ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

ВЪЗРОЖДЕНСКА АРХИТЕКТУРА

Моля натиснете върху съответните линкове, за да разберете повече за сградите.

  Непосредствено след Освобождението до лятото на 1878 г. голям брой турски жилищни сгради са опожарени и съборени от българското население. Запазени са само тези, в които са се настанили да живеят бездомни българи. В местността „Ксилифор“ са съборени около 80 летни сгради в лозята на турските богаташи и материалът им е откаран за строителство на жилища в Търново и Шереметя. Така мястото на съборените турски жилища е започнало постепенно да се заема от нови български къщи. През 1881 г. държавата издава „Правила за строеж на частни здания в градовете“. От следващата (1882 г.) в града вече функционира Постоянна комисия на Окръжния съвет, която има задача да ръководи и застрояването на града. Започнала да се оформя нова главна улица с магазинчета в приземието и жилищен етаж над тях. В „Марино поле“ след 1885 г. започват да се появяват жилищни сгради. Значителен подем има в периода 1920—1935 г. През това време се построяват повече от 500 къщи в „Марино поле“ и западно от Градската градина. Във Велико Търново се сформирало частно архитектурно бюро, основано в 1923 г. от арх. Хр. Тотев, арх. П. Балтов и ас. арх. В. Стоянов, което просъществувало до 1933 г., когато Търновски окръг бил закрит.

  През Възраждането и новите икономически отношения в началото на ХХ в. Търново се развива бързо. Новите обществени, жилищни (предимно възрожденски къщи) и промишлени сгради вече заемат терена на сегашния център и продължава застрояването в югозападна посока от днешните Паметник на обесените и улица ”Гурко”, които тогава са градски покрайнини. Под влияние на западноевропейските страни местната буржоазия започва да изгражда модерни жилища, отговарящи на новите културно-битови нужди, а изменящият се градски живот изисква да се направят благоустройствени мероприятия, улични настилки, водоснабдяване, канализация и осветление на улиците.

Само пет години след Освобождението признателните търновци издигат Паметник на обесените (1883г.) върху самото лобно място на Бачо Киро и неговите съмишленици. Паметникът е по проект на италианския арх. Джовани Мусуди.

В 1886 г. завършва крупното за момента строителство на салона на читалище „Надежда“. Това е първият читалищен салон в България след Освобождението и има историческата сълба под неговия покрив да се вземат важни решения от най-висшия орган на държавната власт — Великото народно събрание. Салонът е с равен под, обиколен от три страни с балкон. Мястото му е ограничено между стръмен скат и улица. В градската територия е заемало сравнително централно разположение. През робството върху този терен е била кадийницата, която непосредствено след Освобождението е служила за казарма.

През този период са построени Стамболовият мост (1892г.), железопътната гара с мостовете и тунелите (1900г.). На мястото на стария Дряновски хан частен собственик (Николай Георгиев) построява тъй наречения Модерен театър.

След Освобождението, Търново е център на политическия и културния живот на страната и имал кадастрален план от 1877г.. През 1907 г. са изготвени и одобрени нов подробен кадастрален план и първия регулационен план. С тях територията на града се разширява на запад, оформят се нови квартали с нови широки улици-булеварди и търговски улици, като: “Булевард” (сега ул.”В.Левски”), “Макензен” (“Независимост”), “Офицерска” (“Хаджи Димитър”) и “Христо Ботев”, с обществени и жилищно-търговски сгради, често в сключено застрояване.

Направените благоустройствени мероприятия като водоснабдяване, канализация, улични настилки и осветление на старите улици променят значително облика на града. На мястото на старото пазарище се създява новият център на града. През 1934г. се изгражда паметник, посветен на загиналите във войните с малка градина около него (днес площад “Майка България”) и се оформя централния площад “Площада на Победите” от застройката на военния дом, девическата гимназия, новите сгради, новата поща и градската градина (сега театъра”К. Кисимов”).

Сградата на девическата гимназия е изградена в периода 1895-1897г. Надстроява се и достроява два пъти, след ковто се предоставя на факултета “Изобразително изкуство” към Великотърновския университет. Към 1900г. в новата централна част на Търново вече съществуват хотелите: “Съединение” на улица “Велико княжевска” (на г-н С.Куманов), “Янтра” на мястото на кино “Полтава” (на Иван Гацуларев), “Метропол” и “Русия”, всичките отразени в “Юбилеен български алманах 1902-1903г.”. По-късно през 20-те и 30-те години на ХХ в. се появяват хотелите “Америка” близо до днешния хотел ”Етър”, “Балкан”, ”Добруджа” и др., които разполагали с гостилници, ресторанти, игрални зали и локали. Хотелите в Старо Търново

В началото на второто десетилетие (1910) се извършва строежът на една от най-представителните сгради в града — Окръжната палата.

На 25 юли 1911 г. започва строежът на хижа „Царевец“ по проект на Леон Филипов. Строежът е изоставен през войната (1912 г.), и е съборен от земетресението в 1913 г. През 1914 г. той е възобновен, но отново е преустановен през войната 1915—1918 г. Довършва се едва през 1922 г., когато на 24 май се извършва откриването му. Съборената от земетресението Мъжка гимназия, построена през 1909 г., била неизползуваема от 1913 до 1928 г., когато започва преизграждането ѝ, за да влезе в експлоатация през 1931 г. Домът на армията е построен след проведен конкурс с участието на 30 проекта през 1933-34 г. Архитектурата му е решена в духа на неокласицизма с цокъл и корнизи и рамки при отворите. Около 20 години силно увредената от земетресението църква „Св. Богородица“ не е била възстановена. Това се извършва едва в 1933—1934 г.

Икономическото стабилизиране на града се изразява в изграждането на няколко значителни обекта. Единият е Земеделската кредитна банка (1935 г.), която е издигната върху мястото на бившия абаджийски хан  (1935 г.) по проекта на проф. арх. Станчо Белковски се наложи с тежкия си обем, който закрива богатата фасада на хана „X. Николи“ По-късно т.нар. пощенска палата. През 1935 г. е построен каменният мост в Асенова махала по проект на инж. Н. Николов и арх. Стоян Олеков. В същата година е издигнат и неудачният обем на Търговската гимназия, която е строена като разширение на съществуващи учебни стаи до църквата „Св. Константин и Елена.“ За да се избегне неблагоприятното въздействие на обема в панорамата на града, сега се предприемат мерки за реконструкция на фасадата. Доста дълга е историята по застрояването на хълма „Боруна“. С особена гордост търновчани са посрещнали завършването на жп пансиона (1932 г.). В страниците на общинския вестник е публикувана статия, изразяваща възторга на населението: „Солидността и красотата на това здание пансион с думи не може да се опише. То трябва да се види. Засега то е най-здравата и най-красивата постройка в града. За нея е похарчено повече от пет милиона лева.“ През 1936 г. общинската управа предоставя на пребиваващия в града д-р Трейман 20 дка място на хълма „Св. гора“, за да построи санаториум за гръдоболни. Интересно е задължението, което е поел д-р Трейман. Той трябвало да залеси 80 дка земя и на всеки 30 легла да осигури по едно безплатно легло на общината за лекуване на бедни граждани. Санаториумът е построен в 1937 г. В същата година по проекти на арх. Хр. Пешев започва изграждането на БНБ, завършена през 1939 г. Проблемът за изграждането на нова библиотека и музей назрявал все повече. Правителството определило няколко града в България за построяването на големи библиотеки. Велико Търново е бил поставен на второ място в страната след Пловдив. В 1938 г. е одобрено мястото на библиотеката, а в 1940 г., след двукратно провеждане на конкурс, започва строителството по проекта на арх. Ангел Дамянов. Изграждането продължило твърде дълго и завършило едва в 1953 г. НАРОДНА БИБЛИОТЕКА „ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ” И АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО Последната по-значителна сграда, построена преди 9 септември, е читалище и киносалон „Искра“ (1941 г.).

Градските гробища били разположени извън града в южна посока, в мястото на днешния парк "Дружба”. Тяхното планиране и благоустрояване е извършено през 1934 г. по проект на арх.Стоян Олеков. В първите години след Освобождението строителството в града започва първоначално на местата на опожарените през войната къщи във Велико Търново и значителен брой от обновените търновски сгради са свързвани с името на местния майстор-строител Стоян Цонев Герганов (1865-1906 г.). Централната част обхващала квартала “Марно поле”, който бил застроен в сегашния си вид след 1885 г. Вълна от строителна дейност имало между 1920-1935 г., когато западно от градската градина са построени повече от 500 къщи. В този период урбанистичното планиране и архитектурното проектиране са под силното влияние на западноевропейската архитектура, култура и урбанизъм. Съгласно регулационния план кварталите получават своето модерно и завършено оформление на затворени пространства от улици. Застрояването в новообразуваните квартали на запад е индивидуално и свободно, в оразмерени, правоъгълни и хигиенни парцели, с праволинейни улици. При строителството масово са използвани модерните архитектурни неостилове – сецесион, неокласицизъм и неоренесанс, а новите модерни жилища били в съответствие с новите културно-битови потребности на българите.

Най-характерните особености и детайли на търновските къщи изграждани в периода след Освобождението са:

·    Хармонична интерпретация на архитектурата от българското Възраждане и западните неостилове “неоренесанс”, “неокласицизъм” при обновлението на сградите след големите земетресения от 1913 г. и от 1928 г. и при фасадното им оформление със запазване паянтовата възрожденска конструкция;

·    Използване на Еклектиката като архитектурно явление, съчетаващо умело неостиловете ренесанс, барок, сецесион и други при оформянето на сградите и при изграждането на характерния и неповторим уличен силует;

·    Големи, правоъгълни двукрили и трикрили прозорци, арковидни витрини с рамки. Двукрили балконски и входни врати, остъклени и с горно осветление (обертлихт);

·    Богатото, пластично и декоративно оформление на фасадите с детайли от измазани корнизи, пиластри, рамки, пана, конзоли, декоративтни елементи, медальони;

·    Метални, конзолни балкони по фасадите на сградите, с уникални сецесионови детайли от ковани и лети парапети и конзоли, с дървени или чугунени подове. По-късно балкони с метални парапети и масивни бетонови конзоли и подове. Ковани ажурни метални огради към дворовете;

·    Търговски партерни етажи оформени с мецанини, с големи дървени витрини, в симетричен ритъм с каменни колони или чугунени полуколонки и ролетни щори;

·    Представително завършване на горните етажи с надстройки, атики, корнизи и фронтони по западен образец, с и без стрехи, по-сложни покриви с капандури и покритие от керемиди; Много от сградите най-вече по главната улица днес са съхранени и са декларирани за архитектурни ценности, като част от европейското наследство.

Необходимостта от ново жилищно строителство в Търново е задоволена от двете последователни разширения на градската територия съответно през 1932 г. и десет години по-късно през 1942 г. Територията на централната част е отразена в градоустройствените планове от 1907 г., 1937 г., 1945 г.”

Източници: ,арх. Донка Колева http://sever.bg

Книга "Велико Търново"(1185-1985)   http://svetimesta.com

    ГРАДОУСТРОЙСТВО И СТРОИТЕЛСТВО

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ