ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Home » 2015 » September » 4 » Легенда за смъртта на цар Калоян
7:41 PM
Легенда за смъртта на цар Калоян

    Множали се победите на българския цар. След пре­вземането на Констанция и Варна дошъл ред на кръстоносците при Одрин и император Балдуин, на цялата рицарска армия, смятана до този момент за непобедима. Неуморим бил Калоян, не давал миг покой и на враговете на своята държава, затова се отправил към Македония. Превзел Сер, Костур, Битоля, Охрид, дошъл ред и на Солун. Царят разположил многочислена войска около пре­красния град на гърците - полето побеляло от шатри, въздухът ечал от конски тропот, от дрънкащо оръжие. Тръпнели от ужас солуняните, ненапразно наричали българския цар „гъркоубиец“. Калоян мъстял за злото, което някога Василий II причинил на Самуиловата войска, на всички българи. Безупречно владеели бранното изкуство Калояновите войни, обичали своя цар и били готови за битката, но сърцата им били смутени. Из лагера се носел слух, че вечер на крепос­тните стени стои самият св. Димитър, покровителят на богохранимия град. Намръщен бил светецът, не гледал с добри очи към българите. Дълго оставал така, след това изчезвал към храма, който носел неговото име. Чул тези слухове царят и се помолил. Ако светецът му помогне да завладее Солун, не храм ще му посвети, а прекрасен манастир ще построи за негова чест и слава. Ала тази молитва още повече разсърдила св. Димитър, не искал да се предава на унищожение родният му град. Някога помогнал на българите в справедливата им бор­ба, но сега не бил благосклонен към тях.  Вечерта напредвала. Царят влязъл в своята шатра и полегнал, а в съня си вече водел сражението - разпоредил се за стенобойните машини, ето там трябва да се разположат, добра е войската му, настъпва, настъпва. Ще падне Солун, вижда се...

Стражите пазели както винаги. Било тихо и спокойно. Изведнъж в полуосветената царска шатра се появила сянката на мъж с копие. Сянката замахнала, после се чул предсмъртният вик на царя. Изтичали, но в шатрата видели само умиращия Калоян. „Светецът, светецът беше, шепнели войниците, солунският чудотворец уби царя и защити своя град.“ Всеобщо униние и хаос настъпили в царската войска. Първи напуснали бойното поле куманите, предвождани от войводата Манастър. Някой продумал, че той, Манастър, убил царя, че това е заговор, в който участва и царицата, но единствено мъката владеела в този момент сърцата на Калояновите воини. Не се бавили повече, положили тленните останки на своя юначен цар на пурпурно ложе и го понесли към Търново. Искали да го погребат в родна земя.

Из житието на св. Сава

Калоян, цар загорски, се вдигна и като разори, много гръцки градове по цяла Тракия и по цяла Македония, защото тогава царуваха франките и владееха Константиновия град, без да скърбят за разорението на другите градове, понеже не ги смятаха за свои, той, като ги намери празни и безсилни, разоряваше. Дойде той е много войска, както в старо време Сенахерим срещу божия град, срещу докрай земя прославения богохраним голям град Солун, срещу родината на светия великомъченик и страстоносец Димитър — в него град лежат и честните му мощи, от които тече миро, — без да се посрами от светостта на светеца, нито пък да се стресне от чудесата, които стават от него при светия му ковчег чрез мироизвиране, и мислеше както другите градове, тъй и Солун да разори и да го докара в крайно запустение. Но чрез горещото настояване на светеца пред Бога той се отказа от суетния си помисъл, не изсипа тул стрели, нито извади оръжие, а заедно с пристигането си при града по Божия присъда от невидима рана в сърцето си получи смърт, неочаквано се помина. И тъй чрез молитвите на светеца Бог запази града невредим. Дошлите войски, обхванати от ужас, боейки се от светеца, намислили да бягат, но началстващите воеводи не искали да оставят своя цар за поругание на гражданите и за ядене на зверове н птици, а като имаха вяра към него и показваха последната си обич, понесоха мъртвия си цар със себе си; а понеже се бояха от дългия път, те разрязаха корема му и като извадиха всичките му вътрешности и тялото му осолиха, отнесоха го в своята страна.

Така култът на Св. Димитър достигнал своя апогей. От една страна чрез него се освобождава България от византийско робство, а от друга страна той служи за Меч Господен и бич Божий срещу онези, които нарушавали пътя Господен.  Мечът Господен е стоял над тях като бич Божий, раздаващ възмездието за да се съхрани българската държава, славянската писменост в лоното на Източната православна църква. Сред жителите на Солун се говорело, че цар Калоян разгневил Св. Димитър, понеже е искал да превземе града на светеца и е направил уния с Рим като отхвърлил византийската Вселенска патриаршия.

Източници: Книгата Легенди за Търновското царство от Живка Радева 

Обсадата на Солун и смъртта на Цар Калоян

На иконата е изобразен св. Димитър убиващ с копието си цар Калоян

Views: 232 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ