си архитектура, храмът впечатлява с оригиналния си интериор. Прочетете повече.

Св. Троица, други храмови празници има на св. Мина и Благовещение. Заселените в турската махала българи, за да имат наблизо църква, приспособяват за такава турското медресе в махалата. Тази църква се освещава на 19 юни 1881г.

Арменогригориянската църква се намира в горната махала. Тя е малка църквица на „Св. Богородица“, която много търновчани не знаят поради скритостта ѝ. Тази църква съществува от незапомнени време­на. До освобождението в нея се извършвало служба, понеже имало в града свещеник и няколко арменци. Сега за съжаление е разрушена, а това, което е останало от нея е в окаяно състояние. Прочетете повече.

"Дворовете на всички църкви бяха здраво оградени, защото в  тях до освобождението ни ставаше погребването на мъртъвците. Да присъстват на църковната служба гражданите се ви­каха чрез кликач, който с тояга в ръка чукаше от врата на врата, кликаше (викаше) и канеше къщите да отиват на литур­гия. По-сетне, към 1860г., са били направени в църковните дво­рове високи покриви (клепалници), на които били окачени дървени дъски, а след време и железни четвъртити пърти, на които с чук­чета се чукаше (клепеше) за известяване времената на службата. Към 1872г. се окачи и камбана на новата църква Св. Кирил и Методий. От тогава насетне бързо се сдобиха с камбани и някои от другите църкви. Дървените клепалници се замениха с високи камбанарии. В църквите се извършваше службата на гръцки, която мал­цина разбираха. От 1844. г. се почна в някои църкви да се пее на едната страна по гръцки, на другата по български. След изгонва­нето на гръцкия владика редовно почна да се чете и служи по сла­вянски във всички черкови."

Източници: Пътеводител на Велико Търново от 1907г., , http://svetimesta.com

Прочетете още:ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ГРАД НА МАНАСТИРИТЕ И ЛЕГЕНДИТЕ

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ