ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

СТАТИСТИКА

Home » 2015 » January » 20 » МИХАИЛ КЕФАЛОВ
5:28 PM
МИХАИЛ КЕФАЛОВ

Михаил Кефалов е един от първите благодетели на Велико Търново. Роден е в Тетевен през 1810 или 1812г. Възпитаник е на руско висше училище и дълги години е губернски секретар в Одеска губерния. Високото служебно положение, завидното му материално състояние и родолюбивото му сърце го карат да завещае имотите си за създаване освен на училище в родния Тетевен, но и на болница и училище във Велико Търново, тъй като, според него това е един голям град, многолюден, разположен в средата на държавата, с по разумни и учени хора и най-вече е старата столица на България.
                                    5 януари 1855 г.
      “Во имя Отца и Сина и Святаго Духа!
      Къмто пресвещеният Митрополит на Голямото Търново в Болгария,
      къмто тамошните почтени народни старци и къмто сичкият Български народ.
       От Руския поданик, Губернский Секретар Михаил:
       СМИРЕНО ПИСМО ИЛИ ДУШЕЗАПОВЕД
Долуподписаният, заради че вярвам, според нашата християнска вяра, че человеческата душа е безсмертна и Спасителят наш Иисус Христос във второто свое присуствие ще да ище отговор от всякого, какво е правил в живота си и за добрите работи ще го помилува, а за лошите ще го мъчи и като смятам, че най-големи человечески благодеяния са: церкова, болница и училище и за това ми гореше душата, че нямам доста имот да помогна и аз на такива благоприятни заведения. И като мислех това, ми доде на ум за оная сиромашка вдовица из Евангелието, която даде последната си пара в церковното сокровище и получи тя благодат от Исуса Христа, който гръмогласно говори: “Отдадите Богу богови и Кесарию Кесареви”. Това смятам, че ни повелява да дадеме на благодеяние колкото се пада Богу от неговият имот, който ни помогна, че го добихме, а колкото се пада на человеците, да дадеме помощ един другиму, а не да оставяме сичкия си имот роднини на роднините си и прочие, а за душите си не трябва ли да дадеме най-малко четвъртият дял от него.
Тази мисъл, почтени мои съотечественици, ме подкани да отрядим со здрав ум малкият си имот, който се намира во Влахия, в град Букурещ и са брои в две продавници ( дюгени), в две къщи, пари и прочие и да ви се моля горещо да го вардите подир смъртта ми...
От годишния  приход на този мой имот, който се сбира сега до десят тисячи (хиляда) влашки гроша да благоволите...да правите десят дялове, от които седем да дадете на Болницата с параклисът й , които имат да са направят в горереченият град Търново, с мой доде съм жив и на други ревнители отечественици наши, според сила и воля годишна или отведнъж помощ, близо до река за чистота с надпис: ”Човеколюбива болница на светите Безсребреници церители Косма и Дамиян” и на влазанието й отдясно да е образът на Святаго Косми, който прегледва болните, дето влазят, а от ляво образът на Святаго Дамияна, който им отредява церовете и да е отворена за болни от всякой род и Вяра, два дяла на тамошното общонародно училище и един на Тетевенското.
Всяко от тези заведения да пастри в икономия десетият дял от годишния свой приход за да си купят здания (Освен колкото подарят и други добролюбци наши единородци и милостиви человеци от всякой род и вяра, които дарби ради вечна памят на подарителите  ще се записват в законни кондици на тези здания)  и да са изпращат ученици в чужди държави да се учат и прочие. От тази последна моя воля ще се напечатат на два язици Български и Гръцки 3000 книжки, които подир смъртта ми  ще се изпратят безплатно во всите Держави къмто Родолюбци, Отечестволюбци Българе”.
Благодарение на инициативата на Михаил Кефалов и други родолюбиви българи  във Велико Търново  през 1867 г.е създадена  Великотърновската болница, а през 1880 г. мъжката гимназия “Св. Кирил”

ЮЛИЯ ДЕНЧЕВА - гл. експерт ТЕРИТОРИАЛЕН ДЪРЖАВЕН АРХИВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

“ЧОВЕКОЛЮБИВА БОЛНИЦА НА СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ ЦЕРИТЕЛИ КОСМА И ДАМИАН”

Посветил живота си на върховния идеал - преуспяването на Отечеството, М. Кефалов се насочва към реализацията на проекта за болница, като се обръща от страниците на “Цариградски вестник” към по-богатите български търговци. Заразен от Ренесансов хуманизъм и родолюбие, завладян от религиозен плам и проумял, “че най-големите человечески благодеяния са църква, болница и училище”, този кротък българин се гнети от мисълта, че няма достатъчно имот , за да помогне и той на “такива благоприятни заведения”. През ян. 1858 г. прави всенародна подписка за събиране средства за построяване на българска болница в Търново. В същия този вестник, бр. 374 от 12 апр.1858 г., Кефалов за да онагледи своите намерения публикува завещанието си. Колко се отзовали на призива му не става ясно. По - късно в своите завещания трима по - заможни българи обръщат внимание на това благородно негово начинание. Двама от тях - Козма Тричков, който дарява 500 австрийски жълтици на Ефорията в Букурещ и габровецът Силвестър Пенов, завещал половината от къщите си на ул. “Св. Иван” го правят през 1867 г., а търновецът Петър Керемекчиев , предопределя други 20 000 лева през 1879 г. Но да се върнем към Кефалов. За да подчертае, че това не е обикновено лечебно заведение, той пише и негов правилник, състоящ се от 12 члена, публикуван в същия брой на “Цариградски вестник”.
Спред чл. 1 от него, болницата се помещава в две стаи с пет женски и пет мъжки легла. Избират се периодично от населението и двама “наглядетели - почтени старци”, които без заплащане, най - малко два пъти седмично съблюдават за добрия ред в болницата. Интересна е длъжността на управителя, който е подчинен на тях. Неговите функции регламентира чл. 3-ти от този правилник. Той е длъжен денонощно да се намира там, като отговаря за дрехите, завивките, постелките, “... да приема и отпуща без плата сиромаси болни от всякой род и вяра”, но да не приема болни от “хронически, прилепчиви и неизцерими болести”. Освен това от него се изисква да купува евтино, чрез договаряне дърва, въглища, свещи, сапун и т.н., парите за които ще се отпускат от двамата наглядетели, да поддържа чисти стаите и кухните, да записва парите и дрехите на болните с които влизат там и т.н. Чл. 4-ти постановява докато се сдобие болницата със свой “церител”(лекар), да се предложи на градския такъв срещу заплащане да идва всяка сутрин и вечер. Другите членове уреждат работата на помощния персонал като “служители”(прислужници), които са длъжни да чистят и мият стаите и дават лекарствата на болните, като затова “никак не им е простено да вземат заплата от болните”, “пазник” (охрана), който денонощно да блюсти да не излезе някой от болните или от служителите без позволението на управителя, перачки, които пък трябва да перат и кърпят дрехите и завивките не само на болните, но и на служителите. Интересен е и чл. 6, според който болен, под 10 години не се прима в лечебното заведение. Самият болен не трябва да дава на друг храната си, “да играе непростени игри”, а роднините и приятелите, могат да идват на свиждане в четвъртък и неделя като не бива да носят храна, пиене или пари.
Всичко започва 12 години по- късно, на 02 ян. 1867 г., тогава в десетстайната къща на търговеца Димитър хаджи Ничов е открита болница, наречена “Св. Козма и Дамян безсребреници”. За нейн управител е назначен търновския фабрикант Стефан Карагьозов, а за лекар Янаки Златев. Поради липса на средства през ноември същата година е закрита. От приетите 92 души за периода януари - октомври 1867 г., 72 са изписани здрави, а 13 - починали. През 1868 г. Ефорията, действаща по изпълнение на завещанието на Кефалов в Букурещ и Епитропията в Търново в която влизат видните търновци д-р Васил Хаджиберон, Хаджи Славчо Хаджипаскалев, Янко Станеоглу, Хаджи Христаки Стоянов и Димитър Станчов отпуска 200 лири на Търновската община за закупуване на място за сграда на болницата. За целта е закупено мястото на французина Катаро над Марно поле. По-късно по време на Освободителната война Руският червен кръст и Славянското дружество възстановяват дейността и в четири бейски конака лекуват бранителите на Шипченския проход.
В същите здания на 01.06.1879 г. по решение на правителството е открита първокласна болница с 60 легла. По-късно било построено специално здание, в което била преместена на 01 септември 1888 г. Разположена на висок и стръмен скат с югоизточно изложение в нея са поместват вътрешно, хирургично, гръдно, инфекциозно и кожно-венерическо отделение. На това мястото се намира и сегашната База II (т.н. стара болница).
Когато е открита през януари 1867 г., болницата в Търново е четвърта поред в Българските земи, след тези в Добрич от 1837 г., Плевен и Русе през 1865 г., но това което я прави уникална е фактът, че е първата основана и изцяло поддържана от българи, без намесата на официалната османска власт.

Тихомир Тонков
Териториален държавен архив Велико Търново
http://bg.theoldcapital.eu/%E2%80%9C%D0%A7%D0%9E%D0%92%D0%9…

Views: 297 | Added by: Gret | Rating: 0.0/0

ТЪРСЕНЕ В САЙТА

FACEBOOK СТРАНИЦА

Старо Търново

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка-http://starotarnovo.ucoz.com
ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image

ЧАТ