ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Home » 2015 » January » 15 » Фабриката на Стефан Карагьозов, произвежда различни видове брашна, хлебен спирт и коприна.
1:56 PM
Фабриката на Стефан Карагьозов, произвежда различни видове брашна, хлебен спирт и коприна.

Баща на Стефан Карагьозов е Недю Карагьозов - бакалин. Негови братя са Димитър Карагьозов, Никола Карагьозов и Ангел Карагьозов, също търговци. С капитал от дядо си Кръстю Момчев—бакалина, Стефан Карагьозов, първоначално като съдружник на италианската фирма Дойно Викенти, построява фабрика през 1860 г. на ъгъла на р. Янтра и шосето за Габрово, чийто комин с дима си известил новата ера в икономическото развитие на града. Първоначално фабриката произвеждала от царевица 95 градусов спирт. През 1866 г. вилаетският в. „Дунав“ възвестява, че дневно във фабриката се получава по 200 оки спирт. Малко по-късно към спиртната фабрика било открито второ отделение за точене на коприна.Още в края на XVIII в. в Търново и околностите започнали да оглеждат копринената буба. Сведение за това е оставил Петър Бакшич още през 1640 г.: „В този град (Търново, б. а.) се получава коприна и се отглежда копринена буба“. Получаваните пашкули отначало се печели и точели на занаятчийски принцип. Работилниците били разположени по дясната страна на сегашната ул. „Независимост“ срещу Паметника на обесените. Това е и главната предпоставка, тъкмо тук в Търново, да се открият едни от първите фабрики за точене на коприна: в 1860 г. на Ст. Карагьозов, а през 1868 г. на Ст. Сарафиди.
Според Т. Кичов в Карагьозовата фабрика работели 450 момичета, от които 150 чистели пашкули и 300 точели коприна. От 1869 г. Ст. Карагьозов станал собственик на цялата фабрика. През 1871 г. фабриката вече обработвала 20 000 кг пашкули, от които се получавала 700 кг сурова коприна. Същата година Ст. Карагьозов купил японско бубено семе и раздал 500 кутии безплатно на пашкулопроизводителите, срещу задължението произведените пашкули да бъдат изкупени от него и преработени в неговата фабрика, която била инсталирана по най-модерен за времето си начин. Всичко необходимо било доставено, за да може да се изработи стока, която да конкурира европейската. Коприната се продавала в цяла Европа. От Италия идвали нарочни хора да прекупуват изработената каприна и да я експортират в страната си, гдето се приготвяли най-хубави платове. За да осигури суровини за фабриката, отглеждането на буби ставало не само от бедните търновски жени, но и от цялата Горнооряховска околия. Между 12 000—15 000 оки пашкули се произвеждали там, съобщава Ф. Каниц и всичко това обслужвало „господата Карагьозов, Бианки и Нотари“. Освен в Търново още през 1862 г. Карагьозов открил филиал на копринената фабрика и в Габрово, под ръководството на съдружника си Хр. П. Селвели. В нея работели общо 25 души. Както във фабриката на Ст. Карагьозов, така и в тази на Стефан Сарафиди, филандрите (точилниците) точели много тънко коприната само на три ката, а пашкулите се сортирали по цветове — бели, жълти и зелени. Кервани, водени от казасите (хората, които купували пашкулите и коприната) пристигали във фабриката и стоварвали скъпоценната суровина за преработка, а после я отнасяли в Италия и Франция, където появилата се болест по копринената буба масово унищожила висококачественото влакно. Предприемчивият индустриалец не се задоволил с фабриката за спирт и коприна, а доставил машини и за мелница, с откриването на която фабриката се превърнала в своеобразен комбинат, още повече че от уема на воденицата той започнал да отглежда добитък до 200— 300 глави, като направил приспособление, чрез което остатъците от мливата да падат направо в яслите на животните.
Във фабриката на Карагьозов, където работят 400—450 наемни работници, заплащането ставало в зависимост от работата. Надницата се движела от 4 до 10 гроша. Българските момичета, назначени при 20-те машини, пуснати в експлоатация, с високата за времето надница от десет пиастра, по сведение на Ф. Каниц, показват изключителна сръчност в точене на коприната. Общите работнички, около 40 души, получавали само по четири пиастра. И това става през една епоха, в която не съществуват никакви закони за покровителство на фабричното производство. Работното време траело твърде дълго, от тъмно до тъмно. Рано сутрин представители на фабриката идвали до началото на Марино поле (мястото при сегашната градска поликлиника) и със свирки зовели работничките от махалите „Св. Константин“, „Св. Спас“, „Варуша“ и „Кошарска“.
Своите капитали Карагьозов влагал и в друга стопанска дейност. В съдружие с предприемачи от Търново, като Ст. Сарафиди, внесъл капитал и в шаячното производство. От 1860 г. собственичката на шаячна работилница в Габрово Марийка Петрова редовно изпълнявала поръчките на Карагьозов, като му изпращала условените количества шаяк. Под негова власт и икономическа зависимост е било и домашното производство в Търново и Горна Оряховица. Известно е, че той обсебил през това време лозя и градини и 8 села на Търновско и Горнооряховско. Макар че е разполагал с големи капитали, и той понякога е изпитвал нужда от допълнителни кредити, каквито получавал от едрите български търговци — Хр. Тъпчилещов, Евлоги Георгиев, хаджи Славчо. Освен капитали за разгръщане на разнообразната си стопанска дейност, той се е нуждаел и от покровителството на местната турска власт. Умело използувал връзките си с турските управници за нелоялна търговия и конкуренция. Една дописка във в. „Свобода“ разкрива нечестните сделки на Карагьозов, който продал спирт и лъжливо тескере. Бил осъден да плати разноските, но Карагьозов чрез „своите приятели затъкна глътките и на търновските, на русчушките власти и работата се свърши благополучно. Хайдар бей е власт, Дервиш ага закон,, а Карагьозооглу съдия, а тримата заедно хайдуци... Хлеб за аскерския таин трябваше да дава Никола Попов, защото се обещал да го продава по 44 пари оката, но мюфтията заповяда да се даде на Карагьозов. Той обещал да го продава за същата цена, а ние виждаме, че се продава по 48 пари. Следователно 4 пари се крадат от всяка ока и се делят от тримата. .. Такива примери има и други.. ,“ Като едър предприемач Ст. Карагьозов непрекъснато влагал в своята индустриална дейност допълнителни капитали под формата на кредит от едри търговци и лихвари. Собственикът на първата копринена фабрика Ст. Карагьозов умира от тиф по време на Освободителната война. След неговата смърт постепенно фабриката замира, отначало отстъпена на Атанас х. Славчев, а по-късно предадена на военните и превърната в баня.
Из книгата "Велико Търново през вековете"

Views: 514 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0

ТЪРСЕНЕ В САЙТА


ГЛЕДАЙТЕ ОНЛАЙН КАНАЛ С ПАНОРАМИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Generated image

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ