Легенда за последния български патриарх - 22 April 2015 - ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Home » 2015 » April » 22 » Легенда за последния български патриарх
8:17 PM
Легенда за последния български патриарх

Когато черните османски орди стъпили на българска земя, Търновското царство паднало, крепостните стени били сринати, църквите – поругани, светините – разпилени. Някогашните величествени царски палати се превърнали в развалини. Народът бил сломен от мъка и страдания, навред се разнасяли вопли и стенания, живите завиждали на мъртвите. Единствена опора на хората в тези трудни дни бил патриархът. Евтимий успокоявал, насърчавал, благославял, страдал и плачел с всички българи. Тежка била участта на народа, но идвали още по-страшни дни, още по-голяма турска жестокост. Турският завоевател Челеби Сюлейман искал да стъпче и последната мъжка гордост на Търново и намислил да се отърве от по-будните мъже. Извикал 110-те най-знатни боляри в църквата “Св. апостоли Петър и Павел”, уж да се посъветва с тях, а когато се събрали, заповядал да ги избият. На голям грях станал свидетел божият храм, олтарите били обляни в кръв, още по-черен станал мракът над Търново. Но и с това не приключило всичко. Поробителят решил да лиши българите от последната им утеха и заповядал да обезглавят патриарха. Извели го от тъмницата и го повели към Лобната скала, където светият човек трябвало да бъде посечен. Тръгнал Евтимий и по пътя благославял хората, онемели от ужас, скръб и отчаяние. Спокоен, излъчващ невероятна сила на духа, опора на целия насъбрал се народ, патриархът положил глава под топора и отправил последна молитва. И тогава станало чудо. Издигнатата за удар ръка на палача се вкаменила. Секирата проблеснала безпомощно във въздуха и не паднала върху беловласата глава. Турците потръпнали от суеверен страх – разбрали, че нямат власт над светия човек. Палачът коленичил ужасен и безпомощен. На колене паднали и българите, но в благодарствена молитва. Турците постепенно се окопитили и измислили друго наказание – заточение. Отново ридания огласили Търново. Млади и стари плачели като деца, лишени от родителска обич – сбогували се с патриарха. Всички излезли да го изпратят, безмерна била мъката им. “На кого ни оставяш, владико? Кой ще ни утеши в нашите неволи, отче свети!” – хората ридаели, целували ръцете му, босите му крака и земята, по която стъпвал. Майките подавали своите рожби за последна благословия. Сам завладян от мъката си, патриархът благославял с трепереща ръка сред всеобщото ридание. Напускайки почернения град, Евтимий оставил на българите последна утеха и последно оръжие – вярата.

Из “Легенди за Търновското царство” Ж. Радева

Views: 133 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ