Легенда за царската църква и мощите на св. Петка Търновска - 28 April 2015 - ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Home » 2015 » April » 28 » Легенда за царската църква и мощите на св. Петка Търновска
3:50 PM
Легенда за царската църква и мощите на св. Петка Търновска

    Отново дошли светли дни за българската държава. В Търново царувал велик и благочестив цар - Иван Асен II, синът на стария Асен. Много били неговите победи, прославил и просветил той българското царство, събрал в своя град невиждани съкровища, построил дворци, църкви, манастири, украсил ги богато със злато и скъпоценни камъни, надарил ги със свети дарове. Чул царят, че близо до Константинопол се намират мощите на прочутата св. Петка, и ги поискал за българите. Изпратил послание до латинския император, че е готов да го възнагради богато и пребогато, ако му предаде светите мощи. За тях Иван Асен построил неголяма, но много красива кръстокуполна църква на самия Царевец, до своите палати. Зарадвали се латинците, че могат да угодят на българския цар, и предали мощите на светицата. Да ги донесе заминал царският довереник епископ Марко, митрополит на Велики Преслав. Из целия път ги съпровождало голямо множество, духовници пеели благодарствени и боголюбиви химни. В Търново шествието посрещнал самият Иван Асен. До него стояли майка му - царица Елена, младата царица Ана, духовници, боляри, народ. Всеки гледал да се докосне до свещената ракла с надеждата, че ще му донесе мир на духа и тялото. Внесли светите мощи в църквата, а тя цяла грейнала - не от светлината на свещите, не и от златото и скъпоценностите, а от вътрешната светлина, която излъчвала реликвата.

Света Петка станала покровителка на града, в църквата, която носела нейното име, се молело цялото царско семейство, най-ревностен в молитвите си бил Иван Асен - молитвите били неговото оръжие, не обичал да си служи с меч. Веднъж, все за благото на царството, Иван Асен II сключил съюз с латинците. Тогава франки, българи и кумани потеглили да обсаждат гръцките крепости в Тракия. По същото време черна болест косяла хората от другата страна на планината и обезлюдила села и градове. По цели дни се молела царицата за избавление на царското семейство и народа, но смъртта не отминала и нея, и малкия ѝ син, престолонаследника. Грозната вест царят научил, когато бил под стените на Цурулон, и я изтълкувал като Божие наказание. Разбрал Иван Асен посланието на Търновската светица - за мир го е избрал Бог, не за война, изгорил обсадните машини и се върнал в Търнов...

А пред мощите на св. Петка се прекланяли и следващите български царе. Всички благоговеели пред нея, дори турците не посегнали на свещената ракла. Веднага след падането на крепостта верни хора я отнесли в последната българска твърдина Видин, оттам - в Белград, после - в Цариград и Яш. По време на робството църквата „Св. Петка“ станала един от символите за възраждането на българското царство. В джамия била превърната, на мястото на някогашния кръст се издигало високо минаре, което често се събаряло. Турците смятали, че причината е в дъждовете и ветровете, ала българите знаели - св. Петка Търновска отново им дава знак, моли Бог да накаже немилостивите разорители на храма и на мястото, където някога живеели техните царе.

Из книгата "ЛЕГЕНДИ ЗА ТЪРНОВСКТО ЦАРСТВО" от Живка Радева

В църквата „Св. Параскева“ в град Роман, Румъния, е съхранена фреска от 1550 г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238 г. Стенописецът е изобразил тържествената сцена, като е насочил вниманието към образа на светицата, край която са разположени фигурите на българския цар Йоан Асен II (1218–1241), неговата майка царица Елена, съпругата му царица Ана и търновския патриарх Василий, а зад тях – църквата, в която ще бъдат приютени реликвите. Вляво от царя са изографисани столични боляри и висши клирици, а на заден фон се вижда Търновската крепост. Над изображението е разположен кирилски надпис на среднобългарски, който в превод гласи: „Пренасяне на мощите на св. Параскева в славния град Търново“. Позиционирането на храмовата сграда извън пределите на крепостните стени говори в полза на предположението, че тленните останки са били положени в църквата „Св. 40 мъченици“. Стенописната композиция и съдържанието на надписа недвусмислено насочват към текста на Пространното житие на Св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий: „И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царстващ град Търново. Щом благочестивият цар Йоан Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Ана и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора. Царят и всички с него излязоха пешком на четири поприща от града да посрещнат с много почит преподобната; на ръце я поеха тържествено, от душа и от все сърце я целуваха с обич. Пренесоха я и я положиха в царската църква „цръкви царстѣй”, където лежи и до ден днешен и дава различни изцеления на прибягващите с вяра и любов към нейния славен ковчег.“ (Превод на Климентина Иванова в Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби, София, 1986).  Тук става дума именно за църквата в „царския манастир „Св. 40 мъченици”.  След Клокотнишката битка през 1234 г. цар Иван Асен ІІ донася мощите й в престолния град, както свидетелства и известният Летописен разказ от 1234 г., открит от Ст. Кожухаров в ръкопис от втората половина на ХІV в. (в ГИМ, Хлуд. № 162, изд. от Кожухаров 1974: 123–136, вж. Каталог 1999: 44–45). Според текста на този разказ, през ХІІІ в. в България са преведени пѣтиѥ и хвалоу тою и житиѥ – т.е. служба, риторичното житие от дякон Василик и проложното житие за преподобната. След пренасянето на мощите на св. Параскева Епиватска в търновската царска църква “Свети 40 мъченици”, тя става най-популярната светица на Търново и получава прозвището “Търновска” (Иванов 1931: 425). В разказа се казва: „Възложи Бог на сърцето на благоверния и благочестив и богобоязлив наш цар, владеещия цялата българска земя Йоан, Новия Асен, сина на предишния Асен Стария, да измоли светата преподобна Петка, понеже тогава имаше латинци...И със слава и голяма почит, с радост и веселие я положи в своята църква”. 

Д-р Васил Берон разказва, че като влизал в църквата, ходжата му разправял за бялата сянка и му показвал едни гроб, който и турците тачели като свой. Легендата за „бялата мома”, обикаляща нощем църквата „Св. 40 мъченици” и гробовете около нея, е свързана именно с мощите на св. Петка, съхранявани в църквата. Млада и красива жена, цялата облечена в бяло, излизала от олтара и тръгвала из двора. Склонните към подобни суеверия мюсюлмани бързо хванали вяра на легендите и посещенията в джамията секнали.

Раката с мощите на св. Петка вероятно после е пренесена в църква, именувана в нейна чест на Царевец. При археологически разкопки в дворцовия площад, е намерен надпис "Параскева", който се смята, че е от саркофага на света Параскева. А вторият намерен надпис- е от саркофага на свети Михаил от Потука.
Ф. Каниц пише: " Край тези и други монументални останки от царския дворец на Иван Александър, в който той свикал събор против богомилите и евреите в 1355 година, от „патриаршията“, наричана „Майка на църквите на българската държава“, от църквата „Св. Петка“, въздигната от Цар Иван Асен II на Царевец за съхранение на костите на светицата, запътилият се към Хисар-джамия мюсюлманин минава безразличен като край „ески шелер“ (стари неща)." А Славейков ни разказва в спомените си: " Трябва да е изгоряла черквата или джамията, която се казва по български „Св. Петка”, макар да казва Т.И.Шишков, че я правил Гази Феруз бей в 839 от Хежра хаджи, и Калфа споменува, че я правил Завне Ватал Чит Ферис бег. Аз, според разказа на д-ра Васила Хаджистоянов Берон, като съм гледал черквата, превърната на джамия, забелязъл съм, че е наедно правена: или така, да е изгоряла, че е правена и доизкарана така, или е съсипана по-отнапред, а че после е събирана тъй." В Търновския пътеводител от 1907г. се казва: "Върху основите на царската църква "Св. Петка" е била издигната в 1435 год. джамия с високо минаре."  В книгата "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887 г./, стр. 75 е написано: "Църквата на Света Петка била превърната в джамия. Тъй например минарето /викалото ѝ/ се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението: това било знак на падането на турското владичество."
Д-р В. Берон пише: "Разказваше се при това между българите, че Света Петка ходатайствала пред Бога за да накажи немилостивите разрушители /разорители на храм ней посветен и дето в него почивали светите ѝ мощи. Разказваше се, че при това, че е имало близо до джамията /църквата на Света Петка/ едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи. И щом се раззелени, ще падни и без друго и турското владичество. Дори във времето на въстанието в 1876г. и преди войната, наскоро се шепнеше измежду българите, че това дърво взело да се раззеленява."
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта. Все пак столицата била превзета, а най-ценното от плячката поднесено на султан Баязид за избор. За този епизод Цамблак разказва така: “Когато всички скъпоценни неща се донасяха пред лицето на царя (Баязид), донесено бе и тялото (мощите) на преподобната (Параскева), оголено от многоценните одеяния, а облечено в някакви малки и дрипави одежди”. Султанът не проявил интерес към тях и някои духовници измолили мощите да бъдат изнесени от града, като ги изпратили във Видин."
За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венецианската република цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска.

Грета Костова-Бабулкова
Източници: Книгата „ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“ на Ф.Каниц, Житие на Св.Петка Търновска от патриарх Евтимий, КАК С Е ПРЕВЗЕЛО ТЪРНОВО БЕЗ ЦАР- П.Р.Славейков, http://nauka.bg/forum, "Архиологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887, Блог на Илия Пехливанов- http://iliyapehlivanov.blogspot.com 

Св. Петка (Параскева) Търновска- Радослава Станкова, Елена Томова, Марина Чистякова, Милена Катошева http://www.eslavsanct.net

http://www.st40martyrs.org/

Views: 519 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ