ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

СТАРО ТЪРНОВО-ИСТОРИЯ

СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ТЪРНОВГРАД 

ТЪРНОВО ПРЕЗ ОСМАНСКОТО ИГО

ТЪРНОВО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ГРАД НА МАНАСТИРИТЕ И ЛЕГЕНДИТЕ

НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ- АВТОРСКИ БЛОГ

Лъжата за предателството на Търновград

Из историята ни българската светиня „Трапезица“.

  Стари гравюри и рисунки

Из Пътеводител на В.Търново от 1907г.

Натиснете върху линковете за повече информация и снимки.

II. Търново в разните епохи.

1. Старото българско Търново. — В старо време Търно­во е наричано „Цариград Търнов, богоспасаем Цариград, ца­рица на градовете, царствен православен град, наистина втори подир Константиноград. За да бъдат дадени такива хубави епи­тети на старото Търново, трябва наистина тогавашният град да е представлявал нещо, което го е издигало в очите на хвалителите му. Основите на бляскавото състояние на Търново са положили братята Асен и Петър, като са избрали този град за столица на новосъз­даденото българско царство в 1186год. Какво е представлявало до това време Търново, точни сведения няма, но като се съди по сегашните остатъци от църкви, както и от преданията, градът се е ограничавал само с Трапезица където, по всяка вероятност, е бил построен замъка на Асеня и Петра. По-рано Трапезица, Хисарът/Царевец/ и Къз-хисар/Момина крепост/ са представлявали само римски крепости с малки или големи пристройки за жилища около тях. При първите Асеновци градът е бил съставен от постройките на Трапезица и от къщите, които са били съградени около нея покрай реката Янтра — дясната половина на сегашната Асенова махала. Когато станало столица, Търново почнало да расте: построили се къщи и на левия бряг на Янтра — лявата половина на Асеновата махала. Тъй разположен по двата брега на реката, градът е носил две имена; на десния бряг се е казвал "Трапезица" или „Трапезонд“, а „новият град на левия бряг на Янтра, застроен върху обраслото с тръни римско селище, се е нарекъл Тръново. Със създаването на новия град възстановила се е и старата римска крепост „Хиса­рът“, и тази последната е станала крепост на новия град, както Трапезица на стария. Двата града — Трапезица и Търново, са били съединени с мостове, за два от които, като се проследят старите пътища, водещи от Хисаря към Трапезица и обратно, може да се каже с положителност, че са съществували. Единият сега носи името „Владишки мост“, а другият е водил от зазиданата откъм реката входна врата на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ към срещуположния бряг на реката. Мястото на този мост и днес личи: виждат се устоите на моста върху двата бряга на Янтра. Градът е растял бавно, тъй че при завладяването му от турците, в един период от 207 години, той е включвал в своите очертания: Трапезица със сегашната Асенова махала, Хисаря с Френк-хисар, сегашната Болярска махала и махалата между левия бряг на Янтра и Хисара, именно от Турския мост до банята Баш-хамам и от там по права линия на север до зданието на сега изоставеното училище „Св. Кирил“—малко по на запад от сегашната съборна църква „Св. Богородица“. Че тази последна махала е съществувала по онова време, свидетелствува съборената каменна конюшня в един от турските дворове над Средната баня, която конюшня по всичко напомнеше на църква, а също и запазеното от народа предание, че банята Баш-хамам е била някога си църква. От направените разкопки по Хисара и Трапезица може да се каже, че Търново с право се наричало „Царица на градовете“.

Най-запазената рисунка на средновековен Търновград е от Брашовски миней от 14-ти век. Източник: http://www.skyscrapercity.com/

Не ще е имало по-хубав град от него. И Хисарът, и Трапезица са били оградени с дебели хорусанлии зидове, остатъците на които личат и днес. Насред Хисара върху най-възвишеното место — на Чан-тепе, се е издигала патриаршеската църква „Св. Спас“ или „Възнесение Господне“— "Матер всех болгарских церквей". Тая църква е имала висока звънарница (камбанария), от която се наблюдавала цялата околност на града. Тя се е виждала от далече и със своето блещене на слънцето правела е силно впечатление, като е извиквала трепет в сърцата на българите. На север от нея се е намирала царската църква „Св. Петка“, а между тия две църкви — царските палати, украсени с равни видове мозайки, остатъци от които наоколо се намират и днес. В тази крепост се намирали разните правителствени учреждения и къщите на знатните родове, както и на членовете от царския род. Тук се е намирал и затворът, който и днес стърчи на Хисаря, известен под името Балдуинова кула. До тази кула е бил изходът за онази покрита каменна стълба, по която се е доставяло за крепостта вода от кладенеца при реката Янтра. Следи от тази стълба има и сега, а стари турци по предание от бащите си са ни разказвали за нея. Крепостта е била, па и сега е, природно недостъпна от всички страни, освен откъм „Кая-баш“; но и от тука тя е била направена недостъпна, като са изсекли скалите на около 2 метра по протежението им и по този начин е бил образуван един прелез, в сегашно време наричан „Дупката“ или „Сечената канара“. Над така образуваната пропаст бил поставен подвижен мост, който във време на външна опасност се е дигал. Този мост е бил заменен от турците с камък, сводообразно съзидан. През „Сечената канара“ гражданите от Асеновата махала са се свързвали с ония от махалата, разположена на югозапад от Хисара.

Крепостта се затваряла с пет врати, за които споменува и турския географ Хаджи Калфа: две врати са водили за Асеновата махала, и едната от тях сега е най-запазена (на първата скица), а другата, която не съществува вече, е била над самата сегашна митрополия. Третата врата е водела към Френк-хисар и полусрутена се вижда и днес. Четвъртата е била главната входна врата и тя съществуваше до скоро време, като един най-голям и най-важен остатък от крепостта(на втората скица). Понеже грозяла уж опасност, тази врата бе срутена, вместо да бъде ремонтирана.

Отстрани и над нея се надигаше яка сграда, която, по всяка вероятност, е била един вид казарма на войниците, които са пазили входа. Подобна сграда, само че по-малка, е имало и при вратата, водеща за Френк-хисар. Петата врата е била зад подвижния мост върху „Сечената канара“. Тази врата е била унищожена от турците наскоро до освобождението ни. Тези пет входа се затваряли с яки врати, отвътре подпирани с дебели напречни железни лостове, заключвани с големи куфари(катинари), както това се види при най-запазената днес врата, водеща от Хисара за Асеновата махала. Сред народа има предание, че направо от Хисара е имало мост, по който се отивало за крепостта Трапезица и обратно; обаче няма никакви признаци, по които може да се съди за прекарването му. Трапезица, както казахме, е била от всички страни оградена с хорусанлии каменни зидове, широки повече от един метър. Тука в разните ъгли на местността се издигали яки кули, откъдето е можело да се вижда на всички посоки. Основите на две от тия кули са хубаво запазени при северния край на Трапезица. По на юг, върху възвишеността, се издигат основите на сгради, които навярно са били дворците на братята Петър и Асен и на първите техни наследници, тъй като право под тези сгради, при полите на Трапезица, е съградената от тях църква „Св. Димитър“, откъдето е бил даден сигналът на въстанието против гърците. Трапезица е била украсена още с многобройни постройки, както свидетелствуват многото открити основи на големи и малки църкви с изградени гробници — катакомби. Съществуването на църквите, разнообразно изпъстрени с фрески, които след откриването почти се измиха от дъждовете и изпокъртиха от неумеещият да цени старините българин; яките зидове околовръст, трапезовидната възвишеност; кулите по тия зидове, всичко ни кара да предполагаме, че Трапезица на времето си е представлявала  българската столица онова, което руския „Кремъл“ за Москва. Гробниците с намерените в тях човешки скелети показват, че някои от тия църкви са били домашни църкви на болярите, които се живели в тази крепост . Числото на входните врати за крепостта точно не се знае, но според както личи по каменната крепостна ограда, може да се каже, че не са били по-малко от пет: двете врати са били на северната страна и от тях едната към гара „Трапезица“, гдето е сега главният вход за крепостта, а другата над  църквата „Св. Димитър“. Другите три врати са били на срещуположната страна, и от тях едната срещу църквата „Св. Четиридесет мъченици“, втората по посока на сегашната съборна църква „Св. Богородица“,  а третата към железния мост. Тези врати също здраво се затваряли и пазели, както вратите на Хисара.

Болшинството от тогавашните граждани са живели вън от тия две крепости. Те са зидали къщите си от камък, яки като крепост, както това се вижда на останалите от онова време три къщи в южната част на Асеновата махала (къща Ж 2898 с три четвъртити прозорчета и къща Ж 2906 с 2 жалки прозорчета. Отстрани при вратата на тази последна къща в зида има камък с надпис: „Господжа Бойка“, малко издраскан, а третата къща е Ж 2847). В Асеновата махала са били издигнати църквите „Св. Димитър“, „Св. Апостоли Петър и Павел“, „Успение Пресв. Богородици“, лаврата „Св.Четиридесет мъченици“, които църкви съществуват и днес. Тука се е намирала и главната обществена баня, остатъците от които се виждат на левия бряг на Янтра при Владишкия мост, отстрани пътя за Митрополията. Тази махала е била недостъпна от външен неприятел поради съществуването на описаните две крепости и поради отсъствието на сегашните пътища, водещи от Арбанаси и от Кая-баш за Асеновата махала. Тези пътища са нови, правени в турско време, а последният е разширен и поправен след освобождението. На Френк-хисар са живели латинци и дубровчани, които са били главните търговци на града. Тяхното живеене тук е накарало турците да наименуват местността „Френк-хисар“. На запад от Трапезица, между нея и реката, се намирала еврейската махала. Сегашният турски мост е липсвал. Не е съществувала и сегашната турска махала, на мястото на която е било гора, правеща продължение от „Светата гора“. Монастирите около града и многото църкви в града са давали право да бъде Търново наричано „Богоспасаем Цариград“. Точно не може да се каже, колко къщи е имало в града, но като се съди по чертите на града, приблизително може да се каже, че той е имал около 1400—1500 къщи с население от 8000 — 9000 души. Освен евреи, латинци и дубровчани, в града са живели малко гърци и арменци, мнозина от които са успели да влязат и в роднински връзки с българския двор. Един от евреите, види се, доверено лице на двора, е успял да влезе в сношение с турците и да им предаде крепостта Хисар. На 17 юлий 1393 година градът  бил превзет от турците и опожарен, както ни показват това разкритите развалини. След това видните граждани били избити или изселени в Мала Азия.

Четете още: Лъжата за предателството на Търновград  БИТКАТА ЗА ТЪРНОВГРАД 1393г.   , Св. патриарх Евтимий Търновски

НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ- АВТОРСКИ БЛОГ

Описание Сума
Дарение BGN
 
 
 

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ